Живот като сборна касетка: планове за бъдещето

От събота, 18 ноември 2017 0 Няма етикети Връзка 0

Тези от вас, които ме следват и в Instagram вероятно вече знаят, че от началото на лятото имам котка – тя се казва Атина и според дикторката й от Добро Хрумване е принцеса. Но за Атина и защо отлагах известно време взимането на котка – друг път.

Та Атина има чудния навик да организира сутрешната си дрямка в  нечий скут или облегната на нечии крака. Та заспива тя на кравайче до краката на Александър, положени на фотьойла срещу този, на който е седнал – съботна семейна идилия, всеки си чопли нещо: хлапето приготвя проект за Чили, с който да си повиши оценката по география, кака ви приготвя опорни точни за текстове… и така небрежно, споделям: скоро трябва да запишем час за кастрация на Атина, но се двоумя дали няма да бъде прекрасно да роди едно котило, да си оставя всички котенца вкъщи и да живея с десет котки и никога повече да не изляза от вкъщи…

Пауза и мълчание от всички страни.

След малко продължавам: но пък от друга страна се чудя дали да не тегля една майна на всичко, да продам малкото, което имам и да избягам да живея в малка барака край морето…

Тук Александър се намесва решително и съвсем сериозно: Нова Зеландия – ти ще живееш на южния остров, ние с Ади – на северния. От време на време ще прелитам със самолета, за да ти доставям храна, даже няма да кацам – ще я пускам от горе… без парашут, така, да се разпилява и да си играеш на нещотърсач с котката – да имаш какво да правиш и да не ти е скучно.

Вероятно е така, когато някой те познава много добре и те обича поне малко – знае всичко, което ти доставя удоволствие, както и как да те постави на място с чувство за хумор.

 

Все още няма коментари

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.