Аниматори

От петък, 27 март 2015 1 Няма етикети Връзка 0

Ако нямате деца и посещаването на детски рождени дни не влиза в програмата ви със социални ангажименти, можете спокойно да спрете да четете до тук.

Ако имате дете/деца – то твърде вероятно вече сте организирали детски рожден ден в плей-парк/детски-клуб/билярд-клуб или друго място по избор, както и сте посещавали празниците на деца на ваши приятели или пък тези на хлапетата от детската градина или съучениците на вашите собствени деца.

Ако е така, значи сте се сблъсквали и с аниматорите в детските кътове, плей-паркове и т.н. В повечето случай това са млади момичета и момчета на малко повече от 20-тина години (как се казва young adults на български, да му се не види?), които гледат на тази работа като временна, несериозна, непостоянна или като: занимавам се с това, докато завърша ВИТИЗ или получа направо роля в Холивуд!

Повечето аниматори разбират от деца, колкото аз от военна духова музика. Повечето аниматори задават на децата команди от типа: и викайте силно ТООО–РРР–ТААА–АААА, а ако някое дете не вика те му се карат: е нали ти казах да викаш, ти защо мълчиш? (защото имам чувство за самосъхранение и си щадя гласните струни, дебил такъв – в този момент си мисли детето, примерно).

Разбира се има и изключения – хора, които са направили съзнателен избор, когато са решили да се занимават с това и са влезнали в бизнеса на увеселители и заниматели на детски партита и купони с решението, че имат какво да предложат на децата и техните родители. Високо уважавам такива хора, защото всъщност работата им не е никак лека!

Но има и една друга категория, които не влагат и капка мисъл в действията си и не съзнават, че освен да занимават децата в рамките на един или два часа, те и остават някакъв отпечатък в съзнанието на същите тези деца с действията и думите си, както и с игрите и заниманията, които показват и прилагат.

Знам, да отплеснах се – не е като да е за първи път, ето сега по същество. На последния детски рожден ден аниматорът беше младеж на видима възраст около 22-25 години, не караше децата да крещят, а им даваше мисии и игри от състезателен характер. Всичко добре, докато не ми направи впечатление, че дели децата ВИНАГИ на момичета и момчета. Реших да не се намесвам – оказа се, че само на мен от цялата група родители ми е направило впечатление. След известно време обаче, в поредната игра младежът пита момичетата: красавици, готови ли сте? момичетата викат с готовност „да!“, а след това пита и момчетата: пичове, ще ги смачкаме ли? и момчетата ревват с готовност на викинги „ДААААААААААААА“.

Аз изтръпвам и тръгвам да ставам, за да му счупя вербално главата на младежа-аниматор и пак се оказва, че съм единствената майка, на която това е направило впечатление. Сядам и посървам и не знам за кое съм в по-дълбок шок – че онзи си позволява сексистки да дели децата (може да е несъзнателно, може момчето да си е обикновен балкански мачо и така да е възпитан, но мога да го съдя) или че пак аз съм в ролята на злата кучка, майката орлица и заклета феминистка, която не мисли, че е ОК някой да набива в главите на децата, че момичетата са красавици, които следва да бъдат смачкани от пичовете. Нищо не казах, седях си да си мисля по темата известно време, а сега си мисля, че все пак трябваше да стана и да обясня на момчето, че така не ОК. И също така си мисля, че тези мили хора – аниматорите, би било добре да минават някакъв минимален професионален и психологически тренинг, преди да се юрнат да забавляват децата ни. Или пак искам твърде много?

1 Comment
  • Teia Ted
    март 27, 2015

    След като се докарал до към 22-25 г. и още мисли, че пичовете трябва да смачкат красавиците, няма и да разбере за какво му говориш.

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.