The swimsuit challenge

От сряда, 20 юни 2012 11 Няма етикети Връзка 0

Всяка година с наближаването на плажния сезон започвам да си задавам въпроси, като: струва ли си да се подлагам на драстични диети и нечовешки спортни режими или да не ми пука или не ли дошло времето да осъзная остаряването, забавянето на метаболизма и следователно крайно да променя хранителните и физическите си навици? Всеки, който е виждал снимките ми или тези от вас, които ме познават могат да се досетят за верния отговор в случая (с давност 2012): не ми пука. Никога не съм била слаба, няма и да бъда – и не ми пука. Единствено с течение на времето си давам сметка, че е добре човек да се поддържа в добра форма и да спортува заради тонуса и енергията, нещо което напоследък започва да ми липсва и ще се наложи да се превъзпитам.

Разсъжденията по темата спорт и здраве – ги оставям за някой друг път. Сега се връщам към плажната тема, защото съм на море. Забелязвам, че последните години – колкото повече остарявам и надебелявам, толкова по-малко страдам от факта колко се отдалечавам от представите за „хубаво тяло“. Може би и майчинството ми помогна – след като преминеш през бременеене, раждане и относителна деформация на тялото започваш да гледаш на света със съвсем други очи.

Тези дни между плуване, ходене на плаж и работа попаднах на снимките на Крисал Рен за Sports Illustrated и виждам, че пак е отслабнала (за който не знае – тя е манекенка известна с това, че е преминала от размер 0 до 16 според американските размери за дрехи. 16 е български размер 48 – ако не се лъжа). Малко ми е странна тази поредна промяна, предвид факта, че до миналата година се снимаше и дефилираше като супер-успешен plus size модел и обиколи всички значими западни лайф-стайл издания с изявления колко е важно да се харесваш, независимо кой и какъв си, размерът няма значение и да приемаш тялото си такова каквото е, да спортуваш само за кеф, да не гладуваш излишно и как красотата идва отвътре.

Колкото и да е отслабнала обаче Кристал поне не е кльощава – което ми харесва. Харесвам жени, които изглеждат здрави, нормални и естествени. Изморена съм от момичета с анорексичен вид, ходещи закачалки, изкуствени бюстове и прекалено много фотошоп – като в онази, забранената във Великобритания реклама с Джулия Робъртс.

Като гледам снимките й ме налягат тежки и сериозни плажни мисли и се сещам за крилата фраза на майка ми, според която „разбираш до колко един мъж те харесва в зависимост дали ще те заведе на плаж с приятелите си“. Според майка ми това било показател за харесването – дали някой се гордее или респективно срамува от тялото на жената, с която е в момента.

И докато навън е 38 градуса, а аз отморявам в прохладната стая, няколко размисли за плажа, телата и сходни:

Тежка плажна мисъл №1: права ли е Кейт Мос като казва “nothing tastes as good as skinny feels“, нищо, че след това я изядоха от всякакви анти-анорексията организации. Истината обаче е (освен ако нямаш егати късмета и яките гени!), че поддръжката на тяло като за корица на Vogue изисква много жертви, глад и яко спорт. В случая на кака ти Кейт и не малки дози кокаин – но това е абсурд, който намирам за нелеп и присъщ само за безкрайно елементарни и глупави същества. Попадна ми част от интервю с Жизел Бюндхен, в което казва, че не яде месо, не пие алкохол и спортува всеки ден по минимум 2 час. Това е действителността (с много малки изключения) тяло за корица на списание и много жертви срещу нормално тяло, няколко килограма отгоре и повече забавления и кулинарни удоволствия.

Плажна мисъл №2: искам да знам къде ми е бил акъла преди 10 години и преди 10 килограма, когато на 1,70 и малко ръст тежах между 56 и 58 килограма и се чувствах дебела, носех цели бански и все се покривах с рокли, кърпи, шалове и какво ли още не нещо на плажа. Сега значително по-пищните ми форми приветстват бикините! Момичета – радвайте се на живота, на здравето, красотата и младостта си и не се притеснявайте за глупости!

Плажна мисъл №3: Ако искаш да впечатлиш срещуположния пол на плажа – бъди във форма. Но за кого е валидно – дали мъжете или жените се стараят повече? Факт е, че виждам много повече добре изглеждащи жени, отколкото мъже по бански. Мъжете над 35-40 изобщо не ги и споменавам, там положението е трагично. Наблюдавам поведението на хората по плажа, особено как мъжете заглеждат жените. Няма значение как изглеждат самите мъже – слаби, дебели, красиви, грозни, космати, обезкосмени, мускулести или със шкембета – всички заглеждат по-красивите, по-слабите и с по-големи гърди жени. Т.е. харесваните жени са по-хубавите/атрактивните. Тази тема е бездънна яма – само констатирам и не мисля да задълбочавам. Не знам какво ти носи това да те заглеждат на плажа – мен никога не са ме заглеждали, което пък ми позволява да имам някакво минимално количество лично пространство сред толкова много полуголи и настанени на твърде малко пространство хора.

Плажна мисъл №4: пораснала съм. Определено намирам някои жени, които може да бъдат определени като пълни за по-красиви от други значително по-слаби. Защото в моите 35 годишни очи красотата не е номер, размер или килограми, не е определена наложена норма за габарити и вид, който да те качи на моден подиум или да те сложи на първа корица. Красотата е хармония, спокойствие и цялостно излъчване. Амин!

pics: fashionista.com & poponthepop.com

11 Comments
  • asktisho
    юни 20, 2012

    Браво за готиния материал! Да си изкарате прекрасно на плажа и да, каката е права, красотата идва отвътре. Такъв вид красота има предимството, че е постоянна, а не зависи от външни фактори, като например да те заглеждат хора от противоположния пол. Това винаги е до време. И не е едностранен процес – трябва да отидеш някъде, където има повече рускини и по-тъмни, мускулести спасители, за да видиш колко елементарна е човешката природа по принцип, независимо от пола. 🙂 Но, както казах, това си е до време и, ако поставиш цялото си щастие (мнение за себе си, самооценка) в ръцете на външни фактори, като например това как и доколко те заглеждат на плажа, сещаш се – подобна „политика“ рано или късно води до неизбежна и трагична печал. По-скоро рано, отколкото късно, защото времето си лети. Виж колко духовни уроци се крият дори в наглед елементарни неща, като демонстрирането на плът върху плажа. Човек разбира, че единствените истински устои, единствените фактори за щастие и единственият възможен мир е вътре в него, а не някъде навън. През цялото време търсим удовлетворение, признание, оценка извън самите себе си. Така си минава целият ни живот, накрая свършва и на смъртния одър разбираме, че сме се прецакали здраво, защото сме пропуснали, кажи речи, всичко. Колкото и да са ни разглеждали на плажа, като сме били на 20. Под „всичко“ разбирам удоволствието да се наслаждаваш на живота миг по миг, през цялото огромно количество от мигове, които го формират, като гердан, биейки загледан в изворите на любовта, съвършенството, неограничените възможности, насладата и мирът, които идват отвътре, а не в изменчивото непостоянство на човешката природа, което ще ти бъде предложено отвън…

    • Ана
      юни 20, 2012

      той и мирът, както и адът – са все вътре в нас. зависи в какво настроение си или на какво ще се поддадеш. виш – ако те подхване обаче течението – това вече е най-кофти!

  • Nora
    юни 20, 2012

    Много ме зарадва с този пост 🙂 Аз не съм раждала още, но който ме познава знае как изглеждам и аз лично съм свикнала с тази мисъл – че съм си кюфтенце и че такава ще бъда. Не че не мога да го променя (а може и да не мога, защото голяма част от това е въпрос на ген – жените в семейството ми всички са такива) , но просто не искам – аз съм хедонист и обичам да си угаждам и при все това в момента месо и мазно почти не ям, алкохол пия сравнително рядко (всъщност бирата е много голям проблем, както и всичко газирано) и като цяло се храня адски здравословно и балансирано (с някои малки прегрешения, които си позволяваме всички). Лично на мен проблема ми е, че не се движа много – такава ми е работата и може би единствено това си струва да променя. В бански изглеждам потресаващо зле, обаче си ходя на плаж не с цял бански, защото нищо не е способно да ме затвори и да ме лиши от прекрасността на морето и слънцето. Ако на някой не му харесва как изглеждам, това си е негов проблем – аз съм се приела такава, каквато съм и имам до себе си мъж, който обича всеки килограм и всеки сантиметър от мен. Това ми стига, другите просто нямат значение. А цялата тема със слабите фигури, социалните норми и килограмите ми е особено интересна и оживено следя новите body appreciation течения в САЩ, според които жените във ВСИЧКИ форми и размери са красиви 🙂 Може би това е и мойта философия донякъде. Е, всеки си има своите съмнения и липса на самочувствие в някои моменти, но тези неща са преодолими с правилното отношение… Ох, дългичък коментар стана, ама какво да направя, като пишеш такива интересни неща 🙂

