Много ми е трудно да започна този пост без да си призная, че ужасно ме е яд. Готвих се за този уикенд на DiVino.Taste от месеци и изведнъж – бам! 39 градуса. Толкова прецакана от сезонните вируси не съм се чувствала никога, честно. Не можах да съм на 100% там, не можах да пробвам всички вина, които си бях набелязала и не успях да посетя всичките майсторски класове, за които се бях записала и чистосърдечно ме е яд. Честно, от сега си мисля за следващото издание и как 5 дни предварително спирам всичките си социални контакти, за да мога да съм налична.

На DiVino.Taste бях само събота – на един майсторски клас и до колкото можах да обиколя дегустацията. Майсторският клас беше Модерното българско вина на Каролайн Гилби MW. За тези като мен, които не знаят какво се крие за MW – Master of Wine. Когато си избирах майсторските класове бях малко скептична – англичанка, която говори за модерните български вина? Хъм. Мнението ми след дегустацията? Ако можеше не 9, а 90 български вина да ми покаже/разкаже Каролайн всички до едно щях да опитам.

Ето нейната селекция.

Бях пила вина на избитите Midalidare и Dragomir, без изобщо да помня кои точно. Може би тук е добре да поясня, че аз вино избирам по 3 начина: ако случайно съм запомнила някое, което ми е харесало и го разпозная в магазина, по етикета и по препоръка – обикновено на приятели.

Да се върна на селекцията – влюбих се във вино 1 и 2 – буквално. Лятото в Страсбург освен със странни подсладени бири прекалявах и с гевюрцтраминера, та от тогава ми е слабост.

От червените вина харесах най-много това на Chateau de Val – планирам да започна винената обиколката на България именно от тази изба.

Да се върна на Карълайн – ако живот и здраве отново дойде на следващото издание на DiVino.Taste, дори да води същия майсторски клас – пак ще се запиша. Защото много хубаво разказва за виното – обяснява накратко за избата, как се гледа, сортира и т.н. гроздето, къде ферментира/отлежава – и колко, дали е вино за храна или за пиене и основни характеристики. Без излишна артистичност какви безкрайни нотки се откриват – нещо от което винаги ме е било страх – ама ако аз не ги открия? Моето небце дефектно ли е? Съвсем спокойно – има повече танин, силен вкус, усеща се дъбовата бъчва но не много, приятна киселинност – неща, които намирам за понятни, разбираеми и мога да запомня и възпроизведа.

Най-много ми хареса, че Карълайн казваше ясно, че това е нейно мнение и всеки има право да има свое собствено – съответно различно, често подканяше хората да коментират – но на мен лично ми беше трудно да вербализирам вкусовите си усещания. Като лична грешка отчитам факта, че не плюех достатъчно вино, а преглъщах. Лееееекинко се замаях и това малко ми попречи да запомня добре последните 3 вина, които ми се сториха доста силни – но ще ги опитам отново с храна, за да ги усетя отново.

За дегустацията накратко, защото искрено ми се къса сърцето – вдигнах температура и трябваше да се прибирам да се лекувам. Представете си една голяма зала, в която на редички са подредени маса до маса, изба до изба стотици български вина: бели, розета и много много червени. Представителите на избите разказваха кое вино какво е и предлагаха помощта си с предложения кое да се пробва. Аз се влюбих в едно розе – шато Боргозон. Не запомних името на розето обаче, жалко!

Събота вечерта пропуснах официалната вечеря и страдах сама вкъщи в компанията на антипиретиците, но Той отиде и на следващия ден ме измъчваше с подробни разкази. След като приключи с мъчението ме замести на майсторските класове, в които аз се бях записала: Съчетаване на вино с храна и Златните български вина. Обеща да ми гостува със снимки и подробен разказ за майсторските курсове и вината, които е дегустирал.

снимките, на която пия червено вино: Надежда Чипева

още по темата:
Йоана – ден първи
Йоана – Ден втори
Комитата
Събина
Циничният Елф – а.к.а. Мартин