Я малко се разкопчай…

От петък, 19 май 2017 2 Няма етикети Връзка 0

Не би трябвало да се впечатлявам от човешката простотия, особено на тази географска ширина, още по-малко от просташките подмятания идващи от шкембести чичаци по улиците. Но все пак има неща, които от време на време така ми бръкват в здравето, че ме измъчват поредица мисли вариращи от: как изобщо може да бъде социално приемливо да подмяташ тъпашки сексистки коментари по отношение на която и да било жена до на какъв вид бойно изкуство да се запиша, за да имам силата и способността на следващия да му разбия физиономията.

Ето поводът за този пост: вчера на улицата до офиса, докато ходех по тротоара с бутилка вода и нещо за хапване в ръка, дочух: я малко се разкопчай, какво си го дигнала тоя цип, дай да видим какво имаш отдолу…

Отне ми малко време да осмисля, че това подмятане беше отправено към мен – нямаше други жени на улицата, чичака стоеше пред кварталното кафене, сам. Вече бях отминала на няколко метра и ми отне време да реша какво да направя: да се обърна и да му шибна шамар, да му изсъскам ебисимайкатабечекиджиянещастен или да продължа, сякаш не съм го чула, нито видяла. Избрах последното. Лошото е, че не мога да спра да се питам: а дали постъпих правилно? Дали липсата на каквато и да е реакция от моя страна няма да му даде самочувствието да съска и подсвирква на която и да е друга жена или момиче?

Оставям настрана факта, че съм на 40 и някак е странно подобно отношение, но да кажем, че като съм по дънки, маратонки и sweatshirt (както и да се казва това на български – щото суичър е леко смотана дума, а спортна връхна дреха с цип и качулка – е леко дълго) и тъмни очила може да е решил, че съм по-млада – защото е социално приемливо да се отправят подмятания със сексуален уклон на млади жени и момичета и крилатото рожбе, ще те скъсам се брои не за вербална сексуална нападка, а за истински и чистосърдечен комплимент.

От вчера насам се чудя коя би била репликата, която да може психически да скапе подобен урод, който си мисли, че е ОК да споделя желанието си да види гърдите на случайно минаваща жена по улицата. Какво му казваш на такъв, така че да се почувства толкова кофти, колкото и ти? Как му отвръщаш така, че да разбере колко е долно да се чувстваш като парче месо или предмет? И подобен индивид изобщо има ли менталната способност да разбере всичко това или за него е мега-яко да ти съска нещо там, защото знае, че си жена и едва ли ще реагираш, най-много да те раздразни и от това да му стане още по-готино – щото басиколкоеяко да дразниш жените по улицата.

Това са моменти, в които съжалявам, че не съм тренирала бокс или карате, за да му избия зъбите; моменти, в които бих искала да имам палка в джоба или поне от онези малките джобни електрошок. Ще кажете защо да отвръщам с физическо насилие, като това са само думи – защото тези думи също са вид насилие, за това. Защото никой няма правото да ти подмята каквото и да е по улицата и да си мисли, че е ОК.

Подобно нещо не ми се беше случвало от години, може би защото с нарастването на възрастта си жените стават постепенно невидими на улицата, което всъщност е повече от чудесно – да можеш да се движиш където и както си искаш, да носиш каквото си пожелаеш и никой да е ти обръща внимание! Вчерашната случка, която твърде вероятно много хора биха определели като невинна или просто едно нищо не значещо подмятане, ме извади от всякакво равновесие. Никога няма да приема подобно поведение за нормално, както и никога няма да си простя, че реших да подмина, вместо да реагирам – защото каквато и да е реакция е по-добра от липсата на такава!

И дори на мен да не ми пука, защото съм над нещата и изобщо не обръщам внимание на тъпаците по улиците, това утре може да бъде отправено към малко момиче, млада жена, може да не са само думи, може да е много повече. Защото се започва така: случайните подмятания остават ненаказани днес, сексуалните посегателства остават ненаказани утре.

Защо не реагирах, защо не му метнах по главата това, което носех в ръце, защо не се разкрещях, защо не му казах, че е долен боклук и жалките ми чекиджисйски подмятания няма да го направят нито повече мъж, нито по-голям пич – защото да бъдеш мъж значи доста повече от това да имаш пишка. Толкова ме е яд, ретроспективно, че не реагирах. Толкова ме е яд и никога няма да си го простя!

 

2 Comments
  • Иван
    май 19, 2017

    Що се отнася до суичъра, по-интересно е множественото му число: суичъри, суичери и даже суитчери (почти нато sweet cherry).

    Що се отнася до селянина, предлагам примерен диалог (действа безотказно, но е задължително дамата да е по дънки и маратонки, а селянинът да не е състезател по бягане):
    – Я отиди на лекар да те прегледа!
    – ‘що ма?
    – Може наистина да си предерас’.

  • Случаен мъж
    май 21, 2017

    От вчера насам се чудя коя би била репликата, която да може психически да скапе подобен урод…..

    Трябваше да му кажеш:
    Аз колкото и да се разкопчая, малката ти пи*ка няма да порасне!

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *