Мда, до под кривата круша!

Единственият плюс на тази инициатива и желанието ми да се включа е, че от мислене в хаштагове започващи с #Braun си използвах по-често епилатора!

Страшен повод за гордост, а?

Не, сега сериозно – успях да направя нещо, което от години се канех и не успявах да изпълня съвсем: подредих дрешника и гардероба и се разделих с всичко ненужно! Край! Тотално загърбих идеята да следвам мода и тенденции, а се фокусирах върху доизграждането на собствения ми стил.

Хора, по дяволите – минеш ли 35 започваш да се замисляш още колко ти остава, как искаш да изживееш живота си, как дас е представяш и с какво да те запомнят.

Наскоро ровейки за вдъхновения във ФБ страницата на Braun попаднах на тази снимка:

Мога само да предполагам, че ако имах обикновен работен ден на наемник и не се размятах с някакви 100 хобита и интереси – този блог можеше да крета като един сносен фешънски такъв, представящ постове с ежедневните ми аутфити. И понеже това е територия, която вече ми е чужда – сега остава да мечтая някой ден да ми остане време да сглобявам и обличам аутфити за други хора. Мечта! Би било повече от чудесно, стига да намеря време и за това, както и кандидат-позьори и фотографи.

И така – #BraunBeautyChallenge за мен беше някакъв пореден философски камък и момент на преосмисляне. Нищо фешън-вълнуващо не се случи, тюх!