Sofia Restaurant Week

Sofia Restaurant Week е „фестивал на разнообразните ресторанти с качествена кухня в София“ и в момента тече петото му издание, като това е втората година от старта на инициативата, която се провежда веднъж през пролетта и веднъж есента.

В рамките на една седмица можете да постите който и да е от участващите общо 29 ресторанта, като направите резервация за обяд или вечеря. Менютата във всички ресторанти са тристепенни и струват 29 лв. Алкохол, вино и други напитки се избират самостоятелно от клиентите на място и се заплащат допълнително.

Отне ми две години, за да се организирам за вечеря в рамките на Sofia Restaurant Week, като преди няколко вечери бях в Royal Thai. Изборът ми беше много лесен: исках да е а). абсолютно непознат за мен ресторант, б). ресторант, за който не съм чела или чувала каквото и да е и б). ресторант, предлагащ в менюто си нещо по-различно ястия с пяна от краставица, средиземноморски фюжън, гарнитура задушен спанак, лаврак и бисквитена селска торта.

В сайта на Sofia Restaurant Week има изчерпателна информация за всеки ресторант, както и опциите за менюта, т.е. изборът е много лесен. Това, което особено много ми харесва е подробния сайт и дурако-устойчивата форма за резервации, потвържденията и напомнянията. Аз съм от тези хора, които имат всичко в електронен календар, за да съм на 200%, че ще получа известие и напомняне, за да не се затормозявам да помня излишни неща.

Бях с приятелка, която подобно на мен обича азиатска кухня, като поръчахме по едно от двете дегустационни менюта, за да можем да пробваме повече неща. Още в началото (може би една идея по-директно, отколкото трябваше) попитах нашия келнер дали размера на порциите е стандартен или дегустационен. Умирах от глад, това беше първото ми основно ядене за деня и бях на път да захапя масата. Той много любезно ни обясни да не се притесняваме, защото това, което ще ни поднесат отговаря на размера и количеството на стандартната порция. Това не ни спря след двете предястия: тайландска салата със зелена папая и кюфтенца от раци и двете основни: телешки късчета в сладко-кисел сос, ананас, чери домати и зелено къри с пилешко, сезонни зеленчуци – и двете поднесени с жасминов ориз, си поръчахме и една порция Пад Тай със скариди. За десерт имахме плодови пролетни рулца с кокосов сос и домашен кокосов сладолед с пържен банан.

Снимката е ужасна, на живо изглежда много добре!

При поръчката на всяко ястие келнерът ни питаше колко люто да бъде, избирахме средно люто, като комбинацията на люти чушки допълваше, а не заглушаваше останалите съставки и като любител на лютото, следващия път планирам да изпробвам всичко в по-лют вариант.

Виното, което избрах за вечерята беше Био вино розето на Едуардо Миролио, което много приятно допълваше много приятно пикантността на азиатските вкусове. Ако трябва да съм абсолютно честна, когато избирам азиатска кухня – с изключение на японска храна, избирам или розе в традиционен провансалски стил, кава или просеко. Намирам пенливите трапезни вина, кава и просеко, за идеално допълнение на пикантната храна – освен това се намират и на прилични цени в ресторантите. Пенливи вина по традиционен метод – дали ще е оригинално шампанско от Шампан или произведено по същата технология тук, като ЕМ Брут – пак на Едуардо Миролио, също намирам за супер комбинация, но не винаги намирам на ОК цена подобни вина в ресторант.

В интерес на истината бях чувала от няколко приятели и познати, резервирали и посетили ресторанти в рамките на Sofia Restaurant Week твърд противоречиви мнения: от абсолютен възторг, през хладното meh, до откровено разочарование. Подходих без очаквания и съм доволна от изживяването, като разбира се посещението на един ресторант от общо 29 не може еднозначно да бъде критерий за всички останали. Тази седмица, до 22-ри септември, надали ще успея да намеря отново време за резервация в някой от останалите 28 ресторанти, но ако по чудо успея – ще споделя отново.

Нашата маса поздравява вашата маса или опит да документирам атмосферата на масата, но бях твърде съсредоточена да се наслаждавам на вечерята, така pic or did not happen – не се получи добре.

Сега малко повече за Royal Thai, покрай който съм минавала безброй пъти (на ъгъла между Славянска и Шишман) без изобщо да му обърна внимание. Атмосферата е приятна, без да бъде прекалено претенциозна, използвани са типични рамкирани пана за украса на стените, а от тавана висят хартиени чадъри, но този колорит не натежава като кич.

Храната определено ми хареса, като определено ще се върна, за да опитам супата Том Ям, Масаман къри, пилешкото с кашу и зеленчуци и т.н. Както казах – всеки може да избере степента на пикантност/люто на храната, което намирам за плюс – на повечето места степента на люто е описана в менюто и няма опция за „мърдане“. Моята база за сравнение на тайландска храна е с ресторанти от Лондон, Ню Йорк и Берлин, така че не мога да направя сравнение с оригинална кухня на място, но в bucket list-а с пътешествия е и Южна Азия, така че някой ден…

Това, което ме впечатли обаче е обслужването. Приятели ми бяха споделяли, че при посещение на ресторанти в рамките на Sofia Restaurant Week е имало видимо и рязко разминаване между обслужването, което те са получавали от това, което хората на съседните маси – с директна резервация и a la carte са имали. Напълно съзнавам, че аз не съм особено лесен клиент и понякога, колкото и да се старая да съм любезна и вежлива, мога да се сторя досадна и претенциозна на по-голямата част от келнерите. Това е и една от причините, редом с предпочитанията ми към определени кухни и готвачи, да посещавам относително малък брой софийски ресторанти. В Royal Thai получих обслужване, което не съм получавала в някои от най-прехвалените софийски ресторанти. От посрещането и настаняването, през поднасянето на виното и внимателното наливане и допълване на чашите (когато ми НАПЪЛНЯТ цялата чаша с вино изпадам в културен шок!), до това, че след всяко ястие ни сменяха приборите и чиниите, за да не смесваме вкусовете.

В един прекрасен момент, с моята приятелка, установихме, че към 22:30 часа сме останали последни в ресторанта, като до тогава никой не ни беше намекнал, че трябва да си ходим – т.е. да ни попита искаме ли си вече сметката, обикновено това е сигналът и начин да се подсетят клиентите.

Ако сте посетили някой ресторант в рамките на 5тия Sofia Restaurant Week, ще се радвам да споделите мнения, впечатления и препоръки!

Все още няма коментари

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.