Боядисване на косата

От вторник, 9 октомври 2012 13 Няма етикети Връзка 0

Най сетне и аз го направих – боядисах белите си коси. Не цялата коса – фризьорката ми имаше достатъчно търпение да подбере най-подходящата боя и практически ме боядиса на кичури, които не си личат, защото се смесват с естествения ми цвят.

И след това видях снимките на тази жена и сърцето ми заби лудо и закопня да се сдобия с подобна буйна сива грива.

Как мислите – дали е яко да носиш така косата си естествено сива? Или да продължавам да се боядисвам и да гоня тъмнокафявото колко може по-дълго?

Pics: Backyard Bill

13 Comments
  • Svetla Encheva
    октомври 9, 2012

    Имах силното желание да се оставя да побелявам естествено – така, както не ползвам грим и лак за нокти. Почнах обаче да побелявам доста рано и много си личи, защото белите кичури са най-вече на върха на главата ми. Преди година не издържах, но избрах междинен вариант – оттогава се къносвам. Белите кичури стават рижавички и на фона на по-тъмно червеникавокестенявата коса ми харесва как изглеждат. Е, в едно отношение и аз да съм суетна към външния си вид :-).

    • Ана
      октомври 9, 2012

      Всъщност суетата не винаги е нещо лошо, зависи основно как я интерпретираш. За мен суета не е да съм най-намазаната или най-модерната или там каквото „НАЙ“ е по-най в момента. А старанието да се приведа във вид приятен за мен и околните и да не ходя вечно като сдъвкана и изплюта (което принципно ме влече и ми идва отвътре съвсем естествено). А за каната – само мога да завиждам благородно, защото уви червеният цвят на косата изобщо не ми отива и приличам на зомби :/

  • Ангелина Присадашка
    октомври 9, 2012

    Здравей. Браво. Супер яка тема.
    И аз от доста време се чудя дали да си оставя бяла косата. По стечение на обстоятелствата (гени ли, стрес ли, един господ знае) вече имам 100 % бяла коса. Поглеждайки назад във времето установих, че повече от 15 години се боядисвам (пробвала съм почти всички видове кана и боя) и, ако трябва да съм честна, ми писна. Ама до гуша ми дойде, всеки месец.
    Тази пролет и част от лятото направих алергия и не можех да се боядисвам и така си ходих 5 месеца (прошарена коса, бели корени и т.н.).
    Едно ще ти кажа, в България, трудно се приема бялата коса, ако не е на главата на някоя бабка (разбирай 70 години и нагоре). Хората ме заглеждаха по улиците (уж скришом), коментираха зад гъба ми, питаха какво ми е, болна ли съм, гледаха ме със съжаление, питаха ме защо не се изруся, даваха съвети за прическата ми и т.н. Понякога много се забавлявах, но в повечето пъти се ядосвах на българското ограничено мислене, ама много ограничено мислене. И после осъзнах, че ние жените сме затворници на лъскавия (компютърно) генериран образ, налаган от списанията.
    Харесвам г-жа Маргарита Попова, която показва, че не боядисаната коса прави жената.

    • Ана
      октомври 9, 2012

      На нашето Вице – май основно това й харсвам, че не си боядисва косата. Иначе да, масово хората са задръстени и адски клюкари и комбинацията е убийствена!

    • wakeop
      октомври 9, 2012

      И аз съм от ранно побеляващите – първите бели коси придобих на 23. Минах през всякакви естествени методи (отвари от орехови обелки, къна), но като чукнах 30, вече ми беше писнало да губя по половин ден заради едната коса :D. Та оттогава – здрава химия, 100% боядисваща сивите коси. Обикновено нямам никакво време за фризьор и се сещам за боядисването малко преди лягане… добила съм такава сръчност в мацането, че не ми трябва и огледало вече.

      Сивото не ми отива на физиономията (виж на синеоките жени им стои добре, дори и да не са били руси), но до някоя друга година, когато се лиша и от последните си естествено кестеняви коси, ще пробвам с морковено оранжево. Стара мечта 😀

      Иначе боядисването, както и гримирането, епилирането, корекциите на бръчки и т.н. би трябвало да е въпрос на личен избор. Тъпо ми е някакво като вървя по улицата, всички да изглеждат еднакви – дрехи, прически, козметични процедури… Забелязах го в Ереван преди 2 седмици: 90% от момичетата и младите жени по улицата бяха като униформени и ме оглеждаха като рядко изкопаемо с моите дрехи „за дълъг път в жегата“. Чак се чудех дали не съм си изцапала полата с нещо 😀

  • Ангелина Присадашка
    октомври 9, 2012

    Или просто всичко се свежда до един въпрос „Защо да си различен от останалите“?

