Saeco Incanto

Предполагам, че всички сте попадали на смешни кадри/клипове как изглеждат половинките на фешън/лайфстайл блогърките: изтормозени и отегчени мъже, които гонят жените си по площади, улици, склонове на вулкани и т.н., устремени да заснемат перфектния кадър, който да допадне на тяхната любима и тя с гордост да го сподели чрез профилите си в социалните мрежи с милионите си почитатели.

Е, в нашето хармонично творческо дуо такива положения няма, защото (освен, че нямам милиони последователи) Александър никога не се е поддавал на молбите ми да прави снимки. Но, както във всяка история има НО! Нашето но е, че му се налага периодично да мъкне кашони с разни неща „за тестване“, от време на време да ме придружава на вечери и дегустации и да пробва резултата от всякакви уреди: от мултикукъри до кафемашини – знам, мъката е голяма!

Saeco Incanto

И така – миналата седмица в офиса пристигна кафемашина, за тест, защото хората, която ми я пращат знаят, че а) вече съм писала за кафе и кафемашини и б) практически през деня живея на кафе. Та пристига кафемашината – Saeco Incanto, аз подскачам, разопаковам и приготвям пакета специално закупено кафе на зърна (защото кафемашината, която ползваме в офиса работи със смляно такова), а Александър гледа скептично и клати глава. Аз поглеждам с неразбиране и скорострелно протича следния разговор:

-Какво има и защо ме гледаш лошо?

-Нали се сещаш, че кафемашината ти вкъщи е ПОЧТИ СЪЩАТА?!?!?

-Не, не е! Друг модел е!

-А ти можеш ли изобщо да определиш каква е разликата?

-Имат различни копчета! (отсичам аз рязко, защото е наложително да кажа нещо, спешно, но естествено не помня наизуст техническите характеристики, а първата разлика, която забелязвам са копчетата)

-Разликите са минимални, а за тази машина можеш да напишеш ода, защото пише поне по 2 кафета дневно, направени с нея, вече цяла година!

-Аз ода не мога да пиша! Губи ми се ритъма и стъпката, но кафе мога да пия по много!

Следва леко отегчен поглед, разговорът приключва, а аз се заемам с подготовка за снимки и тест.

Опитвам се да аранжирам машината в малката офисна кухня – и колкото и да се опитвам да я наместя сама на плота – няма къде да сложа другата, по ирония на съдбата – пак Saeco, т.е. правя си натюрморт от кафемашини и почвам да се пробвам да снимам, като всичко това резултира в много изпити кафета за 0 време. Естествено – положението е плачевно, защото да правиш кафе и да снимаш (сам!) едновременно не е най-лесната задача на земята, но аз не се отказвам и продължавам. Отнема ми около 3 дни и 30-тина кафета, за да се сдобия с нещо що-годе прилично, като за пред хора. Междувременно всеки минал през офиса пие кафе и му се налага да отговори на въпроси от типа: харесва ли ти, искаш ли да пийнеш още едно, но по-различно, хайде сега да пиеш едно късо и едно дълго, за да направиш разликата. По-смелите и иронични хора, след като видят кухнята, ме питата дали се подготвям за някой конкурс или планирам да отворя кафене.

И така една седмица и два пакета кафе на зърна по-късно трябва да се стегна, сериозно и да напиша ревю, а на мен единствените неща, които ми идва е да кажа са, че ако някой ми пипне кафемашината ще му счупя ръчичките, че миналогодишната придобивка (горе-долу по това време на годината) на Saeco Minuto – е един от най-смислените семейни коледни подаръци и че почти не ми се иска да връщам обратно машината Saeco Incanto, която под претекст, че пробваме в офиса експлоатирахме жестоко, но се налага!

