Здраве

От неделя, 16 ноември 2014 0 Няма етикети Връзка 0

Не, не за крема – за онова другото здраве – собственото става дума.

Събина ме предизвика на щафетен принцип да кажа няколко (или повече?) думи:

Всичко е в главата –приемам здравето си за нещо важно и ценно, което си струва да пазя дългосрочно, а не за даденост. За съжаление ми трябваше известно време, за да разбера колко е важно да си пазиш здравето и най-общо казано: да пазиш себе си. С редки изключения май на повечето хора 20-те години са им безметежни и безгрижни и се замислят след 30-те.

Профилактиката е важна – особено последните няколко години започвам все повече да обръщам внимание на превенцията, вместо да чакам момента, в който ще трябва да се налага лечение. Като допълнение предпочитам да ходя при едни и същи доктори (не че ме помнят коя съм и какво ми има), подбрала такива, които обясняват, не са груби, обръщат внимание на пациента и не се хвърлят веднага към антибиотика или скалпела. Допълнително е важно човек да има представа за семейните обремененост и да ходи на прегледи според личните си нужди, а не по принцип. Единствения минус на профилактиката в нашата родина е, че често лекарите чакат да имаш симптоми на заболяване, за да ти дадат направление – което аз лично намирам за идиотщина на цялата здравна система, защото превенцията е по-евтина от лечението. За това в повечето случаи ходя самостоятелно на прегледи, разпределени в годината и добре бюджетно разпределени.

Храната – ям всичко, което е на принципа: мога да го приготвя сама в къщи – т.е. без излишни оцветители, набухватели и консерванти. В моето семейство имаме особено отношение към храната, така че за мен това не е само гориво за тялото и ума, а много други неща: повод за естетическа наслада, кулинарни пътешествия, социални контакти. Избягвам строги диети и не вярвам, че човек трябва да се лишава от каквото и да било (месо, глутен и т.н.) освен ако наистина няма доказан медицински проблем.

Движение – ходя пеша и се опитвам ако не всеки ден, то поне през ден да правя гимнастика вкъщи, но има още какво да се жела в това отношение. Това, с което се гордея е, че престанах да гледам на спорта и движението, като средство да бъда „слаба“ или да изглеждам „по-добре“. Вече гледам на спорта и движението като средство да се чувствам по-добре, да бъда подвижна и в добра форма.

И за финал, както казваше един стар доктор в Пирдоп, при когото ходеше дядо ми: и на всичко чадо – майната му! Т.е. опитвам се да не се притеснявам излишно, но това са уроците на живота, които уви се учат с опит и именно – живот!

И понеже това е щафета – бих искала да чуя Мишо и Димитър какво имат да споделят по темата.

Все още няма коментари

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.