Разликата между журналист и блогър

От петък, 15 юни 2012 13 Няма етикети Връзка 0

Напоследък получавах безумни предложения да публикувам в блога си чужди прессъобщения, защото блогът ми (видиш ли) бил медия, обаче понеже съм блогър – те ще ми пращат, аз ще публикувам for free. Без да сме обсъждали изобщо качеството на информацията, която прочетох, дали я намирам за релевантна или интересна – отказах любезно. Обясниха ми, че аз губя.

Идва един момент, в който всеки блогър започва да се чуди има ли смисъл да продължава да пише, поне повечето, които аз познавам са периодично в тази дилема. Аз се чудя редовно – да пиша за мода и женски неща, в българската онлайн действителност, която е препълнена със съдържание за женки. Крепи ме факта, че щом все още стотици хора ме четата на ден, значи може би им е интересно.

Оставям тези разсъждения на страна и се връщам към смисъла да си блогър. Наскоро се сетих за случая, в който Еленко беше видял своя снимка отпечатана във вестник (24 часа или Труд – помагайте, че не се сещам точно кой). Няма човек, който да чете блогове и да не знае кой е Еленко или да не го следи из някоя от социалките (най-вероятно в Twitter). Та тази сутрин – за добрютро така да се каже – аз се почувствах почти като него. Преглеждам си пощата, личните съобщения в Twitter, активностите във Facebook – където отварям събитие, в което има нова публикация и о, небеса! Откривам, че линнкът е окичен със снимка от моя блог (разбирай направена от мен). Отварям линка и прочитам новината в сайта на 19 мин, която ужасно ми прилича на копи-пейст на прессъобщението за въпросното събитие. Същото събитие, за което аз съм отделила време да отида, да снимам, да отделя снимки, да напиша текст – двуезично мамка му! Моят блог няма особено сложни правила – само любезно моля да ме питат дали могат да ползват мои снимки/текстове – до сега никога не съм отказвала пък и на всичко отгоре нищо и не искам в замяна, само и единствено моля за коректност и споменаване все пак кой е авторът.


оригиналната снимка от този пост


снимката ми в сайта на 19 мин

Поуката от деня е следната: Смисълът да пишеш блог е да улесняваш журналистите/медиите да си вършат работата. Вече знам и каква е разликата между медиа и блог: в блоговете (поне повечето или тези, които аз чета) има оригинално съдържание, авторски текстове и снимки, хората отделят от свободното си време и ги пишат като хоби, често нощем. Медиите явно правят точно обратното – публикуват буквално прессъобщения и гепят чужди снимки.

От утре – започвам само с постове на аутфити – виж ме какво нося, 2 реда текст и толкова. Всичко, което би отнело повече от 30 минути от времето ми го оставям за по-добри времена или за срещу заплащане, хонорар или подаръци в натура. Изморих се и аз, съжалявам!

p.s. под публикацията на 19 мин сложих коментар със следния текст: снимка: Ана Динкова (http://www.anadinkova.com/)първа, а пък и малко по-надолу в този пост: Italian Bling (http://www.anadinkova.com/italian-bling/) – любопитна съм дали ще остане, дали някой ще се свърже с мен и изобщо дали някой ще си изкълчи езика да каже едно „извинявай“ за това, че е използвал моя снимка без да ме пита.

13 Comments
  • Таня
    юни 15, 2012

    Ани, просто защити авторските си права, ако трябва и в съответнта институция. Еленко ги одъди и получи възмездие

    • Ана
      юни 15, 2012

      Помня случая на Еленко. Не знам дали имам излишни време, енергия и нерви, за да се разправям, а в същото време въпросът е принципен.

    • Милен
      юни 15, 2012

      Доколкото си спомням Еленко ги съди за 1000лв материални и морални щети, а му присъдиха 50лв обезщетение. Толкова обичайно били плащали 24 гафа за снимка на първа страница. А това, че въпросният „вестник“ е използвал снимката без съгласието на автора, съдът явно не е счел за нередно.

  • Филип Миразчийски
    юни 15, 2012

    Чакаме развръзка, Ана 🙂 И не се нервирай на тъпаци, а продължавай да пишеш в блога, заслужава си 🙂

  • Боян Юруков
    юни 15, 2012

    Културата на повечето журналисти е такава. Има го и момента, че не искат да си признаят, че са взаимствали статия от някой блогър, защото така дават признание на друг, че е написал по-добро нещо от тях. Затова предпочитат да откраднат и да се подпишат отдолу.

    Разбирам те, че се чудиш дали да инвестираш толкова време в блога. Аз съм на периоди. Ето – от месец не съм писал почти нищо. Друг път пиша по 7 на седмица. Блогът, освен всичко друго, за мен запълва някаква нъжда да подредиш мислите си в думи, да покажеш на другите нещо или просто да си изсипеш идеите в текст. Когато тази нужда затихне, затихва и блога. Това е. Хубавото е, че никой не ни плаща за тия работи и ги правим за себе си. Затова нещата излизат добри. Парите внасят друга динамика. Естествено ще е супер, ако получавахме пари като блогъри, но отношението и статиите щяха да са други. Щеше да си като на работа.