Saeco Incanto

Доволна съм, когато ми дават да тествам продукти и изобщо неща, които бих употребявала в ежедневието си и примерът със Saeco е идеален за това. Както се вижда от снимките, малката машина за кафе в офиса – използвана хем за фон, хем за сравнение на мащабите е Saeco, както и тази в къщи. Не е случайно всъщност това съвпадение – защото преди да закупи първата ни кафе ръчна кафемашина – Александър изчете всичко, до което можа да се докопа (в нашето семейство се пазарува така: той има нужда да събере всякаква възможна информация, да сравни параметри, цени, опции, магазини и т.н., а аз пазарувам на принципа: о, колко е прекрасно, точно такова искам сега и веднага!!!). Като така се оказа, че Saeco върви редом с един куп положителни отзиви и огромна фенска маса, която препоръчва, като дава за пример как работят машините в сравнение с тези на други марки. Доста бързо и ние се превърнахме в заклети фенове, като така след ръчната настъпи момент за ъпгрейд и се сдобихме с автоматична, поради една основна причина: изключително удобна е!

И така – след 3 годни ползване на ръчна и една година ползване на автоматична кафемашина, категорично гласувам с 2 ръце за автоматичната. Ръчната си има своя чар, разбира се, но автоматичната притежава едно удобство, което е абсолютно незаменимо: мели кафето точно преди да бъде приготвено! Т.е. пиеш съвсем прясно смляно и сварено кафе, без да се налага да мелеш сам, да пренасяш кафе от мелачка в машина и респективно без да се стига до цапане и допълнително чистене. След като се запознах с Йордан Дъбов, който всъщност ми отвори очите за кафето съм още по-доволна от факта, че зърната се смилат непосредствено преди сваряването – не се губи от аромата, кафето не изсъхва и т.н. а мелачките на машината Saeco в допълнение са керамични – т.е. здрави са (по същия начин по който са здрави изобщо керамичните изделия – ножове, та дори и металокерамиката, която се използва в стоматологията) и в процеса на мелене на кафето не позволяват да се получи вкус на прегоряло.

Не е невъзможно, нито е ужасно трудно да притежаваш и кафемелачка и кафемашина и да ги подредиш една до друга – но предвид ограниченото пространство вкъщи, както и факта че не възнамерявам да отварям кафене – автоматичната за мен е чудесна алтернатива! По отношение на цапането – има вътрешен контейнер, в който се събира отпадъчното кафе и чудесен червен светлинен индикатор, който те подсеща кога е необходимо този контейнер да бъде изпразнен.

Допълнителен бонус на автоматичната кафемашина е уреда за пара/пяна, като в моя модел има един маркуч, който Александър упорито нарича капучинатор, но не съм убедена, че се казва точно така, който потапяш директно в каничката с мляко, а „капучинатор“-ът го изстрелва загрято и разпенено в чаша, като след това добавяш кафе в количество по желание. До колкото разбирам такава джаджа може да бъде допълнително закупена, като Incanto има метален традиционен накрайник за пара/капучино, който върши идеална работа.

Количеството и силата на кафето се регулират супер-лесно, като избираш колко силно искаш да ти е кафето – т.е. какво количество да бъде смляно, както и колко дълго да бъде – за еспресо и кафе (да се чете дълго кафе) има 2 отделни бутона, като винаги може да се спре струята, ако някой държи да пие мега-ултра-ristretto. Според личните предпочитания може да се избере и съответно запамети и конкретната „дължина“ на кафето, така че да не се налага да си броиш секундите на ум, а да имаш гарантирано същото кафе всеки-божи-път! Мислех си, че не е кой знае каква екстра, докато не започна да ми се налага да си правя кафе в 5:30 сутринта, практически на автопилот.

Всъщност за хората, които предпочитат да си купуват смляно кафе – Saeco Incanto работи и прекрасно със смляно такова.

