Обикновено ментетата и репликите си личат от километри и са смешни, а понякога дори жалки. За това винаги съм ги избягвала. Или мога да си позволя оригнала или не. Точка.

Сега обаче съм изправена пред дилема. Заради фотьойла и отоманката на Иймс, на които попаднах във вариант реплика на обща стойност от около 1/6 от цената на оригинала.

Моята лична любов към тази комбинация е от края на 80-те години: Рим, Трастевере, апартамента на току-що пробил млад художник и гаджето му известна манекенка с афинитет към фотографията и дизайна.

Никога няма да забравя как краката ми залепнаха на кожата и как дърпах късите си панталони надолу. Никога няма да забравя тази характерна миризма на кожа и мускус. Никога няма да забравя огромната библиотека в хола, старите фреските по стените и новите маслени паната. Току що нарисуваните с маслени бои картини имат много характерен мирис – сякаш ти влиза под кожата.

И сега дилемата ми: държа ли толкова силно на този стол и готова ли съм да го имам на всяка цена, като всеки ден ще знам, че не е истински (макар убийствено да прилича на оригинала)?

Струва ли си да направиш компромис и да купиш менте? И струва ли си да дадеш огромна сума, само и само, за да знаеш, че имаш оригинала?

Всъщност при мен въпроса стои така: реплика (менте) или нищо. И сега трябва да си отговоря на въпроса: готова ли съм да преглътна собствените си скрупули заради един фотьойл?

p.s. татуировката намерена в Tumblr ме кара да се чудя още нещо: не се ли вманиачаваме твърде много по определени вещи?

Снимка: eamesdesigns.com