Модата, дрехите и нещата от живота

От неделя, 27 май 2012 4 Няма етикети Връзка 0

Дрехите, а от там и модата са част от живота ми, от моето ДНК, от начина по който съм израснала и съм възпитана, едно от първите неща, които забелязах около мен израствайки. Всички жени в семейството ми шиеха, а баща ми понякога помагаше за някои по-сложни неща. и прабабите ми и бабите ми шиеха, някои са били професионални шивачки, прабаба ми Ана е имала голямо ателие в Панагюрище. За това от малка ценя определени неща като кройка, качествена изработка, материя, десен, а в последствие и определени марки. Някак логично едно от най-трудните неща е да се разделям с дрехите си. За съжаление действителността, в която живея не ми предоставя нито достатъчно място, нито достатъчно средства, за да мога да колекционирам дрехи и аксесоари с лекота. Така с времето се научих да ценя и да пазя това, което имам, да подбирам какво купувам и да се грижа за това, което притежавам.

През изминалата седмица обаче се случиха няколко неща, които разбиха цялата ми подредена и изпитана логика по отношение на дрехите и изобщо вещите, които притежавам.

Земетресението

Когато ти и цялото ти семейство спите по гащи и тениски и се събудите в 3 и половина от силни трусове и в чиста паника, едвам се доберете под касата на някоя врата и броите секундите, стискайки очи и зъби и чудейки се дали изобщо ще ги отворите отново, а малко след това разбирате, че няма и ток и сте в пълен мрак – какво правите? Какво е първото нещо, което търсите? Какво е първото нещо, което искате да вземете? Намерихме фенер, навлякохме първите удобни дрехи – аз и Ади спортни клинове и суичери, Александър домашните си къси панталони и полар, обухме чорапи и приготвихме обувки – маратонки и якета. Толкова. Това бяха първите неща, които награбих – съвсем обикновени спортни дрехи.

Следващия ден подготвих една раница с по един кат резервни дрехи за всеки от нас, най-важни лекарства и малко вода. До раницата сложих якета и маратонки за трима ни, а на нощните шкафчета бях приготвила по един кат дрехи за бързо обличане. Ади беше много изплашена и с нас на спалнята, така че всичко нужно за спешна евакуация ми беше съвсем под ръка.

Раницата

Докато подготвях багажа се чудех какво да взема, какви дрехи да приготвя на нощните шкафчета и в крайна сметка реших да се спра на неща, които се обличат лесно, леки са и се движиш бързо и лесно в тях. Ето дрехите, които подготвих за
Ади и мен:

За Александър бях взела една ватирана фанела и едно долнище на анцуг, той не искаше нищо друго. И така побрах най-важните и удобни неща в една раница, която тежеше точно 2,5 кг. В крайна сметка е по-важно да си жив по спортно екипче, отколкото смазан в най-хубавите си дрехи.

Точно толкова измачкани бяха дрехите, когато ги подготвях. Мода – никаква, удобство – максимално. Когато преди два дни си прибирах нещата от раницата отново в гардероба си помислих – и ако бях останала само с дрехите на гърба си? Толкова. Обмислих да напълня един куфар с най-любимите ми дрехи и аксесоари и да го сложа в колата, но срещнах такъв леден поглед, че се отказах.

Дрешника

И така след като приключих с подреждането на нещата от раницата, както и на всичко останало, което седеше нахвърляно по столове и нощни шкафчета за по-лесен достъп, реших да продължа с подреждането и се захванах (най-накрая) с обръщането на сезоните и подреждането на всичките ми дрехи изобщо както и подреждането на целия дрешник. Мислех, че всичко ще приключи за един, максимум два дни, но не – днес е трети пореден и имам още много работа. И понеже този текст стана прекалено дълъг и отегчителен, а поуката е още някъде отвъд хоризонта, отивам да довърша с подреждането и ще се опитам довечера за продължа философските размисли защо в крайна сметка човек е добре да притежава основно неща, които са му нужни и съвсем малко допълнителни боклуци. До скоро – освен ако дрешника не ме погълне и не се озова в паралелна вселена.

4 Comments
  • kathryn
    май 27, 2012

    Моят отдавна има име – Нарния. 😀
    И положението е съвсем идентично.

    • Ана
      май 29, 2012

      В Нарния – има нотка романтика и приказно, а моя трябва да има доста по-зловещо име

  • мими
    май 29, 2012

    Харесва ми написаното …подобни мисли и чувства се въртят и в моята глава… и обожавам да се ровя в гардероба си …колкото и да си казвам че дрехите са само парцали …не ,те не са ,споделяли са толкова моменти от живота ти … няма как да не са „лични и скъпи“ независимо от марка ,кройка и цена…

    • Ана
      май 29, 2012

      Това как дрехите, пък и вещите стават емоционално натоварени с нашите спомени е малко плашещо, при мен особено когато става въпрос за разчистване 🙂

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.