Живот като сборна касетка: като сме безделници да не сме без празници!

От понеделник, 2 ноември 2015 4 Няма етикети Връзка 0

Тези дни, покрай Хелоуин и Денят на будителите се замислих, за пореден път, за честванията, празниците и начина, по който фактически се отбелязва, празнува и купонясва поводът, какъвто и да бил той!

Тук, по нашите ширини, честваме всичко: от раждането до смъртта – все се празнува, канят се гости, пие се ракия. Е как така няма да се жените? Ми сватба? Ми родата? Ми приятелите – няма ли поне тях да поканите да се напиете?

Всеки празник си има обичай, обред и специална гозба. Каквото и да си говорим, повечето ни празници са все още обвързани с архаичните навици на предците ни. Ние, хората от 21-ви век, празнуваме празниците на предците си отпреди минимум 100 години! И как са празнували хората тогава, ако не да идат да палнат една свещичка на Дева Мария (друг светец по избор или според празника – примерно Св. Георги) за здраве, берекет, късмет и просперитет, да отворят мазата, да развържат бохчата, да заколят свинята и да спретнат гощавка за цялото семейство! ето, така се е празнувало. И впрочем – така и продължава да се празнува.

Единствените чествания, които излизат извън шаблона на църква-свещ-софра-храна-напиване – бяха тези, наложени в годините на социализма – когато 24 май чествахме с манифестация, както и 9 септември и там каквото още се честваше, вече остарявам и почвам да забравям.

И сега идва въпросът: как честваме и празнуваме днес? И най-в вече какво и защо? Защо и как празнуваме Деня на будителите? Палим ли свещи? Маршируваме ли под строй по площади и улици? Пием и пеем или тихомълком се възползваме от намаленията в някои книжарници? М? Какво правим? И най-вече: защо по дяволите не си сменяме профилните снимки в социалките с ликовете на Ботев, Вазов, Яворов? И защо не споделяме стихове, които отдавна сме забравили, но се правим, че помним наизуст от 4-ти клас.

И защо го празнуваме тоя пуст Хелоуин, като си имаме кукери? Тоя пуст Хелоуин, впрочем, ми прави впечатление, че и в Италия се празнува, а те клетите италианци си имат карнавал така или иначе, края на февруари – и то не един ден, а цяла седмица. Обаче клетите – и те Хелоуин се юрнали да празнуват, да се преобличат, маскират и т.н. и чакам аз всеки момент папата да заклейми тази практика, но е твърде зает сякаш в момента, за това може би – следващата година. Или да им пратим нашия патриарх – нали, по християнски да помогнем – да им обясни колко е лошо, страшно и ще гният в еди-кой-си кръг на ада.

И сега, след този водовъртеж от хаотични мисли, ако сте стигнали до този ред искам да ви попитам: а вие како и как празнувате?

Защото аз празнувам само когато съм на кеф и в настроение. И Бъдни вечер и Коледа не могат да ме трогнат, ако съм в тежък PMS, болна, преуморена и т.н. – ще спя, чета и носа няма да си подам навън! Камо ли да се старая да приготовлявам 13 постни манджи или пълнена пуйка/свинско със зеле – защото така трябва, така е редно и така правят всички!

По повода за „всички“ – колкото по-големи безделници, толкова повече празници сякаш имат тия всички. И сякаш празниците им са изпълнени с патриотизъм, бъкани с изконни ценности, родолюбие и християнска преданост.

Е, аз обикновено по празниците работя. Също така и вчера работих, та не можах дори от намалените книги да се възползвам, но пък за това книги си купувам периодично, както хартиени – така и e-books, защото с kindle-a ми е по-лесно. И Хелоуин не празнувах – защото нямам нужда от маскиране – те психопатите приличат на всички останали!

Защото да се празнува Хелоуин – е лошо, ама да люпиш семки и да плюеш шлюпки по алеите в парка – може. Защото когато американците почнат да празнуват 1-ви март, тогава и тука ще празнуваме еди-какво-си, ама ядеш сандвич а американска верига за бързо хранене, вместо да врътнеш един здравословен миш-маш.

Та така, мисля си аз, тез пусти будители – добре, че е този празник, та да се бием по гърдите и да викаме с радост Булгар, булгар!

За мен 1-ви ноември е празник, защото мама има рожден ден. Мама, която ме е научила на това кое е добро, кое лошо, как и защо е важно да уважаваш хората, как и защо е важно да подаваш ръка, защо не бива да се подиграваш и надсмиваш и също така: не е важно какво и колко имаш, а какво завещаваш, оставяш след себе си, какъв пример даваш.

4 Comments
  • Mymakeup2013 (@Mymakeup2013)
    ноември 2, 2015

    Много,много точно си го написала! И аз съм така,празник за мен е всеки ден,когато сме здрави и има пара в джоба. Обичам християнските празници,не празнувам всички,но Коледа и Велик ден за мен са специални,пък и от малкото,които съвпадат с тези на съпругът ми. Не само за празниците трябва да се сещаме да изкараме на показ нещо си,а и през останалите 364 дена в годината… 🙂
    п.с. Била ли си на карнавала във Венеция? Аз много го харесвам

    • Ана
      ноември 2, 2015

      мда – съгласна съм, ако живееш като скот, пък било то и душевен скот – е как ще я отпуснеш тази душа, пък било то и на празник?
      Иначе във венеция не, не съм била на карнавал – само в Рим, като дете – ама и това ми стига!

  • Lulu
    ноември 2, 2015

    Ани, Абиш се душо! Проблемът не е в Хулоуин. Просто единственото нещо, което част от българите обичат е да мразят. Ама ей така, безопасно да мразят. Чуждите деца, чуждите празници, кърмещите майки, бежанците, да гласуват… ей такива нещица. Защото някак е опасно да мразят положението и пародиятя на държава. Може пък и да им се наложи да направят нещо, ако мразят неща, принципно зависещи от тях и затова просто си мразят всичко друго. Абе да са живи и здрави. И те са хора, и те са Българи. все някак ще се разберем:)

    • Ана
      ноември 2, 2015

      е да са живи и здрави – ама така акто го караме – все едините криви, друите прави – а аз искам мир и разбирателство да има и никой да не ме гледа лошо, както и да се опитам дребното да го възпитам и то да не гледа лошо към хората и нещата, които не разбира 🙂

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.