Поредно лято, пореден луфт – този път мозъчен

От понеделник, 27 април 2015 14 Няма етикети Връзка 0

Всеки път когато напиша текст за това, че не е ОК хората да се класифицират на слаби и свине поради хиляди причини, както и че хората в повечето случа сме комплексни същества – върху мен се излива хейт на килограм, като обикновено хора, които никога не са ме виждали ме определят веднага като: грозна, дебела, свиня, недоебана, тъпа, мързелива… – тези думи са от последната порция хейт, покарай последния ми текст по темата.

И така – очевидно луфтът между бедрата не е единственото нещо, което е проблем – липсите във възприятията и способността да се мисли водят до мозъчен луфт, който е фатален. Фатален е за тези от нас, които могат да мислят и осъзнават последиците – за всички станали явно е ОК.

За това днес ексклузивно и специално – като за американци и малки деца, един вид: обяснение защо написах този текст и защо вероятно няма да е последният (има и от предишни години – така че не е и първият):
1-во -имам дъщеря, която е чудесно и прекрасно дете на 9 години, но напоследък се сблъсква все повече с човешката/момичешката/детската злоба, например: понеже казала в у-ще, че ще ходи по Великден във Виена – 1 нейна съученичка я нарекла „дебела“ – каква е връзката не знам, но определено хлапето се гледа сутрин-обед-вечер в огледалото и ме пита: мамо, нали не съм дебела? За сведение детето ми спортува активно, движи се редовно, храни се здравословно, пие много вода, не пие газирани напитки и не яде чипс и никога през живота си не е яла джънк-сандвич и пържени картофки от фаст-фууд – и това са само част от добрите й навици

2-ро -1 от приятелките ми от ученическите години умря от усложнения в следствие на анорексия

3-то – 1 от познатите ми загуби 2 бебета поради недохранване/анорексия

4-то – една друга позната остана без зъби преди да навърши 40 от драйфане – защото страдаше от булимия, а стомашните сокове разяждат емайла на зъбите. Сега е на тежки медикаменти и страда от дълбока депресия

5-то – защото според мен не е ОК да се тиражират статии в медии със заглавия от типа: вижте коя известна персона колко целулит има, при това подобни статии да се спонсорират във ФБ. Това са глупости и тотални простотии и не би трябвало да е допустимо

6-то – да живееш здравословно не означава нито да си прекалено слаб, нито да си прекалено дебел. т.е. да бъдеш в добра физическа форма не означава да отговаряш на конкретни пропорции и размери.

7-то – да съдиш хората само по външния им вид е леко малоумно – защото не знаеш нищо зад фасадата слаб, дебел, пухкав, красив, грозен….

7-мо – стигмата която получаваш, когато обсъждаш определени теми – например всеки божи път, когато напиша подобен текст в хейтърските коментари присъства едно и също: че съм дебела свиня, че ме мързи да спортувам и да се храня здравословно и за това съм прегърнала мотото „обичайте се такива, каквито сте“ и също така съм недоебана – последното присъства много, много често. Днес си направих труда да отворя профилите на някои от хората поствали най-гнусните коментари –не мога да си позволя да бъда гадна и да падна на тяхното ниво за това ще кажа само едно: обичам да оставям кармата да си върши работата!

8-мо – да обичаш и приемаш себе си не означава да се примиряваш. За това ги пиша тези пусти текстове, но все някой не ме разбира: ако приемаш и обичаш себе си не лежиш на дивана, пиейки газирани захаросани напитки и тъпчейки се с чипсове и джънк докато слушаш Бийонсе и да си повтаряш, че си велика, чудесна и прекрасна. НАПРОТИВ – ако обичаш и приемаш себе си, значи трябва да имаш силата да се променяш към по-добро – да се грижиш за тялото и душата си, да пазиш здравето си и т.н. не знам как да го кажа, така че да е ясно. Не искам да проповядвам дебилизма: бъдете каквито сте – стойте си дебели (примерно), напротив – искам да стане ясно, че да бъдеш здрав не значи да бъдеш слаб на всяка цена, както и да бъдеш щастлив не значи да бъдеш красив на всяка цена.

Да бъдеш здрав и щастлив означава да полагаш ежедневни грижи – от това да спортуваш и да ядеш повече плодове/зеленчуци, до това да се обличаш според годините и фигурата си, да си измиеш зъбите, да си лъснеш обувките и да не се занемаряваш – както преносно, така и буквално.

Стана ли ясно сега?

