Подарък – срещу писмо

През изминалата година и нещо този блог ми даде много: запознах се със невероятни хора (повечето жени), започнах нови проекти – рубриката в Животът и други неща и тази в jobtiger.tv и започнах да получавам покани за интересни събития.

За това сега – с помощта на Logitech ще направя подарък на един от вас, но не и преди да ви поставя една малка задача, която трябва да изпълните. Този път наградата не е някоя поредна женска дрънкулка (както някои мъже ме обвиняваха), а е този прекрасен комплект безжична клавиатура и мишка Logitech MK 320 . Този път и мъжете могат да се включат с пълна сила. Но преди това ще ви измъча малко и за да стане още по-забавно ще имам и помощник: Иван Ралчев.

Ако искате тази клавиатура, то значи имате отношение към думите и може би дори обичате да пишете. А пък ние двамата с Иван обичаме да четем, и то много. За това ви предизвиквам – напишете ми любовно писмо в точно 200 думи. Може и по-малко, но не и повече. А който уцели точно 200 ще има бонус точка за старание 🙂 Любовното писмо не трябва да е адресирано конкретно към нас – пишете на имагинерен герой или на човек, когото наистина обичате.

Когато ми напишете писмото имате два начина за участие: за тези от вас, които ползват Facebook – трябва да го публикувате като бележка, а в заглавието да тагнете страницата на блога ми там, за да мога да ви намеря по-лесно. Ако се чудите какво точно да напишете като заглавие веднага помагам:

Обичам думите и писането. Любовно писмо срещу нова клавиатура Logitech MK 320 от @Ana’s Handbag

Оставете коментар под този пост с линк към бележката с писмото, за да може да ги види и Иван 🙂

За тези от вас, които не ползват социалната мрежа: можете да публикувате писмото си тук като коментар на този пост.

Имате точно 10 дни, за да напишете и публикувате вашите писма – т.е. от днес до 1-ви април точно в полунощ играта приключва. На 6 април – петък с Иван ще обявим победителя, който според нас е написал най-хубавото любовно писмо и майсторът на перото ще получи прекрасната клавиатура.

p.s. доставката е за сметка на победителя.

32 Comments
  • Василена
    март 23, 2012

    Още те търся .Мисля как обичам косите ти. Как твоят поглед ме промени и направи септември май. А бях забравила и не исках да вярвам пак в любовта, в сладостта и горчилката й.
    И така небрежно нахлу в живота ми. Пожелавах си някога силна любов, но завинаги. А тази с теб е побъркваща, неясна и крадяща.
    Обичам ли? Вероятно. Пиша и искам да открия себе си в теб. Сега след влюбването ми е ясно- по-лесно е отдалеч да мисля за това. Откривах те, мразех те и съм уморена. И се питам- а трябваше ли?
    Аз те оставих насред пътя. Не исках да знам, че ми влияеш, че може би и ти ме обичаш. Когато го исках, ти отблъскваше тази възможност. После реших- край. За каква любов да се боря?
    Но още обичам косите ти и сигурно това, че си мъж. Обичах те истински и наведнъж.
    Сега имам себе си и приятели. Оставих ти малко кътче в себе си и те пуснах на воля, защото знам, че усещаш, когато мисля за теб. И това е за теб-събрани думи на белия лист. Дори нямам адреса на който да ги пусна. Не мисли за мен. Имаш свободата си.

    • Ана
      март 23, 2012

      Благодаря 🙂

  • niki
    март 23, 2012

    Най-хубавото любовно писмо в случая ще е ненаписаното, кой пише истинско любовно писмо заради клавиатура и мишка? 🙂

    • Ана
      март 23, 2012

      Туш! Но не мога просто да ви организирам да лайквате и да тегля после жребий, нали? 🙂
      Не би било честно нито спрямо тези, които ме четат, нито пък и спрямо мен самата

    • Надинка
      март 23, 2012

      И аз това си помислих

  • asktisho
    март 23, 2012

    @ niki: Аз например 🙂 На стария Logitech вече съм му изпочупил половината клавиши. Нуждая се от нов. Внимание! Keep away from children! Ths is based on a true story. And dedicated to a person I really used to love. 100 words sharp (title included):

    Ако беше тук, при мен…

    Щях да извадя от хладилника
    Студена мента
    И с грапав език
    Щях да те обходя
    Цялата
    Щях да вдишвам
    После да издишвам
    Топло-студено-топло-студено
    Докато не задърпаш тялото ми
    Като хлапе
    Новогодишен подарък
    После с ледени устни
    Върху зърната
    Твърди като копчета
    Щях да проникна
    Бавно
    Много бавно
    Докато не захапеш рамото ми
    Както захапвахме
    Ябълките
    От дървото пред блока
    Докато бяхме деца
    Щях да плувам с теб
    Като делфин
    В море от екстаз
    После тихо щях да им говоря
    На потните коси
    Върху гърба ти
    Нежно щях да ги целувам
    Ако беше тук, при мен…

    • Ана
      март 23, 2012

      Благодаря!

    • Tanem
      април 5, 2012

      Now we know who the sesinble one is here. Great post!

  • Mlelania
    март 24, 2012

    „Благодаря“ е любезна, но не точно адекватна реакция след такова „старание от автора“ според мен. По-правилното е свърши ли ментата? на сутринта. 🙂 Бихте ли ми дали координатите на автора, за да му изпратя сама желаната клавиатура…

    • Ана
      март 24, 2012

      Ако авторът е съгласен (моля Тишо за коментар по този въпрос) мога да препратя мейла му и да се разбирата от та нататък.
      Иначе благодаря е дума, коятп – използвана по предназначение – е прекрасна

  • neycho
    март 24, 2012

    It’s so wrong,
    but in every girls eyes
    that i like
    i see yours.

    http://neycho-mihov.blogspot.com/2012/03/blog-post_22.html

    • Ана
      март 24, 2012

      с риск пак някой да ме критикува – благодаря 🙂

  • asktisho
    март 25, 2012

    Хехе, имейлът ми е лесно видим в блога, с който се разписвам под всеки коментар. Относно предложението, ще използвам една друга любезност, само че британска, а именно: „Thank you, but no – thanks!“ Предпочитам да си получа подаръците от когото трябва и по „каналния ред“. Иначе – мерси за комплиментите! Ментата, когато не е свършила, прави чудеса. И една малка молба: може ли накрая да видим всички или поне част (най-добрите) коментари, участващи в конкурса и тук. Предполагам, че не съм единственият човек, който чете този блог и вече (или все още) не ползва „синята спамърска шпионска машина“, както я нарече един приятел. Поздрави!

    • Ана
      март 25, 2012

      Всъщност до сега никой не е писал бележка във Facebook, а си мислех, че на повечето там ще им е по-лесно… Е – на принципа проба-грешка стана ясно, че трябваше само тук да пишат.

  • Michel
    март 26, 2012

    Не използвам Facebook. Ако напиша нещо до 200 думи, ще е тук… но да видим. 🙂

  • Michel
    март 26, 2012

    Не мога да мисля,
    да чувствам,
    в този миг,
    докато пръстите ми
    привично,
    познато,
    машинално,
    уморено,
    потракват
    по клавиатурата на
    лаптопа,
    докато съм
    далеч от теб,
    хиляда километра
    или повече.

    Няма значение.

    Защото това
    физически
    е само.

    А инак съм до теб,
    сега,
    винаги,
    завинаги –
    усещаш ли?

    …в сърцето ми,
    в сърцето ти,
    защото няма аз,
    няма ти,
    има само „ние“.

    Ти знаеш…

    Късно е,
    нощта е тиха и спокойна.

    Мълчи небето,
    окъпано след есенния дъжд.

    И само тиха музика звучи,
    тук, при мен,
    докато пиша, пиша…

    Не стих,
    и не e-mail,
    и не поредно ICQ,
    а просто…

    Думи,
    редове,
    абзаци,
    без рима и без връзка,
    за да не мисля,
    да не усещам,
    колко липсваш ми сега,
    в тоз миг,
    любима.

    Сърцето ми чака,
    мига,
    сутринта,
    когато Слънцето ще се усмихне,
    още щом събудя се,
    и ще знае,
    че е дошъл денят,
    когато крилете на моята сребриста птица –
    една от онези птици в небето,
    които толкова често
    наблюдавахме от някоя поляна,
    докато прелитаха над нас, високо,
    понесли в себе си толкова съдби –
    спомняш ли си?

    …ще ме отведе при теб,
    у дома, там, където е сърцето ми.

    И отново,
    ще бъдем заедно,
    любима.

    И ще летим,
    и ще бъдем пак,

    Едно.

  • Michel
    март 26, 2012

    Тъй. WordPress твърди, че съм написал точно 200 думи. Mictosoft Word 2007 твърди, че са 204.