    • Ана
      юни 15, 2012

      Бояне – прав си и за двете. Но е въпрос на принципи или аз съм твърде взискателна, знам ли.

  • Андреана
    юни 15, 2012

    Ана, не се отказвай! Тъпотия има и винаги ще има, за съжаление. Трябва да покажем, че сме над нея!

  • asktisho
    юни 15, 2012

    @ Ана: Да „преписват“ от теб е похвала и обида, едновременно, защото някой друг се възползва от труда ти наготово, но и защото се възползва, понеже създаваш качествено съдържание. Аз им давам да „преписват“, още от училище не ми се свиди, но също като теб държа да ме питат преди това. Спазвам, обаче, и едно много просто правило – подаряваш авторско съдържание, получаваш го безплатно, продаваш авторско съдържание (например в периодичния печат, срещу абонамент или някаква такса за достъп), плащаш си за него. А блогът ти не е само за женки, щото нали, ето аз не съм женка, а редовно го чета. „Опознай врага, за да го обикнеш“ един вид. 🙂 Съгласен съм и с мнението на Боян по-горе, с тази разлика, че не е задължително всичко, за което ти плащат, да те кара да се чувстваш „като на работа“. Пък и най-голямото тото е да си намериш „работа“, която не възприемаш като работене, а е творческо предизвикателство (разбирай кеф) и ти плащат за нея. Спам от разни пиари с предложение за публикации на прес-рилийзи и разни рекламни ревюта получавам и аз, дори по-често, отколкото ми се иска. На любезните запитвания отговарям със също така любезното НЕ и с аргумента, че читателската аудитория в „Писателския блог на Тишо“ нямаше да съществува, ако я занимавах с прес-съобщения за събития и с реклама на продукти. Логично. Близко е до ума. На по-нахаканите дори не си правя труда да отговарям. Просто е тъпо някой да идва да те врънка за услуга и да ти отговаря, че „ти губиш“, защото не искаш да му я предоставиш. Но нека се опитват хората, не мога да ги виня за това. Що се отнася до „плащането“ на такива материали, фирмите обикновено не са склонни да плащат на блогърите в пари, а в продукти, както системата (поне в САЩ) е следната – подаряваш продукта на десет блогъра и, ако на пет от тях им хареса, пишат статия за него и си го запазват, а останалите ти го връщат. Естествено, продуктът трябва да попада в тематичната насоченост на блоговете им. Аз, например, получавам много книги, като подарък и понякога, но не винаги, пиша ревюта за тях. Няма да откажа и един безплатен четец, например. Хайде, „корпумпирайте“ ме! 🙂 Бъди със здраве, пази си нервите и въобще не се занимавай с такива отрицателни емоции, които само те дърпат назад. Поздрави!

    • Ана
      юни 15, 2012

      🙂

  • Иво Мирчев
    юни 17, 2012

    Това редовно се случва на повечето блогъри и аз специално нямам времето да се занимавам… Нивото на БГ журналистиката толкова е паднало, че само това им трябва да ги съдя за някой материал или снимка… Да са живи и здрави в нещастието си! 🙂

  • Leni
    юни 28, 2012

    Ана не се отказвай, такъв е манталитета на българина по принцип и няма да се оправим като държава ако не превъзпитаме мисленето си. За съжаление със същата сила нещата стоят при всички фотографи които публикуваме и не само – сума народ мислещ си, че може да снима „ограбва“ наистина можещите – няма оправия. Авторските права в УЕБ са доста сложно нещо и не искам да съм песимист но…. Поздрави

    • Ана
      юни 29, 2012

      Най-големият парадокс в цялата тази история е, че моите снимки – в по-голямата им част – са доволно посредствени. Проблемът ни е в главите, а главите на цял един народ – трудно се порменят.

    • Leni
      юни 29, 2012

      Точно за това се радвам, че съм любител фотограф а не професионалист. При тях проблема е доста сложен. Но съм свидетел как и такива като мен почват да се дразнят за дори една взета снимка – наскоро имаше доста интересен случай в един от фото форумите – от друг сайт си бяха позволили да правят доста сериозна реклама на България чрез снимки на над 30 наши автори – вярно бяха цитирани авторите и все пак имаше засегнати, въпреки че повече от тях не снимат с цел доходи а като хоби. Та има „инциденти“ и в другия лагер – нашия – дори да цитираш автора пак могат да те обвинят че правиш рейтинг на техен гръб… та .. отплеснах се много – проблема с главите остава …

Вашият отговор на Таня Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *