10

От четвъртък, 3 декември 2015 0 Няма етикети Връзка 0

И утре да ме събудиш с „добро утро, Ади, честит рожден ден, мило котенце“! си заръча дъщеря ми снощи, а след това вместо приспивна песен си тананикаше „утреее-стаааваааам-нааа-деесеет!“

Днес Ади Б. става на 10. Първи юбилей, на ръба на пубертетската пропаст, в 4-ти клас, преди 1-вите си матури. Няма да й пиша тук отворени прочувствени писма, ако иска да се вдъхновява някой ден – да потърси подобаващо вече съществуващите такива, написани от далеч по-романтични и талантливи автори, писатели, поето или майки/орлици/блогърки и т.н. и да почерпи вдъхновение от техните думи. Аз мога да давам само 2 неща: здравословна, що-годе добре приготвена, топла храна и безусловна обич и подкрепа. Другото идва и си отива и е част от човешката суета.

И сега, понеже това е моят блог, а не нейният – трябва да има нещо в графа лична история/драма/смешка/друго според случая, ето го: бях решила да се татуирам, нали луд умора няма, неизживяно детство и т.н. и по този повод исках да ми нарисува една звезда, която да си бодна нейде на скришно място. След няколко седмици мислене, рисуване, триене, мазане и т.н. пристига с една звезда – грамадна, която определено няма как да бъде малка, дискретна и елегантна татуировка, а с нея и обяснението: размислих, няма да ти дам да се татуираш, не искам да си променяш тялото – така си ми харесваш! Тази звезда ми била за спомен, принципно. И за финал: забранявам ти да се татуираш, разбра ли ме?

Сега как да го разбирам това? На ръба на 10-тата си годишнина хлапето замести от воле закостенялата представа за света и свъх-консерватизма на майка ми. Звездите ми го говорят, очевидно, посредством 2 от общо 3-те жени в живота ми, които не е имало как да избера: майка ми и дъщеря ми. Третата е сестра ми, която към момента няма рестриктивни предписания към моето поведение.

това логенце по-горе, Ади си го е направила сама с hipsterlogogenerator.com

Все още няма коментари

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.