Ако трябва в едно изречение да се обобщи: Saeco прави кафемашини като за американци и малки деца и дори Ади Б. се изявява като бариста, като всъщност детето прави капучино много по-добре от мен. Ако се налага да обобщя в още едно изречение: кафемашината е идеална за хора (като мен!), които не помнят повече от 3 минути инструкциите за употреба, всичко е визуално обяснено и посочено и се регулира за секунди с копчета и редките случаи, в които машината иска да ти каже нещо – започва да свети в червено или жълто, като е достатъчно дуракоустойчиво, за да можеш да разбереш какво трябва да бъде направено без да отваряш инструкциите за употреба (и без това не помниш къде си забутал книжката!).

Докато сме на тема инструкции за употреба и технически подробности, Incanto има специален воден филтър – Aquaclean (проверих точно как се казва, не че помня наизуст!), който е допълнително удобство, защото пречиства водата и не се налага машината да се декалцира за първите поне 2 години – естествено филтърът трябва да се сменя и да се внимава с поддръжката. За сведение – моята кафемашина иска да бъде декалцирана, като периодично ми го напомня с тематична оранжева индикация, а за самата декалцификация – се закупува специален препарат и се следват инструкции, т.е. аз аутсорсвам на Александър!

И понеже сме в онзи особен сезон на годината, в който хората масово се питат/чудят на кого какво да подаряват, според мен една такава машина е идеален подарък за всеки любител на кафе или както навремето баба ми категоризираше „истински кафеджия“.

Забележка: кафемашината ми е предоставена за тест и ревю от Saeco.

11 Comments
  • Димитър Димитров
    декември 23, 2015

    Една малка забележка – аз меля, ти мелиш, той/тя/то мели…

    • Ана
      декември 23, 2015

      поправено – много благодаря! (щото меле е нещо друго 🙂 )

  • Адри
    декември 23, 2015

    Допи ми се кафе 🙂

  • gani
    декември 26, 2015

    Ти не си блогър, мила Анче, а си женичка, която обича да не плаща, но да консумира.
    Има друга дума за хората, които консумират, но не плащат.
    Знаеш ли я? Браво.

    • Ана
      декември 27, 2015

      Обожавам нападки – особено по празниците! Това е моят reality check! Мила ми жено-скрита-зад-името-gani – не знам с какво те засегнах, но моля да обърнеш внимание, че в дъното на този пост пише: Забележка: кафемашината ми е предоставена за тест и ревю от Saeco – т.е. машината вече е върната, предполагам и други ще я тестват. Не знам за какво консумиране намекваш, ще съм благодарна да поясниш!
      Този блог е личен, т.е. в това малко пространство мога да правя каквото намеря за добре и да пиша за нещата, които ми се случват по начин, по който аз реша. Не разбирам коментара ти, става ми ясно, че искаш да ме обидиш – незнайно защо.
      Моля се за повече светлина в дните и радост в душата ти!
      Весели празници!
      Ана

  • Христо
    март 25, 2017

    Машината наистина е добра, но има един огромен недостатък: С каквато и настройка да е и каквото и кафе да се ползва не се получава плътен каймак. Говоря от личен опит.

    • Ана
      март 27, 2017

      Може аз да не съм фен на кафето с пяна и каймак, не знам. Изобщо не мога да се сетя колко има или няма, когато го правя 😊 а и може би аз пия едни прекалено дълги и всичкото каймак се смачква

  • Христо
    май 5, 2017

    По принцип каймака никога не се смачква, аз също пия дълго кафе.
    Еспресото задължително е с каймак при една нормална машина с около 15 бара налягане. Дори при най евтините машини с цена около 70 лева се получава каймак, другото без каймак си е шварц кафе 🙂

    • Ана
      май 5, 2017

      винаги има опция: аз съм с 2 леви ръце, не ми пука за каймака, а за общия вкус на кафето. та така 🙂

  • Христо
    май 8, 2017

    Е как бе Ани да не ти пука за общият вкус на кафето. Тогава да ти забъркам кафенце с малко топла вода. Майтапа настрана, съгласен съм че всеки си има вкус… 🙂

    • Ана
      май 8, 2017

      хъм, чакай да видя каква глупост съм написла – интересува ме общият вкус, за каймакът ми е все тая 🙂

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *