Хистеректомия: нужни изследвания, прегледи и предварителни консултации

От понеделник, 7 май 2018 4 Няма етикети Връзка 0

Има една такава закачлива шега: всеки луд – с номера си, някои – с цяла програма.

Аз съм от втория вид. Обичам да съм подготвена възможно най-добре за всяка ситуация, да съм максимално информирана и да не оставям нищо на случайността. Като така още в деня, в който ми назначиха час за операция си направих един подробен check list с всичко, което трябва да свърша, разделено на седмици и дни преди операцията, в зависимост от спешността. В този списък включих всичко, от нужни изследвания до багажа за болницата:

  • Консултация с личната ми дикторка + нужни направления
  • Кръвни изследвания – до 5 дни преди хоспитализация
  • Обикновена и стерилна урина – до 5 дни преди хоспитализация
  • Консултация с алерголог – 10 дни преди хоспитализация
  • Консултация с нефролог – 10 дни преди хоспитализация
  • Списък с дрехи за болницата
  • Списък с багаж за болницата
  • Списък с други задачи
  • Подготовка на въпроси, които да задавам на лекарите и акушерките

За мое улеснение, а после се оказа и за голямо улеснение на акушерките и сестрите в отделението, разпределих всички изследвания в отделни прозрачни джобове, сложени в папка с рингове. Това разбира се не е задължително, но наистина е по-лесно да разлистиш и да можеш да видиш всичко на едно място, като на челно място оставих въпросния си списък, за да мога лесно да отмятам свършените задачи.

Какви дрехи и нощници, лични вещи и козметични принадлежности ще си носите в болницата е тотално въпрос на лична преценка и индивидуални нужди, но изследванията са задължителни, а често е добре да се направят и консултации със специалисти – ако сте имали или имате някакви оплаквания или хронични заболявания.

Преглед и назначаване на операция: естествено преди постъпването в болница, докторът ме прегледа (даже 2 пъти), за да е сигурен точно как да процедира; взе секрет за микробиологичен анализ и цитонамазка, както и фиксирахме ден за операция. Микробиологията (т.е. вагинален секрет) показва дали има инфекция, възпаление, гъбична инфекция, които следва да бъдат излекувани напълно, преди оперативната намеса. Цитонамазката – или PAP тест – дават информация относно качеството на клетките на шийката на матката и евентуални малформации. При мен имаше отклонения в качеството на клетките и трябваше да се разполага с максимална информация. В Токуда издават директно направление за хоспитализация, както и дават насоки за предварителни изследвания и консултации (аз естествено добавих някои неща и т мен, за да се презастраховам).

Личната ми дикторка – все пак това е човекът, който наблюдава здравословното ми състояние последните години и има най-добър поглед как да процедирам. Тя ми даде направление за пълна кръвна картина, като включи кръвна захар, хемоглобин и време на кървене, както и такова за обикновена и стерилна урина. Преди хоспитализация е задължително да се направят изследвания за ХИВ/СПИН, хепатит и сифилис, които ако не се лъжа не се поемат от здравната каса, а се доплащат. Освен тях добавих кръвна група, защото не си намерих талона, на който я пише (извод: напишете си нейде и помнете къде е това място, кръвната грипа + резус фактор) и за мое успокоение включих няколко туморни маркера за рак на шийката на матката, яйчниците и т.н.

ВАЖНО: кръвните изследвания е добре да се направят непосредствено преди хоспитализация, за да бъдат максимално актуални. Особено в моя случай, когато се очакваше месечния ми цикъл да бъде преди операцията, беше важно да се проследи до колко ще ми падне хемоглобина, за да се знае дали ще се налага вливания на желязо или преместване датата на операцията.

По преценка на лекуващия доктор трябва да се направят и други изследвания, като в моя конкретен случай това беше задължителна консултация с алерголог, заради силна алергия към аналгин и предишни реакции към пълна упойка.

Консултацията с алерголог, се оказа, е силно препоръчителна преди всяка операция с пълна упойка, защото в днешно време (поради силната интоксикация на какво ли не) хората развиват масово алергии, а най-забавното е, че тези състояния не са константни, а се променят с времето т.е. днес може да нямаш никакви алергии, а след 2 години да имаш към 5-6 неща, включително лекарства. Освен към аналгин проявих силни реакции и към няколко от препаратите, които се добавят към коктейла, който общо наричаме пълна упойка, както и към някои по-силни обезболяващи. Алергологът издава подробно описание на препаратите, срещу които пациентът проявява алергична реакция, както и как да се подходи и какви превантивни мерки да се вземат – в моя случай ми предписа да пия Xyzal 4 дни – 3 преди операцията и рано сутринта в деня на операцията, както и преди и по време на операцията да ми бъде поставен Урбазон.

Консултация с нефролог – преди 15-тина години изкарах едно изключително болезнено и досадно бъбречно възпаление, което ми докара също толкова досадни бактерии, с които се борих с месеци. При положение, че знаех, че ще ми бъде поставен катетър – реших да се консултирам с нефролог, за да съм сигурна, че всичко е ОК. Обикновена и стерилна урина дават достатъчно информация, за да се провери дали има нещо притеснително – и ако да, какво по-точно, но аз реших да се презастраховам. Оказа се, че всичко е ОК, което естествено – ми донесе допълнително успокоение.

Няколко допълнителни важни насоки, преди операция с пълна упойка и интубация – пациентът трябва да бъде абсолютно здрав, без кашлица, болки в гърлото, сополи или каквото и да е друго а в случай, че има някакво притеснение или оплакване – да го сподели ASAP с докторите и сестрите, за да се вземат мерки или да се смени датата на операцията. Тези, които имат аритмии или други сърдечни проблеми и т.н. – също е много важно да съобщят предварително и да направят нужните консултации. Подобното важи за пациенти с повишена кръвна захар и/или диабетици и хора с бъбречни проблеми.

Изобщо – ако имате някакви здравословни проблеми или притеснения – споделете, не си мъчете, защото може да се окаже важно, а в някои случаи дори фатално.

4 Comments
  • Светла
    май 7, 2018

    „Преди хоспитализация е задължително да се направят изследвания за ХИВ/СПИН, хепатит и сифилис, които ако не се лъжа не се поемат от здравната каса, а се доплащат.“ На това му се казва дискриминация, платена от джоба на потенциално дискриминирания. Ако се окаже, че човек има ХИВ или хепатит, какво, няма да го оперират и ще го оставят да умре ли? Всъщност, в България много такива пациенти умират не от вируса си, а защото са отказали да им окажат медицинска помощ за друг проблем – поради вируса. И в чий интерес е да се знае дали е болен от заразна болест – ами на лекарите, които го оперират, в случай, че не вземат достатъчно предпазни мерки. (Да оставим настранат, че ако си пият лекарствата, ХИВ-позитивните стават практически незаразни.) Тогава защо пациентът да плаща?

    Имам ХИВ-позитивен приятел. От една клиника отказали да му вземат проба, защото честно споделил за статуса си. Веднага преминали на ти и рекли „с такива като тебе не работим“.

    Извинявай за оф топика, но наистина се ядосах. А иначе – много полезни съвети даваш – за всякакви операции, всъщност.

    • AD
      май 8, 2018

      Светла – това е доста важен offtopic, аз също попитах какво се прави в подобни случаи, отговориха ми нещо от типа: видяхме ви изследванията, нищо ви няма, защо се интересувате? Аз обясних, че от чисто любопитство. Отговорът беше, че тази информация е важна за екипа, за да знаят как да процедират и да взимат предпазни мерки.
      Имам сериозни предположения и опасения, че има огромна разлика между практическите действия и теоретичните отговори.

    • Светла
      май 8, 2018

      Спомних си, че когато ми оперираха бартолиновата киста в отделението по спешна оперативна гинекология в Пирогов, не са ми искали такива изследвания, със сигурност. А постъпих не съвсем по спешност, имах направление за хоспитализация. Никакви изследвания не съм правила преди операцията и не помня там на място да са ми вземали кръв преди нея. Може да зависи и от болницата. Но в твоя случай е било важно да бъдеш оперирана с възможно най-добрата техника.

    • Ана
      май 9, 2018

      Всъщност дори на регистратурата на гинекологичното отделение в Токуда има лепната една табела – т.е. лист А4, на който е написано, че преди хоспитализация се изискват изследвания за СПИН/ХИВ, сифилис и хепатит. А и в цибалаб, къде ходих да ми взимат кръв, когато казах, че ми трябват за влизане в болница преди операция – ме информираха, които са задължителните изследвания, които включваха тия трите също. + бяха така мили да ми кажат, че не е достатъчно да си принтна резултатите вкъщи, а трябва да отида на място, за да ми бият печат и да ги подпишат, за да е ясно, че не са фалшифицирани.
      В болницата не видях някой да им обръща особено внимание, впрочем, а малко след като ме приеха ми взеха кръв за проверка на хемоглобин, обща кръвна картина и кръвна група – държали и те да си я потвърдят, щото ставали грешки и т.н. – дали са търсили и друго – не знам.
      Когато преди 100 години по спешност ме оперираха заради възпален апендикс в Пирогов – нямам спомен да ми взимаха кръв, а това, което се водеше за тест за алергии явно не беше много точно, защото се събудих подута като балон след упойката, съсипах се от драйфане и 1 седмица след това имах кожни обриви и нечовешки сърбежи.

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.