Живот като сборна касетка: „добро за България“

От вторник, 13 ноември 2018 0 Няма етикети Връзка 0

Вчера попаднах на този комикс и се смях до сълзи. Явно обаче ми е повлиял, защото вечерта реших да изгледам централната емисия новини по телевизията майка, т.е. БНТ, но за разлика от дамата в комикса, аз бях въоръжена само с чаша студена вода. Те новините напоследък са си като за студена вода, наистина.

Бих могла да направя пълна дисекция и политологически анализ на новините – както от национално, така и от международно значение, но ще се спра само на един елемент от една новина, а именно как България няма да се присъедини към Глобалния пакт за миграцията на ООН и по-точно участниците в прес-конференцията за съобщаването на този факт, редом с други решения на Коалицията, касаещи  живота на данъкоплатеца в рамките на територията.

Очевидно вече не само Истанбулската конвенция е опасна за целостта на нацията, сигурността и спокойствието на българския гражданин и за устоите на традиционното християнско семейство. Сега има по-голямо зло – и то се нарича Глобален пакт за миграцията на ООН. В този линк от емисията на БНТ, можете да видите как пред журналисти, в Министерски съвет, Цветан Цветанов, председател на ПГ на ГЕРБ и Ангел Джамбазки, евродепутат от ВМРО съобщиха решението, взето на коалиционен съвет на ГЕРБ и Обединените патриоти. На заден план е Владислав Горанов, министър на финансите, заради обявеното на същата прес-конференция становище по въпроса за Гражданската отговорност.

Като магистър-политолог с допълнителни квалификации по международни отношения и международно право и по-специално правата на човека, имам пълната свобода да заема позиция по казуса и да направя своя коментар.

Би станало прекалено дълго, би ми отнело доста време, а тъй като никой не ми плаща да правя политически анализи, изискващи време, за това ще си позволя да направя съвсем кратък коментар по тема, която ми е много близка и позната, а именно това, което в протокола и бизнес-етикета наричаме невербална комуникация, в която се разглеждат неща като стойка, жестове и мимики, начин на говорене и поведение, и дори външен вид и облекло. Поради споменатата липса на време, ще обърна внимание само върху образа на г-н Джамбазки.

Г-н Джамбазки е евродепутат и някак естествено човек би очаквал, че е понаучил това-онова от четирите години прекарани в Брюксел, поне по отношение на това колко важен е външният вид за придаване на доза допълнителна достоверност към образа на един политик. Но явно дългите години, прекарани в обиколка из страната и прокламиране на националистически лозунги от трибуните, особено през студените месеци, са оставили траен отпечатък върху него и той си ходи с шубичка навсякъде, ето ви скриншот:

Също така човек би очаквал, че за толкова години в активната политика, човек би се научил да владее гримасите и жестовете си, особено когато иска да подчертае или засили значението на думите си. Ето тук, например той казва: „Този документ би бил застрашаващ за (нацупване) националния интерес и днешното решение е изключително добро за България.“

Изгледайте целия откъс от емисията, засягащ новината за Глобалния пакт за миграцията на ООН и ще видите цялото му „изявление“, далеч по-кратко от това на Цветанов, впрочем, а именно само и единствено изречението „Този документ би бил застрашаващ за националния интерес и днешното решение е изключително добро за България.“

Когато човек иска да акцентира върху истинността и важността на думите и решенията си, обикновено прави едно от тези, или комбинация от, неща:

  • Говори подчертано ясно, отчетливо и изговаря ключовото си послание с особено внимание, като ако умее да използва гласа си правилно може да акцентира върху най-важните думи и фрази, за да засили ефекта им
  • Ако прави паузи, те трябва да бъдат от няколко секунди и в никакъв случай не бива да се произнасят гласни или съгласни, т.е. да се ъъъъъ-ка, мрънка и т.н. Паузите могат да се използват като „секунда за осмисляне“ на казаното и така – отново да подчертаят силата на думите, но това се прави по-скоро по време на презентации и конференции, не при прес-конференции
  • Говори стегнато и по-скоро бързо, за да комуникира ключовото си послание, така че да на бъде „отрязано“ или съкратено при монтаж. Задължително подкрепя думите си с аргументи – кратко, точно и ясно, за засилване на ефекта от казаното
  • Гледа спокойно и уверено, не премигва за дълго и не отклонява погледа си от публиката
  • Контролира мимиките си, като е особено важно да изглежда спокоен и уверен в думите и решенията си (т.е. в себе си!)
  • Използва тялото и стойката си за подчертаване на сериозността на думите и решенията си
  • Използва ръцете си за акцентиране върху определени думи и изрази, за да подсили ефекта от казано
  • Използва дрехите си като подсилващ елемент в дадената ситуация – формалното бизнес облекло традиционно придава достоверност и строгост на образа.

Аз виждам невербалното послание на „Не съм от тук и съм за малко, отивам си пак на Брюксел, бързам и за това ще съм си по якенце!“, липсата на каквато и да е увереност в казаното и колебание в твърдението, използването на заучени упорки и словосъчетания, които доказано се знае, че работят за активиране на първичния страх от чуждото, нападението и святата национална сигурност сред обичайния му електорат. Нищо повече не мога да видя.

Независимо дали харесвам даден политик, припознавам като свои, приемам или подкрепям идеите, решенията, лозунгите, които прокламира, е от съществена важност този човек да има (или поне пълнокръвно да може да изиграе ролята на) достоверен, ангажиран и професионален образ. По света има школи, професионалисти по протокол, етикет, поведенческа психология, ораторско майсторство и дори учители по движение (от английски movement teacher), които се занимават с дооформянето и шлифоването на публичните герои на деня. Но явно ние сме били тренд-сетъри, защото си караме на принципа „абе ти ли ше ми кажеш, знаеш ли аз кой съм, всичко си мога и сичко си знам!“ още преди ерата на Тръмп и тоталната политическа неадекватност, която в последните години се превърна в норма.

Принципът на новините е, че трябва да дават информация, свързана с текущите събития, разделени по теми: национални, регионални, международни, културни и спортни. Принципно в новините не е нужно да има коментари и оценка на случващото се, освен ако за целта не са поканени специални гости – анализатори, коментатори, експерти и т.н., т.е. четящият новините предава информацията безпристрастно и точно. Принципно подобен вид новини, които могат да играят ролята на ключови, да породят полемика или по-значителен обществен интерес, се пренасят в сутрешните блокове на следващия ден, където вече се дава поле за изява на представители на различни групи, изразяващи най-общо казано разностранни и разнопосочни мнения, като в най-добрия случай трябва да могат да се аргументират адекватно за плюсовете и/или минусите от вземането на решения, прокарването на политики, гласуването на закони.

Днес се събудих в 6, както обичайно, а от 6:15 седнах да работя с идеята, че след като поотметена най-важните неща за деня, ще си пусна някой от сутрешните блокове, за да проследя как се развива дискусията по темата за Глобалния пакт за миграцията на ООН. Но после си дадох сметка, че освен тази тема ще ми се наложи да изгледам още много, които ще ме разстроят или ядосат, а както и да го гледам е прекалено рано да се пие вино в 7 сутринта.

Комикс: Six Chix , автор: Susan Camilleri Konar

Все още няма коментари

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.