Това е името на романа на американската писателка Ерика Бауърмайстър, издаден наскоро от Gourmet Publishing, издателите на списание Меню.
Когато прочетох набързо поканата за представянето на тази книга реших, че това е сборник с готварски рецепти. Може би защото наскоро отново преглеждах готварските курсове: Кулинарно училище Меню и някак си съвсем първично си представих какво ново за кулинарията ще науча от тази книга.
Преди старта на представянето на книгата имаше малък тест с разгадаване на подправки. Аз не се справих.
А след като зачетох книгата, се оказа че тя е един много приятен и спокоен разказ, наситен с аромати и настроения. Това е книга, която разказва за хората, за живота и за храната. Вкусно приготвената храна, тази която дава наслада на всички сетива и се приготвя с много любов и желание. Храната, която надхвърля задачата си да засити глада, а служи да нагости всички сетива. Чете се много леко, бързо и после искаш да има поне още малко, защото не е достатъчно. Има една такава ведрос и приветливост, която отдавна не бях срещала в роман. Ароматите и вкусовете в тази книга са преплетени с разкази за личните истории на героите, а комбинацията е много сполучлива. Подробна и описателна в детайлите за храната, но в никакъв случай не е отегчителна. Препоръчвам горещо на всеки, който обича ведри разкази с фин хумор и вкусни истории.
Книгата беше представена в СкараБар. Тук Деси модерира.
Яската представя книгата. Много образно и вкусно. Тук някъде вече започнах сериозно да търся обещаните шоколадови бонбони и видях Магдалина и си спомних рецептата й за Кейк с джинджифил, след която сънувах захаросан джинджифил поне седмица.
Висчки слушат спокойно. По-предвидливите имат и чаша вино пред себе си. А аз забелязвам колко много от гостите познавам и ми е забавно да наблюдавам как пътя на хората се пресича на невероятни места. Или размислите ми по темата са повлияни от сюжета на книгата – група непознати, които се срещат в едно кулинарно училище.
Еси разказва за книгата, Меню и Кулинарното училище
Ана в Нирвана. Червено вино и шоколадови бонбони на маса с кулинарните блогърки Йоана и Йоли. Йоана разказваше за курса Празнични торти на Меню – ето повече подробности от нея тук.
като чета такива неща и ме е яд, че нямам кулинарен блог, че да ме канят и мен
е ако моите 5 рецепти и половина, измъчени и с кофти/без снимки се брои за кулинария…
и се оказа, че изобщо познавам всички презентатори
ама познавам издателите
Ани, прекрасно е това, което показваш. Виното определено е добро, а си представям колко е било интересно. Следващият път се обади, имаш ми координатите
Поздрави