И наградата отива при…

Имам чувството, че никога не ми е било толкова трудно да избирам! Но сама съм си виновна, защото можеше да ви помоля да ми разкажете какво сте яли на закуска, как сте прекарали Коледа или какви са плановете ви за Великден. Но не – от всичко на света – избрах любовно писмо.

За тези, които попадат тук за първи път пояснявам: с помощта на Logitch направих малка писателска надпревара: любовно писмо срещу подарък – Logitech MK 320.

Трудно ми беше – добре, че беше Иван да помага. Защото с любовните писма няма правилен или неправилен подход. Опитах се да реша кое ми харесва най-много, кое бих харесала ако бяха адресирани към мен. И не ми се получи. За това писмата ги оценявах по това колко минути плача, след като ги прочета. Между вчера, нощес и тази сутрин ми се събират едни 2-3 часа рев. Да, аз съм от тези романтичните, които плачат на филми, книги и както стана ясно – най-вече на любовни писма.

Последно писах нещо като любовно писмо в другия блог – много му се обяснявах на Александър. И преди съм му писала писма, но повечето ги късах или не ги пращах.

А аз за последно получих любовно писмо (по спомен, леко налучквам) май в края на гимназията или началото на студентските години. Все едно – отдавна е било.

Ако можех щях на всички ви да раздам подаръци – но в този случай подаръкът е един – Logitech MK 320. И така: може да сме имали различен подход и да сме оценявали подтиквани от различни импулси, но след дълго умуване с Иван избрахме победител.

Честито на Васи (vasilbaldjiiski). Ето и неговото писмо:

Любов във 200 думи, 101 клавиша, 2-ма души и 1мишка – защо не Ето и от мен 200.

Трябва да намеря 200 думи, с които да опиша тишината, когато те видях за първи път и да разкажа за онази усмивка, с която се съгласи да излезем след работа за „един малък коняк“. 200, в които да вкарам разходката от лифта до хотела, когато се чудехме дали ще завали и, по дяволите, колко беше красива, когато се смееше мокра от летният дъжд. Да потърся измежду всички, които си чула, само 200, за да вкарам часовете, когато мечтаехме за бъдещето и как ще си имаме магазинче за книги, кафе, чай, цветя и подправки, а в него ще влиза всеки ден старта госпожа от отсрещната кооперация за да купи цвете ,за бутониерата на мъжът си и как ще и подаряваме малко пакетче чай с надеждата, че един ден и ние ще бъдем като тях. Да изтръгна 200 думи за момента, в който излезе от родилното трепереща от упойката, а в ръцете ти нямаше никой, да опиша само с толкова, онези 26 дена, когато дъщеря ни беше в кристалната колибка наречена „кувьоз“ и чакахме всеки ден, стиснали една малка икона в хванатите ни длани. 200,в които да влезе смехът на дъщеря ни, когато излизаме тримата.

Ще пробвам с 2: „Обичам те“

Всички писма можете да прочете в коментарите ТУК. Само за сведение – не получих нито 1 във Facebook! Много плаках и на писмото на Нора – може би, защото преди време съм била на това място, на което е тя сега и някак ми е болезнено познато.

p.s. Много моля – ако ще хейтите и плюете, по-добре не си правете труда изобщо да коментирате. Благодаря предварително!

8 Comments
  • Иван
    април 6, 2012

    Никак не беше лесна оценката. Предлагам следващия път Logitech да дадат повече подаръци 🙂

    Беше ми много приятно да прочета писмата. Благодаря и аз и поздравления за всички, които са писали! Пишете по-често такива писма и ги давайте на любимите си хора. Заслужавате го. И получавайте и вие! 🙂

    • Ана
      април 6, 2012

      Ванка – благодаря за помоща и моралната подкрепа, когато се разпадах!

  • Васи
    април 6, 2012

    Благодаря много за този честно казано, неочакван подарък. Всички бяха толкова романтични, а Нора беше избухващо честна и силна. Благодаря още веднъж и се радвам, че явно признанието в любов все още съществува.

    • Ана
      април 6, 2012

      Благодаря за писмото – много ни трогна!

  • Michel
    април 6, 2012

    Мхм, имаше много хубави любовни послания… Наградата е заслужена, а другия път повече клавиатури да раздавате 😉

    • Ана
      април 6, 2012

      изборът беше много труден. Предадох заръката – следващия път – повече подаръци 🙂

  • Йоана
    април 6, 2012

    Силно е… не знам как да го кажа. И аз като теб плача, нещо от гърдите се надига и не може да се спре. И това е хубава емоция. Не съм чела другите писма, но това наистина е силно.
    И честито на победителя! 🙂

    • Ана
      април 6, 2012

      ВСички писма са много хубави и искрени. Много труден избор беше

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.