Ади Б. е 3-ти клас, по-точно 3-ти Б. клас. Майчиното ми вълнение тази година е изместено от обикновената човешка радост, че мога да я водя на училище всеки ден. Не знам дали го разбира, аз се опитвам да й обяснявам, но все пак за нея е някак абстрактно това, че има изобщо възможност да ходи на училище, да се облича както си иска, да вее коси, да играе свободно и спокойно и да се състезава наравно с останалите деца, момчета включително.

Защото много момичета по света нямат тази възможност, днес.