Spirit трансофрамции като моята лична tabula rasa

Концепцията за tabula rasa (чиста дъска) е в основата на постулатите на Джон Лок, според когото човешкото съзнание се определя според познанията и опита, които индивида натрупва в течение на живота си. Т.е. всички се раждат като празни дъски (някои си остават на ниво пън завинаги), като живият живот ни учи и така се формираме като личности.

Нямам как да не направя поне далечен парагон между философската препратка на новото чисто начало и това, което се случи в моето лично работно домашно пространство, което пък ми се отрази директно на мен като настроение, нагласа и сила и желание за нови планове и голям размах.

Работя често надомно, понякога ми се налага да започна работния ден много рано – преди да съм отишла в офиса, а вечер да доработвам. Други дни изобщо не излизам от вкъщи и предпочитам да работя в (относителната) тишина на дома си. Имам две любими места: фотьойлите пред големия ми френски прозорец, в близост до орхидеите, където започвам дните си в сутрините, в които не се налага да паля лампа защото е още тъмно и работното ми място. Това са местата, в които с вглъбявам, творя, пиша, чета, кроя планове, отговарям на съобщения, пиша си писма с приятели.

Допреди началото на ремонтната дейност, докато още бяхме на ниво идеен проект се радвах и се вълнувах, разбира се, но без да усещам голямата промяна, която предстои. Нов шкаф, ново бюро и няколко полички, нов топъл шоколадово-капучинен цвят на стената, какво толкова, ще кажете. Да, не е кой знае колко – на пръв поглед. Но всъщност е толкова много!

Цветът на боята Spirit и нейното качество ми харесаха до такава степен, че реших да го пренеса и в антрето и да разнеса в по-светъл нюанс към кухнята (това ще се случва октомври!). Да не говорим, че открих и няколко нови техники в процеса на мазане: как, защо и с какво е добре да се грундират стените, преди да се боядисват, как се боядисва с един специален ограничител на мечето така, че да не се нацапа с цветен латекс тавана… Този цвят се връзва идеално със стария ми паркет – освен всичко останало.

Цветът на шкафа пък свързва новата ми стена (кафяво, капучино, мляко с шоколад – вариации и интерпретации да искаш!) със зеленикавата срещуположна стена. Освен това закри цялата задна стена и скри всички джунджурии, бумаги, платове, моите чанти и какво ли още не – включително ютията за гладене!

Бюрото ми е по-голямо и мога спокойно да разполагам всичко нужно на него: книги, тефтери, списания, чаши… без да се притеснявам дали ще си разлея кафето, дали ще има къде да подпра и ето тази книга, за да гледам ето този пасаж.

Двете шкафчета на бюрото (преди имах само едно) побира идеално и подредено/разпределено всички мои тефтери, химикалки, моливи, бои, шевни помагала, фотоапарати, слушалки, кабели – няма да продължавам, сещате се за какво говоря: всички онези неща, които имат нужда от собствено местенце.

Полиците, които днес ще окачат над бюрото ми, ще могат да приютят по много по-адекватен и „зрял“ начин рамкираните снимки и предмети, които преди седяха разхвърляни като върху детско бюро. Пеперудите ще намерят ново място, вероятно, като бюрото ми ще си остане по-скоро писалище и не толкова детска площадка.

И така – днес е финалът на процеса, който ще ви споделя през септември, защото малко по-късно днес започвам стягането на багажа за дългоочакваната и заслужена ваканция. И когато се върна началото на септември ще си имам моето ново начало, моята малка tabula rasa и простора, в който да започна реализацията на няколко нови проекта, по които работя.

Можете да проследите целия процес SPIRITтрансформации във Facebook и в сайта на кампанията, както и да изгледате няколко видеа, които могат да ви дадат полезни идеи. Също така можете да видите как се промени хола и работния кът на Христо от Книголандия и кухнята на Софи от Foodie Boulevard.

Все още няма коментари

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.