Храна на показ

Преди няколко месеца започнах постепенно да се преориентирам към мобилната фотография, а през май бях почти готова да зарежа фотоапаратите и камерите завинаги. Причината? Близката ми среща с възможностите и потенциала на Huawei P20 Pro и супер-якия workshop с Alex Lambrechts и обиколката на централата на Leica.

Някои от съветите за повишаване на мобилно-фотографските способности, които получих от Алекс, можете да прочетете тук –  11 съвета за висока фотографска интелигентност, а днес искам да обърна внимание на нещо, което почти всичко правим: снимането на храна.

Кулинарната фотография е тежка и сложна материя, върху която съм прелитала косо (най-вече благодарение на Деси и Стоян от Good Life) като чайка над разпенени морски вълни, но след като видях колко тежък и прецизен труд е, любезно помахах с ръка и подминах с вътрешната убеденост, че има далеч по-квалифицирани от мен хора, а аз ще си остана на ниво – колкото за Instagram stories. До момента, в който не се сдобих с Huawei P20 Pro за тест.

Huawei P20 Pro + Leica са създали съвършеното устройство – подходящо както за фотографи и изключително технически грамотни хора, така и за пълни лаици или такива, които не могат да се съсредоточат за достатъчно дълго време, за да разучат опциите и функционалностите в детайли (т.е. – аз).

Това, което ми прави впечатление с Huawei P20 Pro е (най-вероятно заради AI), че буквално камерата-телефон се учи какво и как снимаш и ти подсказва какво да направиш. Ето накратко, какво ме привлече (и почнах да пестя от закуски, защото истински свикнах с този телефон и камерата му и имам вече реална зависимост от него) без претенция това да бъде ревю, по-скоро предимствата, които наистина ме впечатлиха в това устройство!

Светлина – много лесно може да се регулира яркостта и да се играе със светлината. Всички кадри тук са заснети в най-тегавото за снимки време: обедно време в слънчев летен ден. В един момент се появиха облаци и нещата станаха още по-интересни, но някак се справих.

Фокус – с едно леко докосване на екрана много лесно се фокусира желания обект или част от него, което помага за секунди да се смени гледната точка.

Цветове – всъщност заради изкуствения интелект – в момента, в който насочиш обектива към нещо конкретно – храна, лице на човек, котешка муцуна – веднага на дисплея ти излиза ТОЧНО какво снимаш и като така камерата излиза с най-добро предложение за автоматични настройки. Отново – с ръчни настройки според ситуацията и светлината стават истински феноменални неща, но и дори докато бързаш и мимоходом снимаш – пак се сдобиваш с чудесни кадри.

Бързина – нито един от смарт-телефоните, които съм ползвала до момента, било личните ми или такива, които съм тествала, не са ми насмогвали на снимането и рано или късно забиват. Когато снимам съм като лудия с картечницата и за 1 минута мога спокойно да нащракам 100-тина кадъра. Освен бързината, с която се снима принципно, камера + изкуствен интелект реагират светкавично и при смяна на обекта – в нашия случай, от храна на хора – т.е. портрет.

Забавен кадър – в смисъл на забавяне, не на весела снимка. Има специален режим за снимане на забавен каданс и се получават страхотни неща: сипване на вода, бълбукащи мехурчета вино, издигаща се пара на супа (това всичкото за друг път ще си го оставя, обаче).

Черно-бели кадри – най- редовно когато един кадър не ми допада достатъчно, го променям на черно-бял, за да му придам малко повече характер. Huawei P20 Pro + Leica прави феноменални черно-бели кадри, като за тези тук дори не се и старах много да ги докарам поне на някакво ниво artsy.

Към момента имам около 2К кадъра, така че имам да ви споделям до припадък произведеното с Huawei P20 Pro + Leica – така че имайте търпение и stay tuned for more!

Все още няма коментари

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.