Нощ на музеите 2012

От понеделник, 21 май 2012 0 Няма етикети Връзка 0

Да обикаляш музеи нощем с мъж, който не е фен на ходенето по музеи и галерии принципно и с дете, което е в началната фаза на настинка не е нито най-приятната, нито най-леката задача.

През цялото време докато обикаляхме събота – в Европейската нощ на музеите – си мислех колко хубаво щеше да бъде ако имаше подобни мероприятия, когато аз бях на 20-тина години. Даже си го представих: начало с много кафе и шоколад в чантата – ако случайно някой изгладнее, планиране на маршрута и реда, по който да се посещават музеите и галериите, обиколка, коментари предвидени и случайни срещи с познати, после дълго винопиене и една почти безсънна нощ. Идеална романтична вечер. И ако трябва да съм до болка откровена, мисля, че част от чувствителните ми добре образовани и много начетени приятели щяха да водят много по-активен социален (пък и сексуален) живот, ако имаше подобни събития преди 15 години.

И понеже аз не мога да ви разкажа с подробности, моля прочетете какво са написали Ади и Филип, които са осъществили на практика, това което аз бих направила – само да бях на техните години!

Ние пообиколихме малко – започнахме с Хартиения фест и Vivacom art hall, после СГХГ, малко музика и танци между паркираните коли на площад Батемберг пред НХГ, после Националната галерия за чуждестранно изкуство и накрая Галерия „Париж-Москва“, където хлапето възкликна: ето тук искам вече да живеем. После имаше обяснение от типа: мамо да се яде също е важно, нали не искаш детето ти да умре от глад и студ и се наложи да преминем към спешна спасителна акция в СкараБар – класика!

0 Comments

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.