Ана и шивачките

От петък, 11 март 2011 0 Няма етикети Връзка 0

Кръстена съм на прабаба ми Ана. Баба ми казваше, че освен името нося и духа й и много й приличам.

Баба Ана е имала шивашко ателие с пет шивачки. Също така е учела младите момичета да шият, защото за онова време е било важно за една жена да може всичко да си върши сама. А за някои момичета шева е бил и средство за препитание.

Всъщност почти всичките ми прабаби и баби са шили. Някои са били и професионални шивачки. На 20 единственото нещо, което не можех да ушия сама беше сако. Израстнала съм сред тракането на шевните машини, кройки, платове, хастари, креди и карфици. Нямаше начин да не се запаля и аз.

И после нямаше как да не се заплая по модата. Даже по едно време исках да се занимавам с дизайн, но за моя голяма изненада открих, че са нужни и голяма доза талант и напоритост, за да пробиеш. Така че предпочетох да си шия дрехи за собствена употреба. А след време, когато нямах толкова време се оказа най-добре да си поръчвам определени неща при професионални шивачки.

След като наскоро си преподредих гардероба ми изникна следният въпрос: по-добре е да даваш пари за дизайнерски дрехи и да носиш нечие чуждо име или е по-добре да се стараеш и да правиш (дори и с чужда помощ) собствените си дрехи и да носиш своето име?

Все още няма коментари

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.