  • Anna Ivanova
    октомври 9, 2012

    За мен въпросът е чисто естетически. На жената от снимката й седи чудесно. На такава, която е била светло руса също няма да е драстична промяната. Много зависи от тена на кожата и от начина на побеляване. Преходът според мен би бил доста грозен на жена с тъмна коса. В повечето случаи започва от корените и то не навсякъде равномерно. Не бих си и помислила да съдя когото и да било за
    подобно решение. Изборът си е индивидуален и правила няма. Ако жената се чувства добре в кожата/косата си значи всичко е ОК.

    • Ана
      октомври 9, 2012

      амин! 🙂

  • gwendoline
    октомври 9, 2012

    Здравейте! Мога да се похваля, че все още имам естествен цвят на косата, въпреки че съм на 37, но това няма да издържи дълго още. Решила съм, че когато белите косми станат явно забележими ( и сега имам тук-там, но не се виждат), веднага ще си ударя една боя, нещо в по-светъл тон. С две думи, подкрепям естествения изглед на жената, но само когато това е приятно за окото. В противен случай приветствам всички козметични средства, които Ни правят да изглеждаме красиви във всяка възраст.

  • Svetlina
    октомври 9, 2012

    Познавам една учителка с МНОГО дълга права бяла коса и не мисля, че има нещо, което да й отива повече. Тя по принцип се облича и много елегантно, та има дни, в които ми е спирала дъха.
    Но тази от снимката ти повече ми прилича на някое от тези: https://www.google.co.il/search?hl=en&client=firefox-a&hs=Ztr&rls=org.mozilla:en-US:official&q=stargate+atlantis&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_cp.r_qf.&biw=1600&bih=865&um=1&ie=UTF-8&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&ei=uutzULLNHKKS0QW2uoCACw#q=stargate+atlantis+wraith&um=1&hl=en&client=firefox-a&hs=mGX&rls=org.mozilla:en-US:official&tbm=isch&source=lnt&tbs=isz:l&sa=X&ei=VOxzUJflC66N0wX7kIH4Bg&ved=0CBwQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_cp.r_qf.&fp=37435dfcccd885a&biw=1600&bih=865

  • Йоана Петрова
    октомври 9, 2012

    Според мен това пепеливото русо ще те състари. Тъмните тонове са по-естествени.
    Аз дори не знам дали имам бели коси (а имам съмнения, че имам 🙂 , защото се боядисвам от доста дълго време. Първо беше само черно. И досега всички ми казват защо не продължа да се боядисвам в черно, но аз реших драстично да сменя цвета, което се оказа доста работа за фризьорката след толкова години черно. Най-трудният цвят за махане. Поради тази причина съм имала периоди, в които съм се разхождала като великденско яйце – желания нов цвят в корените и вечното черно, което остава надолу. За да го махна се наложи драстична терапия върху косата ми.

    По-късно се вдъхнових от едно-две неща и реших, че искам да съм в огнен цвят. Така се започна преди около година, докато накрая, сега имам цвета, който исках в началото. Смяната на цвета на косата беше взето с решението за татуировка и двете са тематично свързани (за мен).

    Изборът за боя (или къна) е изцяло личен. Ако се колебаеш, в салоните разполагат с програми, с които могат да наложат желания цвят или прическа върху твоето лице и така да видиш как ще изглеждаш.

    Един съвет мога да ти дам – винаги на добър фризьор и никога сама у дома с четката и кутия боя. Особено при драстични промени.

  • Йоана Петрова
    октомври 9, 2012

    Забравих да кажа, че след решението за боядисване на косата, тя ще има нужда от повече интензивни грижи като подходящи миещи продукти, маски, предпазване от слънце и сешоари (изсушаване, което може да доведе до цъфтящи връхчета и изтъняване) и изобщо такива проблеми, които може да обсъдиш и решиш с фризьора, според твоя тип коса и избора на боя. Като се вманиачиш, не е лесно. 🙂

    • Ана
      октомври 10, 2012

      Още съм във фаза: опипване на почвата, вманиачаването предполагам ще дойде, когато започна по-силно да побелявам. Едно от нещата, които харесвам и знам,ч е ако доживея до дълбока старост ще направя – е да си боядисам косата синя – както бабите от моето детство

Вашият отговор на Йоана Петрова Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *