Една невъзможна любовна история

От събота, 30 март 2013 10 Няма етикети Връзка 0

Love Story

След като закрих другия блог, ще се наложи тук да разказвам всичките сантиментални истории, които знам.

Като тази история, за която се сетих докато се разсънвах тази сутрин.

Действието се развива преди около 20 години, момиче на 16 срещнало момче на 17. Те бързо се сприятелили и започнали да излизаме заедно – и да правят всичко, което приятелите правят заедно: ходили на кино, на купони, разглеждали музи и галерии, излизали за по бира…

И тогава изневиделица момчето казало на момичето, че не може да се виждат повече, защото той започвал да я харесва прекалено много и тъй като е евреин трябва да се ожени за еврейка – такива били традициите в неговото семейство и не можел да разочарова баща си. А момичето от нашата история не била еврейка и така всичко приключва.

Момичето разбира се натъжило много. Всъщност тя харесвала момчето, но не предполагала, че и той също я харесва, за това се радвала на приятелството им и се наслаждавала на компанията му. Момичето никога не предполагало до онзи момент, че може да се окаже толкова изоставено и самотно, само защото е християнка. Тя се опитала да му обясни, че са прекалено млади за брак така или иначе и че могат да останат поне приятели, но той отказал.

Минали много години и момичето пораснало и се превърнало в жена, която имала много и различни по цвят на кожата, религия и сексуална ориентация приятели и никой повече не я отблъснал само защото е бяла, хетеросексуална християнка.

Един ден тази млада жена се запознала покрай службата си с мъж на годините на баща си с когото обаче имали много общи неща и бързо се сприятелили. Така един ден нейният нов приятел й споделил, че се притеснява за сина си, който ще се жени. Бащата вярвал, че избраницата на синът му е тотално неподходяща за него и бил сериозно загрижен за щастието му. И тогава той й каза, че би искал синът му да бе избрал за съпруга някоя жена като нея. Тя се усмихнала и казала нещо забавно, за да развесели приятеля си. Тогава той й показал снимка на сина си. Мъжът на снимка бил изгубил момчешка си невинност, но все още пазел гордата осанка и красивите черти на момчето, което тя някога тайно обичала и наричала свой приятел.

Иронията на живота – не е ли убийствено добра?

10 Comments
  • kathryn
    март 30, 2013

    Помня го. 🙂 Дори ми се заиска да си го сложа в списъка за гледане, отново.

    • Ана
      март 30, 2013

      В един момент препрочитах книгата няколко пъти – и ве плачех безутешно

  • Вал Вълков
    март 30, 2013

    Страхотен филм на Райън О Нийл :)) Нищо общо с http://en.wikipedia.org/wiki/Don't_Look_Now

    • Ана
      март 31, 2013

      Този филм не съм го гледала, но Love Story по едно време ми беше настолна книга и след това го гледах 100 пъти и така голям рев падна

  • Pippilota Mentolka
    март 31, 2013

    Ех!
    (коя е тази книга? Искам и аз:))

    • Ана
      март 31, 2013

      Снимката е от Love Story, разказа е от поредицата – спомените ми от предишния ми живот в стил лична драма

  • Svetlina
    март 31, 2013

    Хм 🙂

    „и започнали да излизаме заедно“ – къде ми е наградата за разследваща журналистика 🙂

    Иначе понеже съм в абсолютно същата ситуация, да ти кажа няколко неща:
    * процедурата за поеврейчване е толкова ужасна и подтискаща личната свобода, че още не знам как се навих (още не съм я почнала, де)
    * единствената причина МЪЖ да иска децата му да са евреи е напълно егоистична, не е защото иска да са в правата религия, ами е защото ще иде в Рая, ако на погребението СИНОВЕТЕ му се молят за него
    * роднините на моя мъж нямат никакъв проблем с религията ми 🙂
    * дори и да се поеврейчиш, пак нямаш право на красива и голяма сватбена церемония – може да си еврейка, но си втора ръка еврейка – не е като Шарлот в Сексът и градът
    * мен пък вече ме дискриминират евреи, живеещи в България, щото съм била християнка, живееща в Израел

    • Ана
      март 31, 2013

      БРАВО!
      Първоначално го написах в първо лице, единствено число, после реших да го направя неутрално, но явно съм пропуснала да редактирам правилно всичко…
      Парадоксално е как хората се хващат за цвят и религия, все още не го разбирам, може би никога няма да го разбера.
      А дискриминацията е константа – винаги има някой, който да те мрази за нещо – защото според мен дискриминацията си е чиста форма омраза.

    • Svetlina
      март 31, 2013

      :)))) Хубаво е така от трето лице, като приказка :)))

  • Pippilota Mentolka
    март 31, 2013

    И аз, заради многото „грешки“ бях убедена, че е твоя история. Но после, като видях, че коментирате книга и филм и си викам „Не ставам за разследващ журналист“ 😀

Вашият отговор на Pippilota Mentolka Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *