Winebox – следварително

Представянето на вината на winebox е първата винена дегустация, на която се представих прилично. Какво имам предвид: след като посетих Основи на дегустацията в БВА имам някаква по-ясна представа каква е разликата между пиене и дегустация на вино. Също така имам и някаква представа в кое вино какво да търся. И не на последно място съм здрава, а не с 39 температура, както бях на DiVino.Taste

Преди да започна с по-подробен разказ искам да ви обърна внимание на няколко важни неща, ако планирате да посещавате дегустации в бъдеще:
1. Хапнете преди началото на дегустацията! – аз направих грешката този ден точно да изям само нещо като закуска към 11 и до 4 вече бях прегладняла.
2. Отделете си повече време – 100 вина искат време и внимание, както и малко разсейване между по-интересните такива, 2 часа са за никъде!
3. Не се разсейвайте много в бъбрене – не ме разбирайте погрешно – няма нищо по-забавно от това да ходите с приятели, защото така се споделят мнения и това прави самото изживяване определено по-забавно, но ако сте от по-бъбривите (като моя милост) рискувате да се отплеснете малко…

Сега да се върна към събитието!

Изпуснах си лекцията: „Темпранийо, сортът с най-голямо значение в испанското винопроизводство, основа и гръбнак на големите испански вина.“ И ме беше яд ужасно много, защото малкото темпранийо, което съм пила ми харесва и исках да науча повече. Регистрирах се – блогърите бяхме редом с журналистите (най-накрая!) и хората на Деси ме разпознаха и ми връчиха баджа, което си беше #celebritymoment от всякъде! Разпитах кой друг е там – Ани, изчаках 5 минути да приключи лекцията на Темпранийото и започнахме обиколката на залата, в която беше самата дегустация.

Започнахме именно от темпранийото – много топло и силно вино, веднага си го представих поднесено с агнешко или козе месо, зеленчуци и след това някой висококалоричен шоколадов десерт с много сметана.

От голямо удобство се оказаха малките книжки – дегустационни бележници, които бяха подготвили от winebox, в които има описани накратко всички изби и вината, които представят. Опитах се да си водя записки, но се сблъсках със следните проблеми: мястото беше твърде малко за моя щедър почерк и към края на дегустацията по-скоро драсках, отколкото да пиша. За това обозначавах вината със съчица. Не се смейте, чувам ви!

След темпранийото на Emilio Moro и кратък разговор с Яската, на когото споделих, че някак не ми е приятно да изплювам виното, на което той философски отвърна: Да ми мислят после-тата продължив смело напред! Минах на бърза инструкция от Яна какво и в какъв ред да опитам, запретнах ръкави, отворих дегустационния бележник, забодох молив над ухото и започнах.

Започнах с Тетанже и сега става сложно, защото г-н Фалкман, който представяше това шампанско толкова добре говореше, че аз преодолях срама да говоря за виното, което пия и в един момент се оказа, че съм пробвала всички от изложените 5 вида. Но по няколко пъти. Резултатът? Приповдигнато настроение и силното желание всеки ден да имам повод за празнуване! Харесах най-много три, ето ги:
Тетанже Брут Винтидж 2005
Тетанже Престиж Розе Брут NV
Тетанже Комт де Шампан Блан де Блан Брут 2000

И започнах едни разсъждения на висок глас: къде откривам лимонена нотка, къде е лайм; къде има ягода, къде по-богат букет; на кое вино тялото е по-плътно, кое има по-дълъг послевкус. Изобщо не ме бива в това, но пък хората около мен се забавляваха искрено, особено, когато казах, че е престъпление да плюеш каквото и да е с мехурчета!

Започнах да развивам вкус към скъпите вина и си дадох почивка. Междувременно се бяхме събрали групата на обичайните заподозрени: Събина и Косьо, а малко по-късно и Магда.

Продължихме по план: Шабли, Бургундия, Божоле, Рона – туристическа обиколка из Франция, на която само вкусовите и обонятелните сетива имаха удоволствието да се насладят. Аз малко попретрупах червените вина – не за друго, а само и единствено, защото напоследък предпочитам да пия бяло и розе.

Така се озовахме на маста на Шато Минюти, Кот де Прованс с най-вълшебните и нежни нюанси розе. За сведение розето от Прованс си има определен цвят – лучена люспа. Смесица между нежно и бледо розово с капка оранж и едва забележима нотка сиво. Ако сивото е в повечко и виното изглежда повехнало, то най-вероятно е старо и попреминало и едва ли е особено добро. Розето е вино, което се консумира в рамките на годината – от както излезе към февруари-март докато излезе следващата реколта.

Докато аз се прехласвах пред розетата и мислено си стягах багажа за Прованс, един господин на средна възраст и силен акцент се представи за режисьор и ми сподели, че съм имала лице само за киното и как така не съм актриса. Това е – давайте предложения, за телевизия вече знаем, че (горе-долу) се справям, да видим в киното как съм!

След розетата имах силното желание да се върна при Тетанже-тата, някак така свежи и вкусни бяха останали в съзнанието ми. Но продължих по план: Сицилия, Испания, Нова Зеландия, Австралия, Аржентина, Чили. Някъде между всички малко се изгубих и периодично преминавайки от една маса на друга питах Магда и Ани – а сега къде сме? Аз явно вече съм била в една паралелна вселена на тотален хедонизъм, в която се обръща особено внимание на храната и напитките. Както впрочем и на удобните обувки – не е добра идея да се ходи на дегустации на високи токове – личен опит.

Някъде измежду всички вина и факта, че вече масите не вървяха в същия ред, както в дегустационния бележник пих вина, които не си отбелязах, а после ме беше яд, защото имаше някои невероятни. Ето кои харесах много:

Жуве и Кампс Розе Жуве Брут Пино Ноар NV и Жуве и Кампс Резерва де ла Фамилия Брут Натур 2008. Кава е испанското пенливо вино, за което не знам нищо, но планирам да наваксам! Розето съм си отбелязала в бележника с 5 сърчица, което значи, че ме е впечатлило.

С четири сърчица следват две на Трапиче – Торонтес 2010 и Брокел Торонтес 2009.
От новозеландските вина харесах много Спай Вали Гевюрцтраминер Марлборо 2011 и Ризлинг. Особено Гевюрцтраминера – вълшебно вино – единственото със седем сърчица!

Спирам. Наздраве! Пийте вино и правете живота хубав!

всички снимки са на Ани

0 Comments

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.