    На кой да вярвам? Мен ме мързи да броя на ръка, тъй че просто пускам стиховете… +/- 4 думи! 😉

    Написал съм стихчето през месец ноември на далечната 2004 година. За кой? Може да се досетите лесно… 🙂

    Седем и половина години по-късно, сърцето ми все още се разтуптява силно, щом помисля си… за Нея. 🙂

    Не държа на клавиатурата, но искам Тя да знае, че я обичам…

    А сега – лека нощ! :)))

    • Ана
      март 26, 2012

      Аз вярвам повече на WordPress 🙂 по-симпатичен ми е. Много хубаво любовно писмо, благодаря, че го сподели с нас 🙂

  • Nora
    март 26, 2012

    Ето нещо и от мен 🙂 Който и да спечели, мисля че всички сме победители, щом някога или сега сме успели да изживеем всичко, за което пишем 🙂
    Писмото:

    Една много мъдра жена каза преди няколко дни, че “трудно правим крачката от състояние на влюбване до състояние на любов.” Аз обаче първо те обикнах, а едва след това се влюбих в теб. Първо разбрах, че за мен няма друг смисъл, освен този, който ми дават очите ти всяка сутрин, когато се будя до теб. Едва тогава се окъпах в онази безкрайна и всепоглъщаща емоция на влюбването. Сега не знам къде сме, на кой етап сме и какво ни очаква, но мисля, че това няма значение. Единственото важно нещо е, че вървим ръка за ръка. А пътят е много по-важен от крайната цел.

    Благодаря ти, че направи нещата да се случат наопаки. Защото наопаки винаги е бил правилният начин за мен. Благодаря ти, че ми повярва и че се вслуша в мен – и че не спираш да слушаш думите ми и сърцето ми всеки ден. Благодаря ти, че ме правиш по-добър човек.

    Заслужаваш целия свят, но мога да ти дам само себе си. И да се надявам, и да правя така, че да бъда най-скъпият подарък за теб. Не знам много неща за себе си, но знам едно – искам да съм майка на децата ти и пристан за душата ти.

    ПП според word 2007 съм го заковала точно на 200 думи, чакам си бонус точките 😀

    • Ана
      март 26, 2012

      Много благодаря за това писмо. До тук е първото, което ме просълзи (което за мен значи много)

  • Пламен Шопов
    март 27, 2012

    Ако ще е писмо да е писмо !
    http://www.prikachi.com/images/748/4567748T.jpg

    • Ана
      март 27, 2012

      Това е в графа писмо + целия свят 🙂

  • kirkor
    март 27, 2012

    станах посред нощ и гледах небето,звездите,луната.Беше една от онези лятни тихи и ясни нощи,които не ти дават сън за да можеш да им се насладиш. Когато затворя очи се появяваше твоя образ тих и ясен,като тази нощ.Не бих те сравнил, нито с звездите, нито с луната,защото те не са до мен и нямат твоята красота. Знам ти тръгваш далеч от мен,но чуй моя стонен вик, поспри за миг и прочети- ОБИЧАМ ТЕ ДОРИ КОГАТО СИ С ДРУГ, ОБИЧАМ ТЕ БЕЗ ТЕБ ЖИВОТЪТ МИ Е ПУСТ.Коси от слънчев лъч, блясъкът в очите ти,глъчка смях,това богатство искам аз и това си ти,любима моя Ани !На колене съм мислено пред теб и моля аз за твоята любов да бъдеш все до мен и аз до теб, да бъдем,като вълната и гребена да бъдем,като светлината и мрака да бъдем,като солта и водата.Моето сърце тупти за теб моята душа ликува твоето присъствие и стене и ридае,като вятър в пустиня,когато теб те няма.Ти само ми кажи онези думи,които толкова копнея аз да чуя и после всичко ще направя за теб единствената на света.

    Послеслов: на всичко съм готов дори да обичам майка ти ! 🙂

  • Милена Атанасова
    март 29, 2012

    Абсолютна любов

    Благодаря ти, че те има.
    Където и да си, придаваш смисъл на живота ми.
    Защото знам, че някъде там, те зареждам и ти давам сила.
    Защото знам, че някъде там, ти споделяш мечтите ми.
    Мотивираш ме
    да бъда по-добра
    да бъда себе си
    да бъда истинска
    безспорна
    необятна…
    Развивам се,
    разбирам се
    чрез теб
    с годините
    и чувствам
    че не съм сама,
    независимо от всичко.
    Дишам с теб.
    Преодолявам
    несгодите,
    житейското страдание
    и тленното…
    Намирам думите,
    намирам Смисъла
    дори
    в неловкото мълчание,
    което често трепне между нас.
    Благодаря ти, че те има…
    Ти си моята опора.
    Основата, върху която стъпвам.
    Брегът, където акостирам нощем.
    Светът, чрез който срещам дните си.
    Готова съм да полетим и да откриваме
    все нови хоризонти, неизмислени.
    Все нови, паралелни светове
    и истини.
    Не бягай от съдбата си,
    защото
    ще губиш себе си така.
    Все повече.
    Не бягай…
    Остави се като мен
    на неизбежната, всевечната любов.
    За какво да се пазим
    От кого
    За кога
    Щом тук всичко е толкова преходно
    нека чуем на световния пулс песента
    и да следваме нейния ритъм…
    СЕГА
    И дори да не стане така,
    както аз си мечтая,
    с години,
    знам, че ти си моята половина
    и ти благодаря.
    Че те има.

