Започвам подреждането на снимките от Япония и систематизирането им, за да мога най-сетне да спретна нещо като дневник на пътешественика.

Преди да премина към дългите постове за местата, които обиколихме, храната, която опитвахме, как се справихме с багажа за 2 седмици в 2 малки куфара и защо не се върнахме с по 1 торба сувенири, искам да си постна тези снимки, от брега на Камакура, защото искам да си припомня спокойствието, което изпитвах тогава, на това място, в онзи ден и искам да ми стане ежедневна мантра.

Александър добре ме е уловил, в момент на блаженство и съзерцание на природата и борба с косата и вятъра!

В миналото Камакура, на брега на океана и в подножието на планината, е бил политически център на Япония, по-късно остава само политически и духовен център на източната част на островната държава, а днес е най-вече туристически център известен с красивите си храмове, олтари и гробници. Мен както винаги най-много ме впечатлиха хората, а след това ястребите, които се рееха из въздуха на брега вместо обичайните морски птици, чайки и гларуси.