Джин-парти

От неделя, 26 юли 2015 0 Няма етикети Връзка 0

Може би от годините, но напоследък си давам сметка как всичко в моя живот си има история. Като например пиенето на джин. По-точно цененето на джина и избирането на по-добрият такъв.

5

Във времето на бурната ми младост (да се разбира късно-пубертетски и ранно-студентски години) джин, както впрочем и водка, се биеше безразборно, от пластмасови чаши, разреден с тоник или нещо газирано, а в краен случай цветно прахче разтворено във водица, което образува нещо, което в общия случай се наричаше „безалкохолно“ или „сокче“. Ужасен кошмар.

3

По отношение на алкохолните напитки и изграждане на навици за правилната им консумация, аз обаче извадих късмет. От една страна родителите ми са умерени бохеми, които винаги са се радвали на добрия живот, в най-общия смисъл на думата, от друга страна имам по-голяма сестра, която винаги е имала перфектен и много изискан вкус – включително за напитки и не на последно място винаги се намираше по някой добър приятел, който да ми даде правилен съвет в конкретен момент.

Както впрочем се получи и с джина. И така, преди много години, благодарение на един приятел открих Bombay Sapphire, а по-късно, пак благодарение на приятел, открих с възгласа – о-боже-мой-колко-е-вкусен! и Hendrick’s.

И разбира се открих, че Martini не е само име на вермут, а всъщност култовият коктейл:

8/10 джин

2/10 Martini Dry

+ за украса няколко зелени маслини, без костилки или резен лимон. Аз го пия и с двете, в общи линии чашата ми Мартини прилича на салата, кошмарна работа!

Наскоро пък прекараме със сестра ми и баща ни една чудесна вечер, под звездното небе на пред-балкана в двора на вилата ни в смях, разкази, споделяне на малки и по-големи смешки, кретении и тайни и пиене на джин-тоник. Почти 5 часа, 3 души и почти 1 бутилка Hendrick’s. Разкошно беше! Но предполагам, че това си е за отделна тема: моментът, в  който станеш на възраст, на която с родителите ти можете да пиете спокойно заедно и да си разказвате мръсни вицове, истории от гимназията, анекдоти от работата и какво ли още не.

Но, сега по същество – джинът. Ако не сте пили Hendrick’s – препоръчвам горещо, особено с краставица, в класическата комбинация: 50 ml Hendrick’s, 150 ml тоник и 3 тънко нарязани парчета краставица + лед – по желание. Още коктейли – директно в сайта на Hendrick’s, като там има няколко с шампанско, които определено планирам да изпробвам.

Забележка: консумацията на джин-тоник води до тежки философски разговори до посред нощ, така че планирайте правилно заниманията си на следващия ден.

И сега – може би с право се питате: защо тази жена по дяволите ни говори за нощни философски разговори, а тук е пълно със снимки от градинско парти? Ами защото този юни бях на партито на Hendrick’s в Ботаническата градина в София. Което беше чудесно и прекрасно, но предпочитам вместо да ви разказвам какво се случи – да ви покажа куп снимки, а по повод организацията и атмосферата искам да кажа само следното: ако случайно някой ден реша да се женя (което е твърде малко вероятно, но все пак) или имам някакъв грандиозен повод за празнуване и бюджета, с който да обезпеча грандиозното празненство – определено ще ангажирам хората, които стояха зад организацията на тематичното странно парти на обществото фенове на Hendrick’s.

И сега обратно на джина, защото в крайна сметка това е темата днес. И понеже това лято съм се отдала на експерименти с напитки и джуркане на коктейли, т.е. имам претенцията, че се занимавам с миксология – ето още една разновидност на коктейл с джин, който открих наскоро – в 2 версии – оригиналната и моята:

Buck’s Club                                                                               Вересия Buck’s Club на Ана:

30ml Hendrick’s Gin                                                               50ml Hendrick’s

5ml cherry brandy

45ml fresh orange juice                                                         60ml пресен портокалов сок

15ml fresh tangerine juice

90ml Champagne                                                                    100ml просеко

3-4 череши, лед

 

Някой ден, повече от убедена съм в това, от мен ще излезе велик миксолог! Защото барман е толкова ретро, че никой вече не използва тази дума, а коктейладжия – някак не звучи добре.

Приемам съвети, насоки и рецепти за коктейли, тематично с джин. Благодаря предварително!

 

 

 

 

 

 

Все още няма коментари

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.