 

14 Comments
  • asktisho
    април 28, 2015

    Мхм. Само през последните 50 години, при това само в една ограничена част от света, идеалът за жена е подобен на възпитаничка от Аушвиц: изпъкнали колене, костеливи бедра и хлътнали устни. През останалите 10 000 години, откакто си мислим, че градим цивилизация на мода са били винаги „леко подпухналите“ жени – нито прекалено слаби, нито прекалено дебели, нито прекалено високи,нито прекалено ниски. Достатъчно привлекателни и, най-вече издържливи, за да раждат деца. Здравето винаги се е котирало като качество номер едно, винаги преди външността, а фигура, издаваща редовно хранене, е била обожествявана, заради липсата на храна и високата смъртност по онова време, преди масовото здравеопазване и технологиите. Сега, в пренаселения ни свят, който е пълен до пръсване с евтина храна от съмнителен произход и с ваксини срещу съмнителни заболявания, на мода са тези, които изглеждат недоханени. Предпочитанията се формират от масмедиите, а не от естествените човешки инститнкти. Формират се, както забелязваш, още от най-ранното детство. Това ги прави неизкореними. Но да се върнем към поста ти. Много точно е описано. Няма какво да поясняваш. Само не забравяй, че тъмнината винаги се изразява чрез липсата на светлина. Тя не може да съществува самостоятелно. Имаш избор. От теб зависи дали ще избереш да насочиш вниманието си към източника на светлината или към източника на нейната липса, в лицето на въпросните коментиращи. „Обичам да наблюдавам как кармата върши своето“ ми е любима реплика. Само че аз я произнасям малко по-различно: ще кацнете и вие на дядовия, не може все във въздуха да стоите. Хехе. Поздрави и продължавай да пишеш!

    • Innah K.
      април 28, 2015

      Eми, пък не е вярно това, което си написал в началото. Никой не котира посочения от теб идеал, модата му беше за 5 години преди 3-4-5 години и това беше. Ако ще си говорим за мода, в момента са на мода силно тренираните женски тела, пропагандират се клекове във фитнеса с 100+ кила, мъртвата тяга, голямото силно изразено дупе…

      Постът е много любопитен, беше ми приятно да го прочета 🙂

  • asktisho
    април 28, 2015

    Ъъъ, извинявам се, исках да кажа „хлътнали бузи“, а не „хлътнали устни“. Устните отдавна се пълнят с неща, на които последното им място е там. Да се разбира както морално-физически, така и пропорционално-статистически. Проблемът е, че главата на болшинството (от статистическа гледна точка) е празна….

    • Ана
      април 28, 2015

      много, много благодаря за коментара, Тишо!

  • Ангелина
    април 28, 2015

    Браво. Вярно и точно написано. Да напишеш хейтърски коментар винаги е по – лесно. Само се чудя защо?
    Скучната еднаквост на хората в тяхната визия и мислене, наложени и оформени от масмейдиите е ужасяваща. И за съжаление провокира най – лошото в човеците.
    Ето това е калъпа. Да го наложим върху теб. А, не става. Значи си тъпа, грозна, куха и най – важното недоебана /това точно не го разбирам как се отразява върху свободната мисъл/. Тогава да отрежем нещата, които не пасват в калъпа и да ги заменим – я ръка, я коса, я малките ти гърди, я стриите, абе я по – добре мозъка. Така със сигурност всичко ще пасне в калъпа.
    Уникалното и идивидулното в един човек е много по – важно от външното, ама кой ти го разбира в днешно време.
    П.П. И аз се опитвам да отглеждам сина си, така както ти отглеждаш дъщеря си. Поздравления. Не винаги е лесно, но аз не се отказвам.

  • Лилия Иванова
    април 29, 2015

    Мила Ана!
    Най-важното е да сме живи и здрави, а сутрин да се усмихваме на деня и себе си в огледалото.
    Може би пък е по-добре Ади да разбере отранко, че злобата и завистта нямат почивен ден, тя кармата си знае работата:)
    И още нещо от мен по повод твой предишен пост за детските рождени дни в разни тъпи клубчета с тъпи веселяци-водещи – много ми хареса рожден ден в ето това кулинарно училище – https://www.facebook.com/media/set/?set=a.865241933536396.1073741874.229137403813522&type=1. Представям си колко е забавно!
    Усмихвай се!

  • bilyana
    април 29, 2015

    Стана ми ясно, че за човек, който не му пука за някъв си луфт, твърде много го коментираш. И аз не живея на Марс, но не съм гледала снимките на целулити и стрии, защото наистина не ме вълнуват.

    И малко се дразня някаква самоопределила се прослойка от женски пол непрекъснато да повтаря колко добре се чувства – явно не се чувства толкова добре ако има нужда постоянно да говори за това. И вместо да се „чувства добре“ и да поства снимки от дебелия период на едикоя си манекенка ми изглежда по-уместно да скочи и анцуга и да потича в парка – доказано влияе на самочувствието, тонуса и увереността, че имаш контрол върху тялото и живота си.

