Solo – предисторията

Понякога имам усещането, че Рон Хауърд (в когото бях влюбена като дете в края на 80-те, благодарение на участието му в Happy Days) си играе с публиката на предизвикателство тип: познайте в коя категория ще попадне следващият ми филм – абсолютно гениален (A Beautiful Mind) или олигофренски-забавен (How the Grinch Stole Christmas)?  Solo е забавен и развлекателен, без претенции за гениалност, с изключителни (за кой ли път!) ефекти и подходящ както за фенове на Star Wars сагата, така и за любители на галактически приключения и екшън филми, принципно. С много чувство за хумор (това според мен е типичен Disney почерк) и умерена доза назидание и поука (пак типично за филмите на Disney) – чудесен за деца!

Изобщо откакто Disney придобиха Lucasfilm и се захванаха с разширено производство на нови заглавия към космическата епопея Star Wars, не тръгвам към салона с вълнение и трепет кой ще поеме надмощието на вселената (вълнение, останало ми от детските години, когато Star Wars си беше чиста проба екранен епос), а по-скоро тръгвам с нагласата за забавление и разтоварване.

Solo: A Star Wars Story е предисторията на Хан Соло – всъщност един от малкото герои в Междузвездни войни, който не е обвит в тайнство, мистерия и съдбата му не е задължително нужно да бъде разплитана в детайли. Хан е може би един от най-непротиворечивите герои в галактиката: комарджия и шегаджия, солов играч докато не се привърже емоционално, както сам се определя „капитан на Хилядолетния сокол“, малко you get what you see положение. Няма излишна драма и сложно родословие, мистични сили и необясними заложби. За това естествения въпрос, който си задавах беше: Защо, по дяволите, е нужен филм ТОЧНО за Хан Соло?

Ами защото филмът е забавен, а с висококачествено технологично изпълнение + чудесна актьорска игра предоставя още една възможност да надзърнем в приказното „A long time ago in a galaxy far, far away….“. В ерата на CGI, чудесата, които могат да се сътворят на зелен екран и невероятните ефекти сякаш все по-често обръщам внимание на каста, играта, костюмите, сценографията и дори на най-дребните детайли, които присъстват долно в Solo.

Емилия Кларк е великолепна и е родена да играе роли на кралица, императрица, командир и изобщо – шеф.

Уди Харелсън няма нужда от каквито и да е определения, квалификации и похвали – този човек (поне според мен) може да изиграе ролята на бандита толкова финишки, че да се влюбиш за винаги в него (Natural Born Killers).

Алдън Ерънрайк в ролята на Хан Соло, възприех най-трудно, защото Харисън Форд е оставил трайна следа в съзнанието ми, (освен това по някакъв начин ми е все още много тийн, вероятно заради ролите му в Hail, Caesar! и Beautiful Creatures, макар че още не съм гледала Rules Don’t Apply и The Yellow Birds – ако бях, вероятно щях да го виждам като по-пораснал актьор).

Доналд Глоувър – също така познат и като Childish Gambino прави един много фин, чаровен, елегантен и изобщо шармантен Ландо Калрисиан.

Всъщност Ландо на Доналд Глоувър толкова много ми хареса, че бих гледала един филм посветен специално на него. Както впрочем и един за героинята на Емилия Кларк – Кира (Qi’ra) – няма да спойлвам, но има сериозен PLOT TWIST, който определено предоставя поле за допълнително развитие на сагата.

Накратко: Solo: A Star Wars Story е още един филм от антологията на Междузвездни войни, но за разлика от Rogue One: A Star Wars Story не ни дава отговори на някакви големи и важни въпроси. За това пък предлага чистокръвно забавление докато чакаме епизод IX, който очаквано трябва да се появи около Коледа през 2019.

Освен това може да бъде и начало на ново разклонение в Star Wars сагата: Звездните приключения на Хан и Чуи – защото освен въвеждане в образа на Хан Соло имаме и представяне на Чубака и как и защо е толкова верен спътник и привързан към самия Хан.

Ако сте фен на sci-fi филми, космически екшън с яки ефекти, принципно харесвате света на Star Wars ще харесате и Solo. Ако имате свръх-очаквания за епохални разкрития от сюжетната линия – оставете ги вкъщи и отидете да се забавлявате във възможно най-chill настроение.

За нас, семейно, всяка премиера на филм от сагата Star Wars е повод за мини-cosplay, като обичайно всички сме с тематични тениски, Ади си носи „светлинния“ меч – изобщо забавляваме се и гледаме на това събитие като повод за семейно развлечение.

Във филма има нещо, което ми напомня за старите добри уестърни с умерен драматична елемент и финал от типа: доброто побеждава, поне временно.

Pix: Solo: A Star Wars Story – imdb 

Все още няма коментари

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.