Luxury Beanbag

От вторник, 27 януари 2015 9 Няма етикети Връзка 0

Периодично ровя за вдъхновения за обзавеждане, защото периодично ме обхващат лудите и се ентусиазирам да подхвана голям ремонт. И така, ровейки попаднах на новината, че Сашо Уанг прави вече и мебели и то не с кого да е, а с Poltrona Frau – марката е 1 път, известна с над 100-годишната си история, високо качество и цени и обикновено разкошен дизайн.

Очаквах, че ще видя нещо черно, но нещата от снимката надминаха и най-смелите ми очаквания за семпъл и минималистичен дизайн.

Стана ми интересно и се разрових – цената на стола тип пуф или bean bag – от черна кожа, поставен на жълта (месингова?) метална поставка е 8,800 щатски долара. Цената на бар-масичката – изработена от нещо черно, май лакирана и отново с нещо, което напомня на месингов обков – 18,500 щатски долара.

Да изключим факта, че очевидно имам типичното за средната източно-европейска класа провинциално мислене (макар да имам подозрението, че бидейки по-голяма от г-н Уанг и все пак предвид факта, че като хлапе съм живяла в Рим, съм виждала и ползвала мебели на Poltrona Frau, докато той е ходел още прав под масата), но не мога да се спра да си задавам въпросите: WTF са тези мебели? И защо струват толкова много? И защо изглеждат толкова осакатени? И наистина ли сега това е тренда: хора с много пари да харчат безумни суми, за да напълнят домовете и гардеробите си с посредствен дизайн или да носят дрехи от хилядократно надценен полиестер?

И за финал: и моя диван е кожен, не че има значение, ама нали така – за спорта, да се покажа, че и аз следвам трендовете, баси.

Освен това и аз имам стол пуф – ама е ултра мега гига як, защото е Game of Thrones limited edition.

9 Comments
  • Марто
    януари 27, 2015

    Защо да е посредствен дизайна? На мен ми се вижда доста добре. Изпълват пространството. Още нещо малко за единя ъгъл и ми обзавежда дневната в минималистичен стил 🙂 Аз, двата пуфа, масичката и една бутилка и си е върха.

    • Ана
      януари 28, 2015

      чудесно – обзаведи се, а аз ще ти пратя една бутилка вино по пощата. може да е леко посредствено, ама то това, за да пасва на дизайна, не за друго 🙂

    • Marto
      януари 28, 2015

      Е явно е въпрос на вкус. На мен това ми харесва, на теб онези сребристи, златисти, изумрудени масички, на теб посредствено вино, на мен посредствено уиски и т.н. 🙂
      PS: Tи заек ядеш ли?

    • Ана
      януари 28, 2015

      имаше и кичозни, но имаше и чудесно от онези масички. а аз сега страдам, защото не мога да нмеря кой да ми поправи колелото на моята, която не е чак толкова кичозна.
      и нещо принципно черното за мебели не ми йхаресва. за дрехи – да, определено. даже периодично се чудя дали да не изхвърля всичко друго и да оставя само черните и блеите дрехи.
      за заек – да, ям. и готвя също – и то доста добре ми се получава. защо?

    • Marto
      януари 29, 2015

      E защо не си го поправиш това колело сама. Едва ли е толкова сложно. А за заека, понеже не ги ям зайците, смисъл всичко е въпрос на вкус. 🙂
      A да и за онзи път със златистата масичка, за която твърдях, че е женска, а ти настояваше, че нямало мъжка и женсака мебел, е това е мъжка, онази женска. 🙂

  • Милена Ангелова
    януари 28, 2015

    За да не оставя Марто сам в коментара ще се появя за секунди и ще трябва с две ръце да подкрепя Ана. Окастрен дизайн, „струпольощина“ и снобизъм ми лъха не, ами направо вее.
    Тези кратки думи са с изричната уговорка, че никога не съм имала кожен диван /Сори, Ан ама имам куче и не мога и да помисля за такава мебел/, и че мнението ми е още по – провинциално явно прекарвайки детството си на път между Пловдив/Самоков/Перник.

    А! И цената – СЕЧ!!!!!!! Тея луди ли са???????????

    • Ана
      януари 28, 2015

      само да кажа, че моето детсво е прекарано по продънени дивани, щото много се скачаше по тях. Иначе сега този кожения е по случайност, даже ми е подарен, щото нямаше къде да се сложи и така се въртеше напред-назад, докато най-сетне не му намерихме мяасто вкъщи. сложно малко, ама някак случайно съм уцелила тренда, благодарение на съдбата

  • Милена Ангелова
    януари 28, 2015

    Късметлийккккккааа-а-а-а-а-а-а-:)))))

  • Pirina
    януари 29, 2015

    Разбирам следването на трендове, но никога няма да разбера робуването на имена и етикети – ей така, за имената и етикетите. И аз имам любими марки, и аз съм лоялен клиент тук-там, ама доста често забелязвам да се прекалява. Homo Sapiens сме били, разум сме имали, пък сме готови да дадем малоумни суми за „абстрактен“ (да се разбира лош) дизайн, само щото е от батко ни Уанг. Абсурд.

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.