    Колкото до децата – съгласна съм, че е много гадно това отношение, но някак си ми изглежда, че отново няма как луфта да е най-големия проблем. По мои наблюдения чалгата (не само като музика, а като лайфстайл) има много по-трагично влияние.

  • asktisho
    април 30, 2015

    @ Innah K.: Ми чай да тъ черпя с идин ийст-кост клип тогава 🙂 Като стана дума за 100+ кила и т.н. Очевидно ги разбираш нещата. https://www.youtube.com/watch?v=bER_cQEHjCs

  • asktisho
    май 1, 2015

    „Всяко слово от мъж, за вида на жената, ще изгори в огън, запален от мъж, но поддържан от жената“.

    /Енох/

  • Марто
    май 9, 2015

    Брейййй, викам си я какъв дълъг текст и става дума за това между краката на жените, как му се викаше на английски ( а французите как ли го наричат, някаква идея?), та си помислих, ще взема да го пропусна, … но взех че го зачетох и ми беше много интересно и забавно. Е има и неприятни моменти, но както казва Шишо Бакшишо- “ Животът е радост и тъга“, ей сетих се за Шишо понеже онзи ден хванах малко шоуто на онзи дългия, как му беше името :), и имаше скеч с бай Шиле и синът му, направо се сцепих от смях, сега ще сибго намера в youtube, се тая.
    То наскоро и аз имах подобна случка свързана с Виена и хейтери. Та заложих аз че Барселона ще бие Байерн с хендикап ( това значи с поне два гола разлика) и взех, че спечелих ( леле този Меси е велик футболист, ще дойде време да разправяме, че сме го гледали на живо по тв, как играе 🙂 ) Та викам си, отивам до магазина и си взимам една торта Гараш, да се почерпя, че съм спрял пиенето. Там се срещнах с една супер яка мацка и тя си взимаше същата торта, та ги премяташе да си избере най- хубавата 🙂 та ми сподели, че и преди си е взимала и била много хубава „… и е с орехи- не с фъстъци!“ 🙂 Та какво да я правя цяла торта. Викнах си приятелчета на помощ. А единя, егати хейтера ми разправя- не става, шоколада трябва да е горчив, а на тази е сладък, ахахахахахахахаха 🙂 Но на кой му пука, трябва си положително мислене.
    Между другото, какво стана с тангото?

    А виж го този 🙂 :

    :))))))))))

    • Ана
      май 11, 2015

      изобщо не знам защо си ми боднал този линк. грешка?

  • Marto
    май 12, 2015

    Кой линк? Този горе или тези двате дето ги няма?
    Ми тези дето ги няма, не знам, не те ли разсмяха? Аз много съм се смял, викам и ти да се посмееш, но всеки се смее на различни работи. Кой беше казал, кажи ми на какво се сееш, да ти кажа какъв човек си. 🙂
    А за този горе, като идейка за освобождаване от стреса . Не отиде ли 🙂

  • Ася
    май 19, 2015

    Здравей, като прочетох за хейта, който са ти пуснали след предишната статия ми стана много тъпо и реших и аз да се изкажа 🙂 Мисля си, че в цялото ни съществуване като биологични единици в нас се борят два импулса – да сме като другите, да не изпъкваме, защото в големия брой на масата има сигурност и това да има разнообразие, за да може гените да се кръстосват и да не се израждат поколенията. Оказва се, че границата между едното и другото е доста тънка и всяко преминаване кара хората да се страхуват, че статуквото ще се пукне и край. Но истината, че то отдавна се е пукнало и днес всички искаме да сме оригинални и индивидуалисти и да ни харесват заради това, но когато някой друг върви по свой собствен път бързаме да го оплюем. И това не води до нищо добро. Защото истината е,че никой не е съвършен. Гледам да се грижа за себе си и да се храня правилно, да спортувам, но въпреки доброто ми желание не винаги се получава. Но това се и моя работа. Не ми пречи, че има по-слаби или по-пухкави от мен. Харесвам се сега, харесвах се и когато бях 15кг по-слаба, защото работех по 18ч на ден. И истината е, че не мисля особено често за това, защото има други по-важни неща. Много ми хареса това за комплексната личност, всеки от нас е такъв, всеки има слаби места и болни теми, всеки има право на мнение. Но в хейта няма нищо положително, дори разтоварващо. Той само води до верижна реакция и повлича хората към едно не много приятно дъно. Пък в края на краищата, който не е съгласен с блога не е длъжен да го чете.

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.