Добра форма

Напоследък, когато казваме, че някой е в добра форма имаме предвид, че човекът изглежда физически добре, спортува, или дори – ако е жена е слаба, ако е мъж е мускулест и „релефен“.

Парадоксално модерните хора (или поне тези от по-големите градове, които работят на бюро) имат нужда да спортуват и да бъдат в добра форма, за да изглеждат добре. Вече нямаме нужда да имаме сила, за да изпълняваме ежедневни задачи като цепене и пренасяне на дърва, носене на вода от далечни кладенци, пране на ръка, тупане на черги…

Предците ни е трябвало да бъдат силни, физически здрави и в добра форма, за да могат да издържат сеитба, жътва, оран – от нас се иска да бъдем в добра форма, за да ни седят добре на задниците тесните джинси.

Пиша това, защото след вчерашния ден косене и плевене по двора на вилата, се чувствам като парцал. Нито йогата, нито разделното хранене ми помогнаха да издържа на работата в двора, по пладне, в жегата. Телата ни са нефункционални, или поне моето е такова. Вчера вечерта се чувствах толкова добре след цял ден на въздух и слънце, скапана от умора, да – но въпреки това добре. Единствената негативна мисъл, която не спря да се промъква в съзнанието ме, че не мога да използвам достатъчно добре (поне теоретичния) капацитет на тялото си. И трябва да взема мерки: да намеря начин да влезна отново в такава форма, която да не ми позволява да се изморявам лесно и да мога отново с лекота да размествам мебелите вкъщи, когато ми скимне.

След GAT

10351069_724525380920285_7510577921297676567_n

Ето – нагледно, защо не мога да напиша нищо след дегустации – защото прекалено присърце и емоционално приемам нещата.
Това е от тазгодишния Grand Austrian Tasting

Щастливи

10

9

Щастливите моменти, ако имаш късмет да ги усетиш и оцениш подобаващо и на време, ще бъдат тази сила, която ще ти дава сила да вървиш напред независимо от всичко останало.
Щастливите моменти ще бъдат силни и важни само за теб, ако имаш късмет – и за шепа хора, с които да ги споделяш.
Щастливите моменти ще бъдат красиви независимо от това как изглеждаш, защото е важно как се чувстваш.
Щастието е да видиш стари снимки и да веднага да се върнеш пак там, където си бил тогава, когато е заснет кадъра.

Напасване

1

Жалко, че в реалния живот „напасването“ на хората не е толкова лесно. Би било чудесно: ти+аз=ние. Какво по дяволите му е сложното и защо всичко трябва да се драматизира и усложнява?

Daniel

1danielnew

Винаги, когато чета ревюта на ресторанти се стремя да обръщам възможно най-малко внимание на описанието и критиката на храната. С храната, както и с в всичко останало впрочем (кино, театри, изкуство) способността да можеш да опишеш, оцениш и подложиш на критика е въпрос на висш пилотаж. Трябва да имаш безкрайни познания и опит. Бих могла да приема за релевантна критика/описание на храна само от човек, който може от една хапка да определи, примерно – дали е използвам бял или черен пипер в ястието. Всичко останало е въпрос на лично мнение, вкусови предпочитания и не ме интересува, честно, предпочитам сама да откривам, дефинирам и категоризирам ресторанти, атмосфера, храна и способности на готвачите.

Имам невероятния късмет да съм израснала в семейство на любители на добрата храна, ако питате баща ми съм убедена, че той ще се самоопредели поне като голям кулинар. Аз нямам претенции – аз обичам храната така, както обичам пътешествията. За мен храната е израз на чувства, емоции, изживявания, споделяне на опит, спомени, обич, начин за забавление, начин за утеха, начин да опознаеш света, начин да се представиш на света.

Имам късмета да съм пътувала и живяла на различни места, да съм пробвала различна храна, да съм живяла на едно място с хора от различни кътчета на света и да съм пробвала техните традиционни ястия. Дълбоко съм убедена, че няма по-добър, бърз и лесен начин да се сближиш с някого, освен да го поканиш на вечеря.

Цялото това лирично въведение има една цел, всъщност – да даде начало на пълнежа в категорията Dine & Wine, в която до сега по-скоро wine частта преобладаваше и то с информация за (в повечето случаи предстоящи) дегустации. А храната, мили мои, е много важна част от моя живот. Дори по-важна от модата в последните години, така че е време да й намеря място и тук.

Чудех се дали да не започна с някоя от любимите си рецепти но реших да започна с нещо друго: с върховното ми кулинарно изживяване до сега. Това, практически може да се окаже пръв и последен пост по темата, защото не знам дали/кога ще имам втори подобен шанс.

Може би трябва да сложа още една увертюра тук, която няма много общо с храната, но има общо с отношението на семейството ми към храната, особено тази приготвяна и сервирана от други хора – т.е. в ресторант. Отгледана съм от хора, които винаги се обличат елегантно, когато отиват на вечеря в ресторант. Баща ми впрочем до ден днешен, на 71 носи колосана риза и сако, когато ще се храним навън. От малка майка ми ме е обличаше с рокля, когато излизахме за вечеря в ресторант – семейна или с приятели. От малка съм възпитана, че когато отиваш да се храниш навън трябва да умееш да показваш отношение към храната, обстановката и компанията. Също така като малка ме научиха да се храня с нож и вилица с книги под мишниците, за да не си „перя“ лактите настрани. В първи клас можех да изям праскова с нож и вилица, обелвайки я. Освен с книги под мишниците съм се хранела и с точилка – пак се промушва под мишниците, за да се науча да стоя изправена на стола, да не се прегърбвам напред и да не се облягам прекалено назад. Изобщо ако питате майка ми една дама трябва съвсем минимално да използва облегалката на стола си, а най-добре да седи цяла вечер с изпънат като струна гръб! Отгледана и възпитана съм от хора, които до ден днешен живеят така, както според тях е редно, а не според това как е адекватно в модерното общество. Твърде често възпитанието ми е пречило, вместо да ми помага, но това е друга тема.

Има моменти, обаче когато начинът по който съм израснала е подсилвал преживяванията ми и ми е помагал да се чувствам адекватно и свободно в определени ситуации. Мога да разшифровам дрес-кода в поканите, чувствам се комфортно в официална вечерна ролка и умея да боравя с лекота и без да се замислям с пълния набор прибори, чаши и чинии на маса за официална вечеря, без да се обърквам, без да задавам въпроси и да се чудя дали правя нещата правилно.

Разказвам всичко това, не за да се фукам колко много знам, а за да обясня защо истинското кулинарно изживяване за мен не е само вкусово и не е само радост за небцето, а е цялостен пир на сетивата и започва още с подготовката вкъщи, резервацията и избора на тоалет и парфюм.

Единични са случаите в живота ми, които си струва да бъдат описани толкова подробно и детайлно, единични са случаите в които посещението на определен ресторант може да бъде класифицирано като „преживяване“. Daniel беше преживяване – единствено, незаменимо и неповторимо – на първо място заради компанията – най-скъпият ми приятел и семейството му. Четирима души, които толкова много съжалявам, че живеят на другия край на света и виждам толкова рядко! Daniel е място, което в Google maps накратко е посочено така: Jacket required French fine dining или с други думи: не можеш да влезнеш с джинси и тениска, независимо кой си, колко си богат, каква кола караш и сходни. Има етикет – ако не можеш да го спазваш, не го разбираш и не го цениш – моля продължи нататък и отиди да ядеш бургери в масова закусвалня. Кой е самият Даниел Булуд можете да прочетете тук, а едноименният му ресторант в горен Ийст сайд в Манхатън е определян като един от топ ресторантите, в частност за модерна френска кухня, в световен мащаб.

Daniel е такова място, на което се чувстваш като герой от Великият Гетсби – без никакво преувеличение. Красотата, пищността и елегантността на интериора, безупречния персонал, красивите и фини хостеси, елегантните бармани и келнери – всичко е изпипано да най-дребния детайл така, че когато пристигне и храната – изпадаш в едно състояние на благоговение пред човешкия гений, талант и упорит труд, които са направили това твое изживяване възможно.

Ето сега, в този момент, съжалявам, че думите специално, уникално, ексклузивно са загубили тежестта и смисъла си от толкова много ежедневна злоупотреба. Защото Daniel е специално място и си струва да бъде определяно като такова.

Менюто е изключително, рецептите са сложни, вкусовете са запомнящи се, а някои от комбинациите те карат да възкликнеш: как не се сетих по-рано!, но никога, ама никога не можеш да възпроизведеш ястията, защото за тази цел ще ти трябва цяла армия су шефове, майстори на сосове, скара, риба и десерти. Освен това ще ти трябват и продукти с чистота, качество и разнообразие, които едва ли ще можеш да събереш на куп за по-малко от седмица – което автоматично обезсмисля задачата, защото храната се приготвя изцяло с пресни продукти.

В една книжарница намерих готварската книга с рецептите от ресторанта на Даниел Булуд, тежеше сигурно поне 3 килограма и въпреки, че щеше да откъсне рамото в ръчния ми багаж бях твърдо решена да я взема. До момента, в който не отворих корицата и не зачетох една рецепта. Никога, ама съвсем никога не съм се чувствала толкова малка и незначителна, както и до известна степен некадърна, четейки рецепта. Затворих книгата, излязох от книжарницата, походих в дъжда (загубих се, разбира се) и седнах в един малък бар да пия чаша леко вкиснало червено вино, за да се съвзема и да се върна към действителността, към която съм свикнала.

И все пак, понякога, когато си позволявам изключителния лукс да мечтая смело, си представям как живея в Ню Йорк, а Daniel е мястото за специалните ми празнични вечери!

Не мога да не завърша с благодарност, за това искам да благодаря на Би, че ме направи част своя празник в онази студена нюйоркска есенна вечер на 2013 г.!

pic: nymag.com

3 стъпки за „летни“ крака

Напоследък получавам все повече мейли и лични съобщения с молба за препоръка на козметика, което е едновременно много мило, че ми се доверявате, но е безкрайно отговорна задача.

ab6e126f10eef78776289d13dd144724

За това започвам с отговорите под ред (в съкратен вид) но без особени претенции за проф. инфо:

Ексфолиация на краката преди или след бръснене – аз преди, може и след – не съм пробвала, така ми е по-удобно. За бръсначка – казвала съм, но пак да си повторя: признавам изключително и само Gillette Venus :)

Какъв ексфолиант ползвам – приключих този на Weleda и се сдобих с Nuxe – доволна съм

Какъв лосион за тяло използвам – през лятото, когато съм на слънце тази година започнах щедро да ползвам слънцезащитно олио, което замества лосионите и т.н. за тяло. Наскоро се върнах към Vichy – за разнообразие.
След фотосесията миналата седмица се сдобих и с цялата гама на Cien Sun – лосион, олио и крем за след слънце, които се оказаха изненадващо добри, а цената е като за 1 флакон на „марков“ продукт – търсете в Lidl.

Коментар за Silk-épil 7 SkinSpa – все още не съм изпробвала всичко – обещавам скоро съвсем подробно ревю!

Да умееш да позираш

22_20140704_11

Добре, че са събитията, за да имам хубави снимки за блога! Защото умението да позирам не е сред силните ми страни. Пък и имам 2 основни режима за пред камера: сериозен и дете-идиот (леля-откачалка тук би седяло по-добре, но нали такъв е израза: дете-идиот) и трудно докарвам онзи лежерно-замечтано-привлекателен вид, така присъщ на мацките в списанията/блоговете.

Специални благодарности на Lidl България за този незабравим следобед, в който ме накараха да се почувствам главна героиня в истинска фотосесия – т.е. „Снимай се със слънцето” и Cien Sun – беше голямо предизвикателство, а резултатът е един път! Любимите ми кадри (колко очаквано!) са тези със смешните физиономиите, а за сериозните снимки – ех, ако можех така да изглеждам всеки ден!

22_20140704_7

22_20140704_12

alIMG_0279

alIMG_0226

« По-стари публикации