Recent Posts by Ана

Риза на райе

От петък, 11 февруари 2011 3 Няма етикети Връзка 0

Някои неща са вечни, като ризите на райета. Преди години са ги носели само мъжете и ако се изровят стари семейни снимки се виждат дядовци, чичовци и бащи раирани по всевъзможен начин. Колкото и да се е променила ризата през годините или вековете - райето е било винаги модерно. На трите снимки по-долу съм с ...

New York

От четвъртък, 10 февруари 2011 0 Няма етикети Връзка 0

Така и не можах да опиша пътувнаето ми до Ню Йорк миналото лято. Но някой ден ще го направя - до най-малката подробност, илюстровано със снимки. Три са нещата, които ме впечатлиха: големината, шумът и липсата на сън. Както се пее в песента a city that never sleeps... NYC - Mindrelic Timelapse from Mindrelic on Vimeo. Аз ...

Танцът и Милена

От неделя, 6 февруари 2011 0 Няма етикети Връзка 0

Може и да съм пристрастна, когато говоря за Милена, защото сме заедно от 30 години. Как звучи само, 30 години. Запознахме се в детската градина, после бяхме в един и същи клас в началното училище, учихме в различни гимназии, следвахме коренно различни специалности - тя арабистика, аз - политология. Започнахме да работим, да имаме по-сериозни ...

Агент-провокатор

От вторник, 1 февруари 2011 0 Няма етикети Връзка 0

Всичко започва в края на 60-те години на миналия век, като резултат от любовта между Вивиан Уестууд и Малкълм МакЛарън. На 30 ноември 1967 се ражда Джозеф Коре. Предполагам когато дишаш въздуха на дома на Уестууд-МакЛарън няма как да не попиеш от техния ексцентризъм и същевременно находчивост - и още ред други неща, за които ...

Момчешки работи

От събота, 29 януари 2011 0 Няма етикети Връзка 0

Има малко неща, които харесвам толкова, колкото мъжки обувки. Или дамски обувки с мъжки привкус. Намирам ги за красиви, удобни, екстраваганти и секси. Особено харесвам един вид - наричам ги оббувките с дупчиците, защото на български за обувки имаме богатия набор от следните думи: обувки, ботуши, боти, сандали и обувки на ток. Имаме и няколко ...

творчески

От сряда, 29 септември 2010 3 Няма етикети Връзка 0

Преди известно време ми се наложи да водя важен разговор и да взимам важни решения с група хора, с които работехме над един казус. В един момент един човек от колектива ми каза - забави темпото, мислиш прекалено творчески и така никога няма да намерим решение на проблема. Отне ми повече от една година, докато ...