The Everyday Life since 2008
Винаги, когато чета ревюта на ресторанти се стремя да обръщам възможно най-малко внимание на описанието и критиката на храната. С храната, както и с в всичко останало впрочем (кино, театри, изкуство) способността да можеш да опишеш, оцениш и подложиш на критика е въпрос на висш пилотаж. Трябва да имаш безкрайни познания и опит. Бих могла ...
Напоследък получавам все повече мейли и лични съобщения с молба за препоръка на козметика, което е едновременно много мило, че ми се доверявате, но е безкрайно отговорна задача. За това започвам с отговорите под ред (в съкратен вид) но без особени претенции за проф. инфо: Ексфолиация на краката преди или след бръснене – аз преди, може и ...
Добре, че са събитията, за да имам хубави снимки за блога! Защото умението да позирам не е сред силните ми страни. Пък и имам 2 основни режима за пред камера: сериозен и дете-идиот (леля-откачалка тук би седяло по-добре, но нали такъв е израза: дете-идиот) и трудно докарвам онзи лежерно-замечтано-привлекателен вид, така присъщ на мацките в ...
Понеделник преди няколко седмици, малко подир пладне, Халкидики, Гърция, обяд с пържена риба, селска салата, препечен хляб и зехтин. В една таверна на пилони над морето и в далечната компания на тези деца, които за два часа уловиха една рибка. Ако можех, бих живяла поне по един месец годишно край морето. (още…)
Почти неизбежно редом с дамската да върви и пазарската чанта. Предстои – все още не ясно дефинирана, но ще я бъде със сигурност: спорадична кулинарна рубрика.
Когато за първи път чух този въпрос от дъщеря ми преди две години (беше на 6) не знаех как да отговоря. Предполагах защо ме пита и след мъчителен разговор разбрах: някой в училище й казал, че е дебела. От тогава насам чувам все повече подобни въпроси: Мамо, дебела ли съм? Мамо, имам ли достатъчно мускули? Мамо, ...