    • Ана
      март 29, 2012

      И аз благодаря – за това,ч е сподели чувствата си във форма на стих с мен!

  • Димитър Младенов
    март 29, 2012

    Без теб съм нищо, лутам се , рея се като прашинката в снопчето лъчи проникващо сутрин в стаята ми.Когато съм с теб искам да се смея , да прегърна целия свят, обичам да те гледам, да те милвам , дори мечтая. Когато те виждам след раздялата вярвам във Вечната Любов, онази любов , която не е подвластна на времето, любов като от песен или стих, вечна и неповторима, изгаряща , страдалческа, като от древен мит..Бих те чакал и 20 и 30 години, така негата ще е по-силна, но моля те освети денят ми, така както зората осветява заснежените върхове на планините, целувай ме , както снегът целува земята, гали ме както вятъра гали дърветата, танцувай с мен като жерав- СЕГА.Обичам те , моя единствена

    • Ана
      март 29, 2012

      Ще кажа само, че и аз искам някой на мен такива писма да ми пише!

  • Васи
    март 29, 2012

    Любов във 200 думи, 101 клавиша, 2-ма души и 1мишка – защо не 😉 Ето и от мен 200.

    Трябва да намеря 200 думи, с които да опиша тишината, когато те видях за първи път и да разкажа за онази усмивка, с която се съгласи да излезем след работа за „един малък коняк“. 200, в които да вкарам разходката от лифта до хотела, когато се чудехме дали ще завали и, по дяволите, колко беше красива, когато се смееше мокра от летният дъжд. Да потърся измежду всички, които си чула, само 200, за да вкарам часовете, когато мечтаехме за бъдещето и как ще си имаме магазинче за книги, кафе, чай, цветя и подправки, а в него ще влиза всеки ден старта госпожа от отсрещната кооперация за да купи цвете ,за бутонерата на мъжът си и как ще и подаряваме малко пакетче чай с надеждата, че един ден и ние ще бъдем като тях. Да изтръгна 200 думи за момента, в който излезе от родилното треперща от упойката, а в ръцете ти нямаше никой, да опиша само с толкова, онези 26 дена, когато дъщеря ни беше в кристалната колибка наречена „кувьоз“ и чакахме всеки ден, стинали една малка икона в хванатите ни длани. 200,в които да влезе смехът на дъщеря ни, когато излизаме тримата.

    Ще пробвам с 2: „Обичам те“

    • Ана
      март 29, 2012

      Благодаря за това писмо! Второто, което ме просълзи 🙂

  • Вихронрава
    април 1, 2012

    Притисна ме във здрача на града ни,
    затопли ме и после ме изпи,
    разлях се в тялото ти
    с жажда да попия,
    с доволството да бъда Ти.
    По устните оставих диря,
    в дъха ти сладък
    палаво се скрих
    и аромата ми остана да витае,
    в разходката, до теб се настаних.
    Отново мислите ти обитавах,
    отново беше моя жаден бог,
    с теб крачех и се забавлявах,
    страстта предаде ми урок.
    Усещането, че желаеш,
    към мен отново да посегнеш
    след миг гореща сладост,
    възбуден,
    диво ме погледнеш,
    запалваш огън, красив пожар,
    на тялото ми ти си,
    единствен господар.
    Притисна ме във здрача на града ни,
    затопли ме отново
    и изпи,
    страстта, желанието, духа ми,
    а същността ми преоткри.
    И ако друга животворна течност,
    успее жаждата да утоли,
    ще се оттегля,
    по-богата,
    щастлива, че била съм Ти…
    Но няма да престана да се боря,
    за да останеш моя жаден бог,
    и пак от себе си ще ти налея щедро,
    не се збравя такъв урок.
    Притискай ме във здрача на града ни,
    затопляй ме,
    отново ме отпивай,
    дори да минат няколко години,
    ако си жаден ме откривай!

    …толкова много може да се напише за любовта и целия колорит от емоции, които провокира… 🙂

    • Ана
      април 1, 2012

      Много може да се пише, вярно е – стига човек само да има желанието на пише пък и на някого да се обяснява в любов…

  • Markitos
    април 5, 2012

    You’re the getraest! JMHO

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.