Интернетът и жените с мнение

От вторник, 12 юли 2016 2 Няма етикети Връзка 1

Наскоро ми попадна една от онези крилати вдъхновяващи фрази, написани с красив шрифт и разположени върху живописна гледка, която твърдеше нещо от сорта на: интернет е опасно място за жени с мнение.

Напоследък обаче си мисля, че една голяма част от жените с мнение, често правят интернет опасно място. Всъщност не само жените, хората с голямо его, които държат да бъдат приемани като последна инстанция, гурута, вдъхновители и там още каквото и да е необходимо, за да поведат масите в поредната революция или в посока възхвала на някаква си там идея, са опасни. Всички крайности са опасни, принципно положение.

Обаче при жените има един такъв деликатен момент, че рано или късно все се намира някоя Жана Д‘Арк на нашето време, която да изкаже личното си мнение почти под формата на манифест.  И ако случайно имаш мнение различно от нейното, а тя има късмета да има верни фенове-последователи, то следва а) да бъдеш изяден жив или б) да бъдеш обвинен в хейт. Щото няма начин ти да имаш твое собствено мнение, различно от чуждото. Ох, тук вече се оплетох и изобщо не ми е ясно дали ме разбирате или не, но като цяло е нещо като конкурс за по-по-най мненията в нета.

Аз тази игра отказвам да я играя – не, че нямам имение – имам и още как, и то голямо и шумно, в повечето случаи. Но изобщо не искам винаги да съм права, даже предпочитам да съм седнала. Обаче няма начин да не сте попадали поне на една подобна статия, блог-пост, текст на гост-автор в известен или пък съвсем нов сайт, в която една майка, например,  навира в носа на почитаемата аудитория личното си мнение и скромния си опит за отглеждане на деца, след 2-3 години гледане на 1 брой дете. За антиваксърите и веганите – изобщо няма и да започвам темата, защото ми е мил животецът!

Изобщо благодарение на факта, че модерната дигитална среда превръща всеки притежател на мобилен/смарт телефон в куратор на съдържание и всеки човек с достъп до интернет – в творец и писател, вниманието ни трябва да бъде в пъти по-чувствително и рецепторите ни различаване на истината и художествената измислица, добрата насока и общите приказки, полезната информация и тоталната глупост – следва да работят на все по-чувствителни нива.

Чувствителни нива, уви обаче са рядкост, защото вчерашното „пише го във вестника“ или „казаха по телевизията“, е днешното „една жена написа в интернета“! и това ни прави мързеливи и със затлачени мозъци ползватели на посредствена информация.

За това нека моля да не генерализираме: личното мнение е нещо прекрасно и нека всеки си го има. И нека бъде както в максимата: всеки си има 2 неща: лично мнение и задник. Но подобно на задниците, личното мнение не винаги е добре да бъде навирано в лицата на околните.

 

2 Comments
  • MaquiLab
    юли 12, 2016

    Аз съм веган!

    • Ана
      юли 12, 2016

      Лошо няма, докато не ми кажеш, че няма да си говориш с мен, докато ям пържоли! Т.е. нямам против всеки да яде/не яде каквото си иска – стига на мен да не ми се налага на сила същото 🙂

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.