![](https://www.anadinkova.com/wp-content/uploads/2017/09/fb-980x430.jpg)
Събота, ден за почивка, почистване, подреждане на дома, евентуално смяна на сезоните в гардероба…
В главата ми е миш-маш. Захващам едно, оставям го, защото се сещам за в второ, което е по-спешно, ама има и едно трето, което е силно наложително…
Сещам се, че имам и да работя, сядам на бюрото, включвам компютъра, започвам да се чудя от къде точно да подхвана… трябва да изровя едни стари снимки, отварям архива и се загубвам. Така и не ми остана достатъчно време, за да си подредя файловете от стария компютър в новия. Как някои хора успяват да имат време за всичко – а мен ще си остане мистерия.
Както и да е – попадам на тази снимка, по-горе. С веждичките като сперматозоиди, добре, че ми дойде акъла в главата и си пуснах моите си истински вежди, както и добре, че съм изтеглила дългата клечка от генетичната лотария поне по отношение вежди (защото за доста други неща съм изтеглила най-късите възможни, но за това някой друг път).
Поуката от този пост: хубаво погледнете тази снимка, преди да си хванете пинсетите:
А сега погледнете тази снимка и приберете пинсетите обратно:
![](http://www.anadinkova.com/wp-content/uploads/2017/09/19983405_10155307905236675_320355214512775216_o-e1506772212366.jpg)
тази е от това лято, т.е. 5 години след горната – и определено изглеждам по-свежа и по-добре с моите си вежди. ретушът и фактът, че съм снимана от професионален фотограф също не е за пренебрегване, но все пак – веждите…
Да, знам – сега са на мода „инстаграмските“ дебели вежди, но няма нищо по-смешно от прекомерно изскубаните и приличащи на чертички веждички.
Напиши коментар