    • Ана
      юни 20, 2012

      лошо няма – то и аз се поотплеснах 🙂 а и темата е безкрайна. след като го постнах този текст се сетих, че можеше да добавя, че всичко е до време – ако се бях родила по времето на Рубенс – можеше дори за слабичка да мина

  • Valentina
    юни 21, 2012

    Amin:)))

    • Ана
      юни 22, 2012

      🙂

  • Val
    юни 23, 2012

    Виж, не се отпускай. И винаги давам пример с Дагмар Ласандер .
    http://www.dailymotion.com/video/xhd467_stelvio-cipriani-sophisticated-shake_sexy
    Днес , тя изглежда ужасно в удвоеното си тегло.
    А пример за актриса и модел който винаги е бил в топ форма – Барбара Буше.

  • Николова
    юни 27, 2012

    Прав е Тишо и ще го цитирам: „…,ако поставиш цялото си щастие (мнение за себе си, самооценка) в ръцете на външни фактори, като например това как и доколко те заглеждат на плажа, сещаш се – подобна “политика” рано или късно води до неизбежна и трагична печал.“ Виждали сте застаряващи красавици и техния висок смях и ужас в очите, потискащо е.
    Цял живот съм била с променливо тегло – ту слаба, ту пълна, второто – повече. Стегната съм и набита и поради това вероятно никога не съм се възприемала като дебела. Преди няколко години се бях подложила на зверски режим – фитнес, диета, гладуване. Колкото повече отслабвах, толкова повече се комплексирах, защото се стремях към все по-малки размери. Помня на плажа – как се свивах като минех покрай някой тулуп с шорти и виснал корем който нагло ме оглеждаше – знаех как ми намира кусури и гледа на мен като на парче месо. Вътрешната ми увереност се бе свела до това какво показва кантара, как ме намират другите.
    Сега отново напълнях – може и да отслабна, ама може и да не, защото не ми пука и ако го направя ще бъде само заради себе си. И виждам, че вътрешно уверената жена печели повече симпатии и интерес. Констатирам го само от научен интерес, моите ценности сега са другаде – да бъда свободна, да правя това, което обичам и да изкарвам пари от това (за протокола – омъжена съм, имам две деца и съм доволна от брака си).
    И мила ,Ана, престани да говориш как остаряваш, има жени на твоите години се изживяват още като малки момиченца. Хубава жена си, не го забравяй. ще те питам след десет години като се видиш на сегашните снимки как ще се ядосваш, че си подценявала красотата си. Защото красотата е красива и радва душата.

    • Ана
      юни 27, 2012

      Съгласна съм – че вътрешно уверената жена, пък и човек изобщо – се чувства най-добре и следователно печели и повече симпатии и внимание.

      А за това, че остарявам – не го казвам в смисъл,ч е се чувствам стара. Напротив. Давам си само реална сметка, че от тук нататък всяка година ще се налага д аполагам повече грижи от предходната, за да изглеждам добре.

  • Biliana
    юни 28, 2012

    Искам да се „оплача“, че си харесах невероятни бански, и да те уверя, че на живо изглеждат много, много, много по-добре.

    http://www.laperla.com/en-us/swimwear/swimsuits/cfilpd0014946?e=&f-size=&f-style=&f-variant=&s=relevance

    http://www.laperla.com/en-us/swimwear/bikinis/cfilpd800350?e=2220e5e5-0e83-4939-823d-76f6516443f8&f-size=&f-style=&f-variant=&s=relevance

    • Ана
      юни 28, 2012

      Проблемът на всичко La Perla е не как изглежда, а колко струва 😉
      Синият на раетата е страхотен

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *