Лято с дъх на анасон

От вторник, 21 юли 2015 0 Няма етикети Връзка 0

За първи път пих Yeni Raki в Турция с баща ми, по времето на организирана екскурзия, на която бяхме тримата с майка ми – първата и последни организирана екскурзия в живота ми, като не броим ученическите от гимназиалните ми години.

Yeni Raki

В един прекрасен ден, когато времето беше просто идеално – достатъчно топло, за да ходиш по сандали, но същевременно не прекалено горещо, за да не можеш да дишаш от жега – взехме най-умното решение: избягахме от организираната програма и се впуснахме в лутане из улиците на Измир и разпитване къде какво можем да видим за 2 часа и къде можем да ядем – в ресторант, в който се хранят местните, а не туристите.

И така – след като се снабдихме с определен брой задължителни сувенири, се озовахме в малък ресторант с колосани бели ленени покривки и странна смесица обзавеждане: турски керамични чинии по стените, наргилета, бродирани и дантелени салфетки, френски столове и плюшени възглавници.

Yeni Raki

Естествено в ресторанта се намери някой, който говори български и има роднини все още живеещи в България, мил човечец, който ни посъветва какво да ядем и ни черпи Yeni Raki. И така – изведнъж аз, която винаги съм намирала миризмата на анасон за противна – пиех чаша след чаша в компанията на родителите си и абсолютно непознати хора, които изведнъж започнаха да се увеличават – присъедини се собственика, извикаха собственика на магазина за кожени палта от отсрещната страна на улицата, който след това повика двамата си сина.

Озовахме се в ресторант, пълен с непознати, които се държат сякаш сме израснали заедно на детската площадка. Единственото, което можехме да отнесем от това място беше шепа спомени и една бутилка. И така в нашето семейство турската анасонова ракия постепенно започна да измества гръцкото узо.

Yeni Raki

И така тази година, покрай 15-те тематични анасонови вечери на Yeni Raki си припомних точно това: бавното споделяне на масата, разговорите и напитките с познати и непознати, със случайни хора и такива, с които имаш нарочна среща.

Определено това беше едно предизвикателство и приключение, защото работих като частица от глобален проект, завърнах се към ПР-ските начинания, работата по организация на събития и същевременно ме отведе на кулинарно приключение и се запознах с някои от най-добрите шефове готвачи в страната, влезнах в кухните на някои от най-добрите софийски ресторанти и се запознах с невероятни хора!

Все още няма коментари

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.