Сан Франциско: наръчник за пътешественика – багаж, нужни дрехи и моят личен опит

Преди да започна с лавината от снимки и описание на маршрута, който изминахме, забележителностите, които видяхме и малките съкровища, които открихме – ми се иска да започна с малко полезна информация, от типа инфо, което ми се е искало аз да намирам в разни сайтове и блогове, а рядко се случва.

1 и най-важно – подготовка: в Щатите се ходи все още с виза, така че се уверете, че паспортът ви е валиден достатъчно дълго, ако нямате американска виза ще се наложи да се сдобиете с такава. Аз обичам когато заминавам за непознат град, в който не познавам никого да заминавам с някаква базова информация черно на бяло, от типа телефони за справки, помощ, адреси и телефони на хотели, застраховки, контакти на спешни центрове, болници и т.н. и за всеки случай координати на български мисии, консулство, посолство, макар че тъжният ми опит сочи, че има по-голям шанс да получа помощ от абсолютно непознат на улицата, отколкото от съгражданите на държавна служба отвъд граница. Винаги правим застраховки преди да тръгнем за където и да било, така че да сме сигурни, че каквото и да се случи имаме план Б.

2 – бюджет: това може би е най-важното при пътуванията ни, но тъй като не сме от хората с неограничени възможности обичаме да планираме оптимално харчовете си, още от момента на закупуването на самолетните билети. Има ясен бюджет: пътни, нощувки, храна, забавления, сувенири и разбира се фонд за спешни случаи. Правилното бюджетиране ни помага много и да планираме правилно, така че двете вървят ръка за ръка. Обикновено първата стъпка тук е купуване на самолетните билети, като Александър следи винаги за оферти, промоции, предложения и последните 2 години има жестоки попадения! Следва набелязването на основен маршрут, а след това и намиране на хотели, които да бъдат достатъчно удобни, изгодни и логистично добре позиционирани.

3 – маршрут: рядко оставяме на 100% на провидението и на настроението ни към момента, за да решаваме къде какво ще правим, винаги имаме план кой какво иска да види, посети или направи, от там следва напасването на интересите, набелязване на основните точки от маршрута и след това всичко върви по-лесно.

4 – работен процес: винаги си планираме работата така, че да имаме максимално свободно време, макар че откакто работим сами за себе си не сме имали нито едно пътуване, в което да не се е налагало да мъкнем компютри и да работим. Вече сме свикнали и това не ни пречи, но съветвам всеки, които е в подобна ситуация да се подсигури с нужните джаджи, разклонители, адаптори и да внимава къде отсяда с оглед достъп до нет и т.н., а при нужда да се снабди с мобилен нет, местна карта за телефон или каквото друго е нужно. Хотелите, в които отсядахме имаха ОК нет, а доста места, които обикаляхме имаха безплатен WiFi, така че от гледна точка на мобилност бяхме супер улеснени.

5 – багаж: ние пътуваме с много малко багаж, като този път си бяхме оставили и малко свободно място в куфарите и раниците, за да имаме място за евентуални покупки. Ади пътува само с ръчен багаж, аз и Александър сме с по една раница с техника и лични вещи (аз отговарям за лекарства и т.н.) и всеки пътува с по един малък куфар с основни дрехи. Обикновено презокеанските полети са малко по-либерални по отношение на кабинния багаж и освен раница, можеш да качиш и малък куфар – което направихме на връщане, защото се сдобихме с нов такъв 😊 (това е материал за отделен пост, защото сме Star Wars семейство, когато пътуваме).

В ръчния багаж винаги имам няколко неща: техниката, която ще ми е нужна (компютър, електронен четец, фотоапарат), няколко неща за лична хигиена (четка + паста за зъби, малък дезодорант, мокри кърпи, гел-дезинфектант за ръце, крем за лице, 2-3 пакетчета носни кърпи), лекарства (за диария, против повръщане, за температура, за кашлица, противоалергично, болкоуспокояващо и задължително капки за нос).

Този път взех само малкия апарат, т.е. Olympus Pen-а, така че не се наложи да влачим и голямата фотографска чанта. Александър си носеше последната играчка (GoPro), което много улесни нещата – не съм пътувала толкова минималистично и удобно от ужасно много време!

Ади си носеше част от домашните за пролетната ваканция, а на моя Kindle й бях сложила Клетниците, за да не мъкне допълнително и самата книга. Висенето по летища и самолети трябва да се оползотворява максимално добре, а тя вече има навик от миналата година и пътуването до Япония.

Никъде не тръгвам без слънчеви очила, така че и този път имах чифт – с тези Clandestino Veneto не се разделям от миналата година насам, ако нещо лошо им се случи се надявам да има още от този модел (което ме подсеща, че трябва да погледна и за по-малък размер за Ади, която надрастна нейните очила).

6 – дрехи, обувки и останалата част от багажа: когато пътувам последното нещо, което ме вълнува е как изглеждам и колко модерно съм облечена! Искам да ми е удобно и при нужда да мога да издържа на 20-километрови разходки, от 8 сутринта до полунощ, да се справя с дъжд и пек и да се чувствам добре. Този подход се оказа печеливша стратегия за град като Сан Франциско, защото там удобството сякаш е издигнато в култ! Неглиже rulz беше положението.

Времето в Сан Франциско е доста променливо и може буквално в рамките на 20-тина минути от слънчево, тихо и 20 градуса да се появи вятър, да завали и температурата да падне до 10 градуса – така че е добре да се носят дрехи, които могат да бъдат обличани една върху друга и лесно комбинирани.

Аз носих: 2 чифта дънки, 2 по-плътни блузи, 6 тениски, 4 потника, 1 жилетка, 1 кожено яке, 1 тънко вълнено палто, 1 рокля, 1 пола, 2 чифта обувки.

Изтеглих супер-късата клечка и цикълът ми дойде 2 дни преди да заминем, като така предпочетох да пътувам с рокля, за да ми бъде по-удобно. На връщане пътувах с пола, като планирам да се сдобия с 1 или 2 рокли абсолютно предназначени за път – има едни торбести тип hoodie, до над коляно, които с клин биха били супер удобни дрехи за път. Отново – изобщо не ме интересува колко стилно, модно и Instagram friendly изглеждам, когато пътувам, особено когато ми предстоят около 24 часа висене по въздух и летища.

Хлапето подхожда също особено практично, като пътува с клин и тениска. Изобщо този път Ади си подбра супер-добре багажа и може да обърна внимание на нейния куфар в отделен пост.

Хората в Сан Франциско наистина наблягат на удобството, като много рядко срещаш някой облечен с нещо различно от спортно или ежедневно облекло. Единствено хората, работещи във финансовата/офисната част на града носят костюми, а жени на обувки на ток почти на видях. Изобщо токовете не са никак добра идея за Сан Франциско, особено ако планирате да ходите повече пеша! Едно от нещата, които принципно харесвам на Америка е, че никой не ти обръща особено внимание и си наистина свободен да бъдеш себе си, стига това да не пречи на околните.

Имам супер-удобна раница, която става и за пътна, защото има разделение за лаптоп, става и за градска. Когато пътувам не обичам да мъкна дамски кожени чанти, защото понякога купувам някакви неща набързо и в движение и ми е по-лесно да ги прибера в раница, отколкото да влача пликове. Освен това винаги си нося вода и плодове, защото не знам кога и къде ще се спира, а аз пия много вода и не ми се рискува в моментите, в които някой леко огладнее да трябва да са губи време в обиколки и търсене на място за хранене – плодовете, особено бананите вършат чудесна работа в това отношение.

В Сан Франциско вали често, така че сгъваем чадър, дъждобран или шлифер за задължителни. Заради силния вятър, особено по крайбрежните части е добре да имаш шал и шапка. Ние си носехме бейзболни шапки, за да ни пазят лицата и от слънцето, както и главите от вятъра. Имах 2 шала – единият коприна, другият смес кашмир и коприна, като ги напасвах според нуждата.

7 – козметика: когато пътувам залагам на малки опаковки или в краен случай си пресипвам продуктите, които ползвам във флакони за път. Този път носех всичко в малко опаковки, което се побра в 1 малка козметична чанта от Ikea – не знам има ли смисъл да пиша подробно, ако някой се вълнува ще ми бъде по-лесно да снимам и да покажа нагледно.

8 – лекарства: освен описаното по-горе, което нося в ръчния си багаж винаги имам и няколко допълнителни неща в големия багаж, като термометър, аналгин, слабителни, бонбони за гърло – не, защото няма аптеки там, където отивам или защото нямам доверие какво ще намеря, а защото ми е по-лесно ако някой закъса в крачка или късно вечер в хотела – да мога да реагирам бързо, без да губя време.

Допълнителни: винаги нося книга на път и тефтер + химикалка, защото си водя много бележки. Нося и няколко чисти плика за храна – има едни тип с „цип“ от Ikea, идеални са, за да прибереш няколко банана, бисквити или ядки, които да бъда бърза и лесна закуска за през деня. Идеални са и за събиране на миди, камъни и всякакви други боклуци, с които не искаш да си цапаш джобовете и раницата.

Ние бяхме с кола под наем, което ни улесни, защото сутрин излизахме с по-дебели горни дрехи, а вътре държахме по-тънки за средата на деня. Сан Франциско е град, в който наистина се налага да смениш дрехите за 2 сезона в рамките на 2 часа, така че подготовката и планирането са необходими.

 

Все още няма коментари

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *