Mini mania

От четвъртък, 19 юли 2012 8 Връзка 0

От около 300 снимки се опитах да избера 10-тина – ето ги. И моите хаотични обяснени защо намирам Mini-то за идеалната женска кола, предвид факта, че не шофирам става още по-интересно. Но тържествено обещавам, че ако се сдобия с Mini някой (надявам се в близкото бъдеще) ден ще се науча да шофирам скорострелно!

Първото нещо, което не мога да не споделя – изобщо не ми се позираше до колите – сами по себе си те са като големи бижута/аксесоари и изобщо сценария „облегни се на капака на колата и се усмихни“ някак си не ми се получи. Тайно завиждах на жените около мен, които успяваха да позират – явно мен просто не ме бива. Успях да се нахиля набързо и край! http://www.anadinkova.com/mini-collection-test-drive/#comments Останалата част от тест драйва бях като дете на виенско колело.

Набързо за събитието: пристигнахме, разгледахме колите и избрахме. Александър просто попита „Коя е най-мощната кола“ и така първата ни кола беше MINI Countryman 4х4, а втората MINI Cooper S – защото най-много се доближава до оригиналния модел (освен това имаше шарки, които бяха също водещ фактор), като има и място за трети човек на задната седалка – защото бяхме с Адриана (сега става ясно кой държеше на шарките). За кабриото не се добрахме, защото Ади в него практически нямаше как да я сложим. След това последва ревю на всички модели, разделиха ни на две групи, които карат по 2 градски маршрута и междинна смяна на колите.

На около 5-тата минута в Countryman-а Ади с готовност и трепет в гласчето заяви, че иска да се ожени за тази кола – което било много лесно: слагаш й цветенца и готово, като по сватбите! Да се чуди човек откъде детето знае толкова за сватбите, като никога не е било на такава. Като продължавам с уговорката, че не съм шофьор и гледам на колите само като пътник – MINI Countryman-а има само 2 малки недостатъка – не особено просторен багажник, т.е. ок е за кратки пътувания и градски шопинг, но на море могат да отидат с нея само семейство минималисти, моите между 5 и 10 куфара и чанти не знам как биха се побрали. А втората подробност е, че леко подрусва (на павета повечко)– това после констатирах, че е валидно за всички Mini-та, но като за градска кола (разбирай висене по светофари и задръствания) не би трябвало да е кой знае какво. Отвън й личи, че е по-просторна от останалите Mini-та, а отвътре е направо много удобна. Нашата беше с бял кожен салон, а таблото й е като електронна игра за момичета. Аз лично особено се забавлявах с навигацията и разни дребни неща като например малкото квадратче с радиостанцията, която слушаш в момента на картата на града докато шофираш. Голяма забава! Беше добре да се чуе и мнението на детето, което се ширеше спокойно на задната седалка, докато аз седях комфортно, без да се налага да се сгъвам на 4 и с опънати напред крака на предната. Нещо, което аз намерих за огромен плюс, а Александър помрънка беше факта, че не набира особено бързо, но пък се зарадва на факта, че има перца за увеличаване/намаляване на скоростите на кормилото. Перца, които упорито наричах крилца. В краткото ми минало на ужасен шофьор едно от нещата, което ме побъркваше беше тръгването, смяната на скорости и набирането – което често предобрях с риск да се забия в предната кола – а с тази изглежда почти невъзможно да се случи. Много ме беше яд, че не карах, но планирам да има бис. Кола автоматик + интерактивни забавления и хубав дизайн няма как да не се хареса на всяка жена.

Втората кола, която карахме/в която се возихме беше MINI Cooper S – на външен вид прилича много повече на оригиналната Mini, но е по-комфортна и просторна от нея. Ади веднага отбеляза, че задната седалка е по-малка. Таблото е малко по-постно отколкото това на Countryman-а, но е също забавно. Александър си игра да я кара в спортен режим и много се изкушаваше да дрифти, но някак се сдържа.

И двете коли бяха автоматик, което на мен ми подейства като любовен еликсир, предвид факта, че една от причините да не харесвам шофирането е смяната на скорости. Изобщо Mini влиза в графата красиви и скъпи неща, които харесвам и ако евентуално спечеля от тотото ще си купя веднага.

Нещото, което особено ми допадна е, че всички коли имат достатъчно количество брандировка и лого на Mini, така че да изглеждат като истински дизайнерски предмети, без да ти става неприятно. Вниманието към детайла и голямата доза естетизъм се все неща, които радват окото.

Александър ми е обещал да напише ревю – подробно мнение на шофьора, защото било по-важно от това на пътниците. Пък и за разлика от мен разбира от коли, докато моето разбиране се свежда до цвят, комфорт, седалки, даджи, място за вода и чаши… веднага щом ми напише и своя коментар – ще го публикувам.

8 Comments
  • Марин
    юли 19, 2012

    Много са ми симпатични Мини-тата, нямам обаче желание и възможност за нова кола.
    Може би трябва такива постове да са с по-различен шрифт (например тип италик).

    • Ана
      юли 19, 2012

      Хубави коли са наистина – сега освен, че ми харесват отвън, знам, че са комфортни и отвътре, но към момента по-скоро Минито остана на ниво „колата за следващия ми живот“ 🙂
      А за шрифта – в италик пиша само някакви пояснения, уточнения и кратки бележки – тип под линия

  • Michel
    юли 19, 2012

    Как ли пък щяхте да „дрифтите“ в автомобил с автоматични скорости и с много системи, които предпазват от блокиране или превъртане на колелата? 😉

    Mini-тата са симпатични, но новите започват да изглеждат все по-странно и точно като „бижута“ а не като коли за всекидневно каране (да не говорим за цифрите пари и практичността на самите автомобили). Но да, за тест драйв – сигурно е забавно… Колкото и да покараш Ferrari примерно – не би си я купил, за да ходиш на море и на пазар, но е яко да я видиш отблизо… 🙂

    • Ана
      юли 19, 2012

      Александър откри на около 3-тата минута как се отблокират някои от системите и как от автоматик можеш да преминеш на ръчен режим на каране 🙂 Междувременно аз си играех с навигацията и с хлапето си правихме диско в колата с весели песни от радиото.

      Александър – като стана въпрос коя кола колко струва в един момент заключи, че било по-изгодно да си купиш BMW, а ако имаш пари в излишък Mini-то бил перфектният подарък за жената/любовницата както дойде 🙂

    • Alex Bogoyavlenski (@bogoyavlenski)
      юли 19, 2012

      Потвърждавам. Спокойно можеш да изключиш ESP и всякакви подобни системи за контрол на сцеплението и да се порадваш на истинско шофиране. Кутията е мултитроник и когато схванеш логиката на перата на волана и дължината на скоростите, 184 кончета в комбинация с твърдото окачване си стават голяма забава. Иначе за по-плашливите си има и Sport режим, с който не дрифтиш, но поне контрола става малко по-директен. Countrymen-а е по-тромав за такива изпълнения и 4х4 го държи здраво на пътя, но с малкия S e кеф.
      Ще напиша подробни впечатления…

    • Michel
      юли 20, 2012

      Интересно… 🙂

      Значи имали и пълен ръчен контрол. Това е хитро!

  • kathryn
    юли 20, 2012

    В последно време отново ми се налага да съм активен шофьор. Успях да си припомня, че харесвам карането – нещо, което лесно можеш да забравиш по варненските улици. Усещам се, че все по-често заглеждам малки “ женски“ коли и по – точно едно Mini „с шарки“, което паркира на съседната улица. Разбира се, такава кола абсолютно не ми е по джоба, а и чак толкова заслужила жена/любовница не съм, но й се радвам и щедро точа лиги.
    Предпочитам нормалните скоростни кутии / така ли се казва не не-автоматичните :)/, може би заради малкия ми опит с автоматичните, а наскоро от опит се уверих, че 4х4 си е голяма благинка.
    Ана, предполагам, че драйв теста щеше да ти хареса още повече, ако ти въртеше волана. :))

    • Ана
      юли 20, 2012

      Определено щеше да е по-забавно, ако шофирах аз! Следващият път 🙂

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.