Размисли

От сряда, 5 ноември 2014 6 Няма етикети Връзка 0

Откакто смениха времето ранното заспиване не ми се получава, а в същото време продължавам да се будя в 06:00 – следователно преди заспиване и преди пълното ми събуждане не мога да спра да мисля хаотично за какво ли, като някои от нещата особено ме тормозят и не мога да спра да се питам: къде е проблемът – в мен или извън мен?

Ето накратко:

След като мина година и половина (има-няма) от протестите, на които бяхме определени като „интернет лумпени“, „красивите и богатите“, „юпита и модерни хипита“ и дори „разхождащи се в летните вечери“ и след последните/поредните промени и избори не спирам да се питам какъв беше резултатът от всичко това и що за общество е това? що за държава е изобщо това и колко точно общества има в нея? Защото моето „общество“ не е ОК с КОЙ? Също така се питам: освен, че си освежихме социалните контакти, фотографите на стрийт-фешън, лайфстайл и т.н. направиха баси яките снимки и някои (няма да ви назовавам поименно, споко) водиха хипер-интензивен социален и сексуален живот – какво постигнахме точно?

Също така се питам: има ли смисъл да излизам и да протестирам от тук нататък за каквото и да било, пък на всичко отгоре и детето си да влача и да му обяснявам за морал, ценности и активни граждани-данъкоплатци с позиция.

Надежда всяка оставете е положението и сега също се питам: да подхващам ли пак да чета Данте или мога аз поне един АД да напиша. Мъка някаква страшна.

После си мисля: много събития много нещо, да внимавам скоро да не потека от чешмата – толкова много социални изяви има: и изобщо къде и как се намира границата? Докато ми е интересно и приятно е ОК, нали? Това ли е правилният мерител? Защото получих една критика, че на много „събития ходиш напоследък, поспри се малко“ – та как се определя много-то за събитията?

Не ми остава време за писане (с изключение на днес, щото така някак ми идва отвътре) – имам толкова неща да снимам и показвам, че бих могла поне седмица с това да се занимавам.

Покрай събитията последните 3 седмици 5 човека ми правят комплименти за добрите обноски, маниери и искат да им показвам/разказвам протоколни, етикетни и паркетни правила, норми и трикове. От една страна чудесно – каквото съм научила от мама и часовете по Дипломатически протокол и церемониал и Бизнес етикет явно ми е повлияло дългосрочно, от друга страна обаче тези похвали получавам в моменти, които съм склонна да класифицирам като джаста-праста – т.е. самоопределям се като безкрайно небрежна. Т.е. явно наистина масово хората нямат представа къде как и какво се прави или пък не се прави.

Още по горното: забелязвам (поне сред хората с които общувам аз) много силна нужда от практикуване и показване на добро възпитание, добри обноски и маниери (дори и аз мнооого се старая за някои неща) – може би го правим като контрапункт на цялата простотия, духовна мизерия и душевна чалга, които ни заливат? Явно имаме нужда от по-добър свят и си го създаваме, жалко, че сме малко.

Имам наблюдение, че винените събития никога не са достатъчни, а когато са достатъчни – аз нямам време да ги посещавам. Избрала съм си времеемко хоби, дамусеневиди! Бих се преориентирала към плетенето на една кука, но за това пък нямам никакво търпение.

Купувам си корсети, които после не нося – язък! Трябва да започна да си купувам такива тип колан, които се носят над дрехите.

Все по-малко хора наричам „приятели“ и все повече наричам „добри познати“.

След като гледах това видео – искам да ме кремират и да разпръснат праха ми така, за да стана отново звезден прах:

И докато сме на тема видеа – след като гледах това за първи път в живота ми искам да имам iPhone. Жалко, че този шейкър е още във фаза разработка, но оптимално ако някой се чуди какво да ми подари за Коледа или за рождения ми ден – това е добър вариант: телефон с приложение за коктейли + шейкър с магически свойства да ги забърква и измерва.

c2ace730d19eb37039c605ff36c6368d_large

 

Говорейки за телефони – докато разни хора ми звъняха да ме крънкат за акредитации за So Independent телефона ми прегря и лееекинко се разцепи. Категорично няма да си купувам друг – когато този се разпадне – пишете ми мейли или ми пращайте пощенски гълъби!

Докато съм на тема животни – обмислям да си взема домашен любимец, заради хлапето – ужким, иначе, за да имам някой който да иска да го гушкам и да ме обича безрезервно – т.е. мисля си за куче, но когато зададох въпроса: какво животно да си взема за домашен любимец? отговорът беше: змия ще ти подхожда много добре! Браво, бе!

Докато съм на тема кучета – умирам от смях всеки път, когато човек с куче, но без деца, ми дава акъл как да си гледам детето. Някак връзката е логична и двете са абсолютно съпоставими, нали? Само защо на децата никой още не им слага наморници, каишки и не ги пуска да ашкат и пишкат само сутрин и вечер  не знам!

Нищо общо с всичко казано до тук, но мисля да изхвърля цветните дрехи и да почна да нося само черно. Това в комбинация с корсетите ми звучи много яко – имам нужда от коректив, понякога в моите глава и очи нещата изглеждат по-добре, отколкото изглеждат в действителност.

Напоследък започнах да слушам отновоThe Smiths и с чиста изненада открих, че песента им How Soon Is Now? Има един куплет, който описва на 100% любовния ми живот в късните тийнейджърски и ранните 20 години:

There’s a club if you’d like to go

you could meet somebody who really loves you

so you go, and you stand on your own

and you leave on your own

and you go home, and you cry

and you want to die

сега това не знам дали е „баси якото“ или „баси тъжното“, но ужасно се радвам, че човек е на 20 само веднъж!

Чудя се къде сбърках с кариерното си развитие. Напоследък виждам все повече посредствени услуги и продукти, а създателите им правят добри пари от това. Изобщо масовата комерсиализация и посредствените (но за сметка на това достъпни или поне по-достъпни) продукти ми е болна напоследък. И понеже преди малко видях някаква реклама за Петдесет нюанса сиво във Facebook и се зачудих от кога пък и там се рекламира и кликнах и отворих официалната ФБ страница и ахнах – над 5 милиона фена. 5 милиона фена за филм, който още не е по кината, сниман по книга, която е класифицирана като mom porn и всичките ми познати и приятели, които са се опитали да прочетат а) казват, че е ужасна, б) не са успели да я довършат, а Луцифер – единственият BDSM човек, когото познавам (или поне единствения, който си признава честно, че BDSM-а е неговото „нещо“ сред моите познати) прочете и коментира книгата с научна цел и каза, че няма нищо общо с действителността. Та в този хаотичен ред на мисли – започвам да се замислям дали да не се заема с писане на mom porn, като в дългосрочен план проектът е следния: сайт с кратки разкази -> зарибяване на аудиторията -> събиране и разширяване на историите и издаване на книга -> капитализиране на труда -> къща на карибски остров -> полагане на ужасни усилия да стана пират. Найс, а?

Друго за сега не сещам.

6 Comments
  • Teia Ted
    ноември 5, 2014

    Доста си прегряла!
    пп разбирам какво имаш предвид, което не противоречи на горното

  • ДИ
    ноември 5, 2014

    Привет! Исках само да ти кажа, че не виждам нищо хаотично в тази публикация. И другото, което исках да ти кажа е, че във времена, в които животът все повече губи смисъл за голяма част от съзнателните хора, най-погрешното място, където можем да го търсим e в посредствеността около нас.

  • Марто
    ноември 5, 2014

    Леле егати дългото. Сега и аз като прасна един коментар… 🙂 Ще гледам, да съм кратък.
    .
    .
    .
    Започнах един, но излезе дълъго та го изтрих. Няма смисъл.
    Само да си кажа и аз за тези с кучетата, така наречените кучкари. Е тези са баси наглите типове. Онзи ден пих бира с едни приятели в градинката и ми се дотакова от бирата, нормално. Аз притичах до един храст и се облекчих и там някакви лелки започнаха да ми мърморят и да ми обясняват, че така не можело. Викам им, абе вие нормални ли сте, аз къде да я свърша работата, в гащите ли? Още повече, че вашите псета пикат и серат на всякъде, а вие не виждам да им събирате подаръците в пликчета. Айде да не ми се правите толкова на европейки. Още повече, че веднъж бях в един пъб в Англия, гледах мача на по бира и когато си тръгнах, дали защото беше късно и вече беше захладняло, дали от бирите, но по едно време ми даде много зор. Вече се бях отдалечил от пъба и нямаше да устискам да се върна, а и наоколо нямаше къде, всичките магазини бяха вече затворени. Видях едно дърво на сред тротоара, а това в самия център на града. Викам си еми, или на дървото или в гащите. Отидох и се облекчих на дървото. Покрай мен минаха доста хора, но никой не ми направи забележка. Дори се беше събрала група, че на два метра от дървото беше светофара, та чакаха да светне зелено и нищо, ей как един не се обади бе. Викам си, ей това са европейци. Иначе и мен доста често ме взимат за възпитан и с добри обноски. Аз никога не съм се вземал за такъв, но вероятно просто не си давам сметка.

    • Ана
      ноември 6, 2014

      Мартине – за това с пикаенето няма да се разберем!
      толкова просторно за това как си препикавал храси и дървета – ми идва в повече, да знаеш!

    • Марто
      ноември 6, 2014

      Е човештинка, но принципно за друго ставаше дума. Разбиране, човечност, такт, възпитание и подобни неща. От друга страна ти представяш ли си друг да беше на мое място при случката в Англия, какви ли щеше да ги свърши, ахахахах смех 🙂

    • Ана
      ноември 7, 2014

      начи ако това твоето е било такт и изисканост – не ми се мисли просто за друг 🙂

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.