Как не стигнах до Биг Сур

Пишейки тези редове и избирайки кои снимки да постна, сърцето ми се къса. Обзема ме импулсивното и наситено с емоция и трепет желание да се метна на първия самолет и да замина за Калифорния, но същевременно си давам болезнената сметка, че относително приличният ми стандарт на източноевропейка граничи с полу-мизерния такъв на калифорнийка и това е практически невъзможно. Bitter-sweet in a nutshell е положението с емоциите ми в момента.

California State Route 1 – State Route 1 (SR 1) – Cabrillo Highway

Тази година по празниците малко поболедувахме, като така не съм излизала почти никъде и реших да отделя повече време да подреждане: дом, библиотека, карти и гидове, гардероб, кухня, компютър, снимки, мисли – изобщо истинска и качествена почивка.

Rocky Creek Bridge, Big Sur, California

Отказах се от хронологично описание на пътешествието до Средна Калифорния, защото така или иначе мина почти година и едва ли има значение вече как точно описвам и споделям преживяното. За това днес малка порция от Биг Сур – или как за малко да стигна до сърцето му и до Пфайфър бийч, но уви – не можах!

Първият ден в Монтерей решихме да обиколим набързо градчето, да караме по крайморски път № 1 и да минем през Кармел и така да стигнем до Биг Сур. Планът беше да посрещнем залеза на Пфайфър бийч или друго красиво място с изглед към океана и плажовете в подножието на планината. Основната ни грешка беше, че подценихме отново разстоянията и не бяхме планирали правилно времето за спиране, снимане, джапане в океана, ядене и т.н. Изобщо цялото пътуване можеше да бъде много по-добре планирано и да видим повече места ако наистина сериозно бяхме проучили точно къде да ходим, а ние решихме да го даваме по-спонтанно и импровизирано, сякаш ще седим месец, а не само седмица в Калифорния. В този конкретен ден подценихме и колко красиви и интересни места ще има по пътя ни и спирахме на всеки 15-20 минути, като така загубихме доста време и когато си дадохме сметка, че ще изпуснем залеза и се юрнахме към Биг Сур и Пфеифер бийч и изобщо не спряхме нито един път в горите, които ни заобикаляха – добре че снимах няколко моста и залива. А определено имаше какво да се снима: вековните секвои, лъкатушещата река, китните паркове и уютните бунгала на къмпингите.

California State Route 1 – State Route 1 (SR 1) – Cabrillo Highway

 

Rocky Creek Bridge, Big Sur, California 

California State Route 1 – State Route 1 (SR 1) – Cabrillo Highway

Малко преди да стигнем до самия Биг Сур и да завием към плажа обаче, бяхме изненадани от затворения път пред нас – буквално няколко километъра преди крайната цел. Но кой да гледа новини или да си направи труда да се информира предварително, за да разбере, че поради проливните дъждове има масивно свлачище и мостът при Пфайфър Каньон е затрупан, сринат и буквално затрит и няма достъп по-нататък.

 

Big Sur Station

 

Big Sur Station

Тъгата, мъката и ядът, които ме обзеха бяха безгранични. Също така чувството ми за незначителност и колко сме дребни, ние хората, ме смаза. Освен това, за пореден път по време на това пътуване, си дадох сметка за това колко е кофти да си носиш работата на рамо докато пътуваш и колко много време от деня ти яде именно факта, че работиш в хотелски стаи, вместо да хайманосваш из гори или по плажове. Почти се разплаках от тъга, защото така или иначе трябваше да се връщаме обратно към Монтерей, защото на следващия ден ни предстоеше ново пътуване на север с нови маршрути и осъзнаването, че се разминах с възможността да видя място, което съм мечтала да посетя от десетилетия – умя.

California State Route 1 – State Route 1 – Cabrillo Highway

 

Bixby Creek Bridge

Другите ми постове за пътуването до Калифорния са:

Живот като сборна касетка: Сан Франциско

Сан Франциско: наръчник за пътешественика – багаж, нужни дрехи и моят личен опит

Сан Франциско: ден 1 или 49 Mile Scenic Drive

 

Все още няма коментари

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.