Жената на един приятел

Една случка не можех да си обясня известно време. Отдавах всичко на мъжката солидарност, докато наскоро един познат не разби на пух и прах моята женска логика.

Случката е следната: малко след като с партньора в живота ми заживяхме заедно го запознах с един стар приятел. Двамата се бяха виждали всички на всичко два пъти. След известно време, докато с моя приятел обсъждахме житейските истини на по чаша червено вино в задимено софийско заведение, мина негов познат, на когото той ме представи с думите „Това е Анчето, жената на един приятел“. По-късно същата вечер го попитах защо е казал така, вместо да каже “приятелка” или само името ми. Той вдигна рамене и не отговори. Аз отдадох всичко на мъжката солидарност и отказах да мисля повече по въпроса. Приятелят ми и партньорът ми са адаши, намериха бързо обще език – имаше логика да е мъжка солидарност, нали?

Обаче периодично се сещах за този случай и си задавах куп въпроси като: Защо жените не правят никога така? Къде е женската солидарност? Ако мой приятел ме запознае с гаджето си, дали ще започна да го представям пред трети лица като „мъжа на една приятелка“?

Докато преди няколко седмици не разказах тази случка на друг човек, който познава също приятеля ми, представил ме като „жената на един приятел“. Аз бях убедена как това е плод на мъжка солидарност и даже целия разказ беше по повод обсъжданата в онзи момент тема: мъжете, приятелството и солидарността им. Тогава този човек започна да се превива от смях и единственото, което успя да каже през сълзи беше: „Просто елегантно е казал на другия, че няма смисъл да се пробва с теб“.

Във филмите в особено изненадващи ситуации героите остават без думи и добиват много характерен объркан вид. В онзи момент трябваше да се заснеме моето изражение и да се използва за онагледяване именно на такова объркване.

Изживях колосално объркване. Това ли бил смисълът зад “жената на един приятел”? Тя няма да ти върже.

снимка: rockmyblog

34 Comments
  • Събина
    април 8, 2011

    не че няма хора, които това, че са обвързани ги спира де 😉

    • Ана
      април 8, 2011

      по тази теме отделен том може да се напише!

  • Nadinka
    април 8, 2011

    ахаха звучи ми много логично 🙂
    но аз също не бих ползвала такъв „таен“ език, по-скоро директно бих казала (при необходимост, разбира се), че няма смисъл да се натяга 😀

    • Ана
      април 8, 2011

      явно съм била много наивна и отдавах всичко на мъжката солидарност

  • Све
    април 8, 2011

    На мен ми се случи нещо обратно. Онзи ден се запознах с близък приятел на мой познат. Момчето ми се стори познато по физиономия и без да се замисля много изтърсих клишето „Имам чувството, че се познаваме отнякъде“. При което моя познат не особено деликатно се изцепи „Да, той ми е приятел, но за съжаление и двамата вече сме женени“ 🙂

    • Ана
      април 8, 2011

      това, че е женен не пречи да го познаваш. хъм. но по-добре от „да, това е приятелят ми на когото разби сърцето преди 5 години и вече дори не го помниш“

  • Божидар
    април 8, 2011

    Ее уби ме, това са толкова иЗтъркани мъжки хитринки хахахах ;))

    • Ана
      април 8, 2011

      за мен беше нещо ново 🙂

  • Pippilota Mentolka
    април 8, 2011

    Хммм, май не си избръснах мустаците сутринта… Аз от раз така разчетох думите на приятеля ти и си мислех, че и ти разбираш това под „мъжка солидарност“ – не си губи времето, братче, заета е. Ама сега, като се оказа, че не си мислела така – какво се разбира под мъжка солидарност? 🙂

    • Ана
      април 8, 2011

      въпросите са два: как може да съм толкова наивна и да – какво по дяволите е мъжката солидарност?

  • Pippilota Mentolka
    април 9, 2011

    Е, наивна не си. Просто си си представяла, че друго значи това. А иначе, не знам какво е мъжка солидарност, но и аз бих представила така приятелка, ако знам, че приятеля ми може да се захласне напразно 😛

    • Ана
      април 10, 2011

      работата е, че аз не съм типажа, по който се захласват лесно. а и мога сама да се справям при нужда. през цялото това време си мислех: колко лесно се сприятеляват мъжете и как мъжкото приятелство измества същото между мъже и жени…

  • Хммм...
    април 9, 2011

    Аз бих заложил на това, че „Жената на един приятел“ идва да замести дългото обяснение „Това е Анчето, моя много добра приятелка, с която не съм в интимни отношения, даже с мъжа и сме приятели. Просто сме излезли на кафе.“

    • Ана
      април 10, 2011

      явно това е било. но ми трябваха около 7 години, за да разбера тайното значение на тази фраза.

  • Комитата
    април 12, 2011

    Има вероятност фразата да значи точно това, особено ако си познава приятелчето и не иска да има излагации на масата.

    • Ана
      април 12, 2011

      някак се чувствам измамена от собствената си наивност

    • Комитата
      април 12, 2011

      Като прочетох всички коментари, съм най-склонен да си мисля, че посланието е било следното „Не се излагай, както обикновено, тя е заета, и аз нямам нищо общо, просто приятели сме.“ И всичко това, без да ходят двамата заедно до тоалетната. Според мен е доста елегантно. Не знам защо се приема за такова откритие, жените редовно го правят, да вмъкват в разговора разкази за гаджета и съпрузи, така че да те ориентират в обстановката. 😉

    • Ана
      април 13, 2011

      за мен е откритие, защото нямаше контекст или обстановка предполагащи подобно обяснение. а и приятелят ми някакси много изведнъж започна да нарич Александър „приятел“, а този който ми разясни ситуацията явно е знаел нещо, което аз не съм знаела. ако бях разказала историята с детайлите щеше да стане твърде дълга и отегчителна.

  • Tanya
    април 12, 2011

    Аз пък мисля, че пазят територия кучетата, от още кучета 😀

    • Ана
      април 12, 2011

      или се пазят от кучки 😀

  • eva indica
    април 12, 2011

    Ани, постът ти отново затвърди мнението ми, че мъжете обичат закодираните послания… обичат играта… закачките…

    Ще споделя една случка от преди месец… Мъжът ми срещнал бившо гадже… тя го попитала „Ти още ли си с онази мадама?“ (останах много учудена как тя помни гаджето му от преди повече от 10 години)… Но мъжът ми преведе въпроса, който всъщност е бил „В момента имаш ли си приятелка?“… което пък автоматично показвало нейният интерес към него…

    Явно и някои жени обичат закодираните послания 🙂 наричам ги гальовно „хиени“

    • Ана
      април 12, 2011

      светът е голям и кодирани послания дебнат отвсякъде 🙂

  • Kosioo
    април 12, 2011

    Не може да не ти е минавало през ум.Очевидна е индикацията „това е жената на 1 приятел“=“имай предвид, че хубавото момиче,с което те запознавам е заето“.
    Доста е рационален такъв намек всъщност. Насочва за статуса на непознатата, освен това дава допълнителна информация на запознаващия се какво е познанството на хората на масата.

    • Ана
      април 12, 2011

      колкото и абсурдно да ми се вижда в момента – не ми е минавало през ум. през цялото това време си мислех, че толкова бързо са се сприятелили, че вече мъжкото им приятелство измества нашето.
      иначе фразата дава наистина доста кратка, но директна информация. друг въпрос, че аз никога не бих подходила така, по-скоро представяйки хората казвам нещо за тях, което би им помогнало за началото на разговор. Примерно – Мария, собственичка на галерия, Марин – художник.

    • Комитата
      април 13, 2011

      Аз мисля, че учудването ти идва най-вече от факта, че не можеш да си представиш, че мъжете могат да си разменят такава информация НЕПРЕКЪСНАТО и че независимо в каква обстановка си и с кой, те разглеждат в този смисъл. То си е направо комплимент, всъщност. Ако и двамата не те смятаха за привлекателна, разговорът щеше да е точно такъв какъвто си го представяш 😉 „Това е Ана, тя работи в …“ и готово.

    • Комитата
      април 13, 2011

      Сега да не си помислиш, че ако не водят такъв разговор, значи има нещо нередно. Няма такова нещо, просто човекът с който си излизала е бил напълно наясно каква информация се очаква от него, има и такива които не са наясно.

    • Комитата
      април 13, 2011

      Бих искал аз да имам толкова досетливи приятели, които да не ме карат да се чудя и да се излагам.

    • Ана
      април 13, 2011

      разкаваш им тази случка като смешен анекдот и правиш вметка „ето такива фрази са много полезни, нали знаете“ за да се сетят, какво се очаква от тях от тук нататък 🙂

    • eva
      април 12, 2011

      Ама разбира се, ти си мъж, за теб е толкова естествено да го разбереш 🙂
      Лично аз, докато четях поста, въобще не ми мина мисълта, че може това да е посланието
      По-скоро търсех друга интрига 🙂

  • Йоана
    април 13, 2011

    На мен ми хрумна само, че е доста грубо да те представя чрез мъжа ти вместо като самостоятелна личност.

  • Margon
    април 14, 2011

    Здравейте, случайно попаднах тук. Бих казала, че дори не бих се замислила за тази ситуация, тъй като този тип реплики издават вътрешна неувереност и дискомфорт по определени въпроси (от страна на изричащия ги), а аз общо взето гледам да дружа с естествени и мили хора, т.е. досега не съм изпадала в такава ситуация. Никога не знаеш какво има в главите на хората – преди доста време бях на театър по покана на приятелка, която беше събрала десетина човека, че и повече. Седнах в края на реда, тъй като не ги познавах, но тя влетя и шеговите ми нареди да се вмъкна по-навътре и да се интегрирам. Интегрирах се аз до един господин, не можах да мърдам по-нататък, тъй като до него стоеше дама и ми беше неудобно да ги вдигам. Съответно дамата ми издума през господина, че не обичала мъжът и да седи до непознати жени и аз отново се дезинтегрирах най-спокойно. Тук трябва да уточня, че тези хора като цяло са малко по-големи от мен, т.е. аз съм и се видяла млада и хубава. Когато отидохме в една пицария след представлението, въпросният съпруг не ме остави цяла вечер на мира с някакви глупави разговори и напълно разбрах съпругата му. Това е то. Никога не знаеш.

    • Ана
      април 14, 2011

      Твоята случка удря в земята моята и я прави на пух и прах! Явно съпругата е била твърде ревнива, а съпругът е давал достатъчно поводи за това. Но поне тя е била директна, докато моето беше нетипично и неочаквано. Наистина не знаеш на хората какво им е в главите – понякога е дори леко плашещо!

  • Margon
    април 14, 2011

    Плашещо е, защото издава страховете на хората. А страховете понякога са толкова ирационални, с дълбоки корени и често с много прости причини. И са най-лесното средство за манипулация. За мен ситуацията беше забавна. Препоръчвам Джеймс Търбър и неговата книжка Панаир. Чудесни къси разкази и фейлетони от преди средата на миналия век, които описват много ситуации, в които авторът не е и подозирал, че ще толкова много ще зациклим префърцунено с развитието на технологиите (нещо, за което също пише :D)

    • Ана
      април 14, 2011

      за хорските страхове – направо многотомник. А книгата ще се опитам да я намеря и да я прочета

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.