Всяка съвместна дизайнерска колекция за H&M носи духа на времето си по различен начин и е предназначена за различна аудитория. Колекцията на Wang според мен беше една от най-изпипаните маркетингови кампании, които съм виждала до сега: от обявяването, през типографията, тийзърите, слоганите и така до фактическата рекламна кампания на колекцията, позиционирането на артикулите в магазина, брандинга и т.н.

Харесвам дрехите на Alexander Wang, но до сега никога не съм посягала към тях и мисля, че ми е малко късно сега да започна. Като искам да направя едно малко уточнение: има разлика между нещата – в случая дрехите и аксесоарите, които харесвам по принцип и тези, които харесвам върху себе си. Никога не съм мислила, че двете трябва да се препокриват: има дизайнери, чиято работа харесвам изключително много, но творенията им тотално не отговарят на начина ми на обличане – т.е. моят личен стил.

Малко си поиграх с подаръка от откриването на колекцията (което беше разкошно парти, жалко че не беше в клуб, за да има повече място за танци!).

Първоначално мислех да направя giveaway, но:

Ади Б. установи,  че бутилката за вода пасва идеално за държача за вода на колелото й, jersey потника ми пасвал на (един от) екипите за фитнес и накрая торбата е идеална, за да си носи плуването.

Странно, че пак на Ади Б. трябва да благодаря за най-ценното, според мен, с което се сдобих – албума за първите 10 години сътрудничество между H&M и респективно 10 емблематични за нашето време дизайнери. В неделя тя искаше да влезне в H&M и да разгледа колекцията – широко рекламирана по всичкото билборд на града.

Пробвах и това кожено яке (което така или иначе май беше единственото нещо, което ме грабна от колекцията), което по чудо беше налично в моя размер (всъщност с изключение на по-дребните неща – имаше от всичко), но Ади Б.  категорично не ме одобри с него и аз като никога я послушах. Според нея, цитирам: мамо, приличаш на гума на кола, не ти отива!

И за финал малко off-topic: по повод тъпанарския пост на Boyscout с крилата фраза „хубаво домашно насилие“ и последвалата реакция и коментари: много хора писаха с неприкрита гордост, че са писали до ПР отдела на H&M България за коментар – а на авторите, създателите, уотевъра на Boyscout писахте ли? Също така много хора – с още по-неприкрита гордост заявяваха в социалките, че ще бойкотират H&M – а защо, питам аз не видях нито един, който да каже, че ще ънлайкне, ънфолоуне и бойкотира Boyscout? Или че няма да чете нищо от авторите, които пишат там? Даже – парадоксално  дори – тези дни във фийда си виждам, че част от хората, които коментираха най-яростно продължават да лайкват постове на Boyscout.

Не че нещо, ей така си мисля на глас – как от един тъпанарски пост, една огромна маса народ се нахвърли безпредметно и безсмислено върху един бранд, в чийто CSR дългосрочни стратегии е предоставяне на образование за деца, млади жени и насърчаване по-високото заплащане на жените – т.е. все неща, които по един или друг начин свързваме с women empowerment.