Ади Б. от днес е 4 клас.
А аз не съм се чувствала толкова изплашена от много време насам.
Притеснявам се, че тя пораства, а аз толкова свикнах детето ми да бъде дете, че на знам как ще се справя с дете пред-пубертет.
Страх ме е тя как ще се справя – повече с човешките отношения, отколкото с ученето, и най-вече с кифлинга на част от съученичките си, както и гадниички момичешки тормоз, на които някои момичета, които се самопровъзгласяват като „готини“ обичат да подлагат всички останали.
Двоумя се какво да й поднеса като допълнителен интерес и занимание: дали още спорт или изкуство…
Нямам търпение да видя как открива и научава нови и нови неща, но в същото време малко се притеснявам кое и как ще възприеме, кое ще приеме и кое ще отхвърли, какво ще й допадне, какво не – най-вече какъв вкус ще започне да изгражда и до колко ще имаме общи интереси.
Детето ми с всяка стъпка се отдалечава от мен, пораства и се надявам, че израства. Както и се надявам, че винаги ще носят и частица от мен в себе си, както аз нося частица от нея в мен.
Успех, мили момичета, които имате деца ученици или пък ако самите вие сте такива (студентите също се броят!) една разкошна, спокойна и успешна година!
септември 14, 2015
Маги С. от утре също ще е в четвърти клас. И в мен са се загнездили същите въпроси, страх и малко тъга. Факт е, че децата ни растат, и се надявам, че основата, която сме положили като родители е стабилна, а децата ни са умни и отговорни и ще надграждат, като дадат най-доброто от себе си. Ще утъпкват пътеки, ще се разочароват понякога, ще създават връзки със света, ще растат учейки се как да го живеят тоя шарен живот.
На нас като майки, пожелавам кураж и търпение. А на децата ни, очи и сърце за доброто и късмет.
П.П. съжалявам за дългия коментар, Ана.
септември 14, 2015
Коментарът си е съвсем на място – по смисъл и респективно дължина!
ако изгубя и малкия диалог в този блог, все едно със стената си говоря 🙂
Успешна година!