That’s what I do: I drink and I know things

И аз, подобно на Тирион Ланистър, на въпроса „а ти с какво се занимаваш?“ отговарям често: пия вино и знам разни неща; което в общи линии е сравнително точен и саркастичен синтез на заниманията и хобитата ми.

Днес съм ви подбрала избрани моменти от зарязването на лозите в Bessa Valley, по-известна като избата на Enira. А за Enira съм писала преди ТУК и ТУК въодушевена от розето, което пуснаха и по повод 10-годишнината на избата ТУК.

В официалната част на празника управителят на избата Ивайло Антонов съобщи, особено радостната за мен новина, че са засадени и бели масиви: вионие, марсан и русан. След 3-4 години ще видим и бутилирана първата продукция. Ако трябва да съм съвсем честна, откакто посетих за първи път Беса Валей не спрях д асе питам защо с този тероар, с който разполагат не са засадили бели вина. Може би защото в моята представа варовик + бял сорт = вино с нежни минерални аромати.

Зарязването на лозята не е само част от традицията, повод за наздравици и кръшни хора, за мен това си остава празникът на винаря и лозаря и денят, в който преди всичко почитаме и благодарим на хората, които създават виното.

Тези снимки тук са собственоръчно производство и радост на филтрите на новия ми Olympus PEN. Ще последва и друг пост със снимките, които мир ами направи – МЕГА са, както винаги.

Ако имате път към Пазарджик (по-точно Огняново) минете през избата на Беса Валей, особено през пролетта и есента е магическо място, по възможност на залез, сякаш оживяват онези легенди от времената на бесите, които са били най-непокорните сред траките, но най-преданите сред пазители на култа към  Дионисий.

 

Все още няма коментари

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.