Абитуриентско

От събота, 26 май 2012 12 Няма етикети Връзка 0

Беше неизбежно – след всички снимки на абитуриентска тематика, които заляха фийдовете ми във всички социални мрежи нямаше как да не бръкна в шкафа и да извадя снимките от моя бал.

Гледам се как съм изглеждала на 19 и ми е доста смешно – все пак са минали 16 години. Първите две снимки са от изпращането в училище – това е първият ми костюм ушит по поръчка. Това на врата ми е гердан от пластмасови перли, чантата взех назаем от мама, обувките обаче са моята гордост – бяха последният изостанал чифт в един магазин за мъжки обувки, а аз с моя 40-ти номер успях да се вмъкна в тях успешно. Още си ги спомням – съвършена гладка кожа и гьонена подметка. Виждам по модните списания и в Tumblr блоговете за мъжка мода този модел отново е на почест.

Костюмът носи дълго след това, така свикнах с практиката да си поръчвам костюми по поръчка (имам малка колекция от Rollmann – но за тях друг път), а този конкретно бях скицирала специално за шивачката и бях изключително доволна от резултата. Исках два странични шлица, за да мога да си бъркам спокойно в джобовете и малки цепки на ръкавите, които да кореспондират на шлицовете. Помня, че особено държах и на широкия панталон, за да може да се замята на глезените ми, когато ходя.

Когато завърших гимназия нещата бяха доста по-различни, отколкото сега – не се броеше до 12 и не се крещеше толкова и изобщо нямаше толкова много магазини, респективно избор и може би и заради тази причина повечето бяхме облечени в скучни класически елегантни/вечерни рокли. Роклята ми беше вдъхновена от една рокля на Gianfranco Ferré, но нямаше как да бъде изкопирана едно към едно, за това всъщност се получиха две рокли – една обикновена черна рокля и отгоре друга прихлупваща се с копчета. Долната част обличах после няколко пъти с кубинки и мрежести чорапи, трябва да имам някъде снимки и в такъв ансамбъл, убедена съм, че и на тях доста ще се смея.

Няколко дни преди бала помня, че не исках да облека роклята и бях решила да отида по джинси и тениска, защото готовата рокля беше значително по-къса от това, което аз исках. Никога не се чувствала комфортно в къси рокли и поли.

Чантата и обиците за бала взех назаем от сестра ми. Гримът и прическата бяха мое дело (не е като да не си личи) ходих целия ден с навита коса на охлювчета а ла Бьорк и резултатът са тези рошави къдрици. Единствената инвестиция са обувките ми – Bally, които носих допреди две години.

12 Comments
  • Nora
    май 26, 2012

    Супер си била, особено костюмът много ми хареса – страшно стилен и много ти отива 🙂 И да ти кажа не си личи въобще, че са минали 16 години, по-скоро само 5-6! 😉

  • Plami
    май 26, 2012

    ама много стилна абитуриетка си била 🙂 Прелест 🙂

  • Ана
    май 26, 2012

    Благодаря, момичета – много сте мили 🙂

  • Йоана
    май 26, 2012

    Красива си! Роклята ми харесва. Дължината ти стои много добре.
    Аз изобщо не искам да си поглеждам снимките от бала. Имах идея за рокля (и все още я имам), но мама, лели и братовчедки така хубаво се намесиха, че … по-добре да не си спомням. 🙂 От тогава изобщо не ги слушам. 🙂

    • Ана
      май 26, 2012

      Това с външната намеса понякога може да бъде много тежък момент. Аз вече изобщо не слушам майка ми, а според нея ходя винаги като „сдъвкана и изплюта“ 🙂

  • Яна
    май 26, 2012

    Аз бях решила да правя социален бунт и да не ходяна бал, което не беше никаква опция за майка ми. Организира ми плат от тогавашната Западна Германия (говорим за 91 все пак) и ми даде няколко западни списания да си избера рокля, като каза, че ще ми ушие каквото пожелая. Аз три дена рових, за да намеря супер лоша снимка на рокля, от която нищо не се вижда. Намерих в един отвратителен вестник оттогава – „Хайлайф“ – снимка на Линда Еванджелиста на някакъв прием. Нищо не се виждаше от модела и аз казах, че това ще да е роклята. Подцених майка си, която работеше в телевизията и успя да намери оригиналната снимка и да ми ушие убийствена рокля. Нямаше как да не отида.
    п.с. ако имам дъщеря като мен, бих я продала без колебание.

    • Ана
      май 26, 2012

      Ха! Няма да я продадеш, споко! То и аз правих драми, но реших да не ги описвам, че ще стане съвсем сапунено

  • Комитата
    май 26, 2012

    Ама наистина, супер си! Почти не си мръднала 🙂

    • Ана
      май 26, 2012

      Косьо – много благодаря! Това е, защото 12-те кг, които съм метнала от тогава са ми опънали бръчките 🙂

  • Pippilota Mentolka
    май 27, 2012

    Я, в гранд хотел София ли ти е бил бала? Ако се окаже, че и едно училище сме завършили 🙂
    Като гледам, това с облеклото е голяма драма и всеки от нас е мислил как да отиде по дънки 😀 Не сме големи бунтари, щом в крайна сметка, всички сме се явили в официалните дрехи! Но лошо няма това е част от ученето 🙂
    А роклата и костюма са страхотни!

    • Ана
      май 27, 2012

      Точно там, да – ’96-та година, но не си спомням точната дата. Е ако бяхме завършили едно и също учлище трябваше поне на 1 купон да се засечем 🙂

  • Pippilota Mentolka
    май 27, 2012

    Я, аз пък ’97-ма, 7мо 🙂 Но като външнопристигнала там, така и не се изпозапознах със старите кучета (дълга история) 🙂

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.