Пазар в Бейрут

От сряда, 7 ноември 2012 4 Няма етикети Връзка 0

На тези снимки театралнича и страдам пред затворения магазин на Christian Louboutin в денят на траур единственият ден в който успяхме да се разходим из суковете – и всички магазини бяха затворени!

Предполагах, че в Бейрут ще мога да се лутам по малки пазарски улички, пазари за подправки и сувенири, шалове и малки лъскави неща. Не, Бейрут изобщо не е място за такива неща. Освен това глобализацията е казала силната си дума: сувенирите са Made in China или в най-добрия случай Made in Syria, а магазините на суковете в центъра, както вече казах, те карат да се чувстваш като на 5-то Авеню.

В Бейрут си струва да се купуват хубави неща – като дрехи на местни дизайнери и бижута на ливански бижутери, почти всичко останало може да се намери в която и да е друга точка на света. Но не и в София – изборът е в пъти по-голям, отколкото в България – и това е валидно за абсолютно всичко, не само модни изделия.

От Бейрут си купих 2 диска (пиратски) с музика на едно кръстовища – за избора ми помогна един от военните, които бяха нашата охрана през цялото време. А от летището си купих една готварска книга и едно бурканче сумак (подправка от сушени боровинки, страхотна за салати!) – почти тичайки, за да се кача на самолета.

4 Comments
  • molif
    ноември 7, 2012

    Анче, малка поправка: сумакът наистина е страхотен, но не е от сушени боровинки. Виж в Гугъл имиджис, представлява един храст, който дори у нас се среща, но като декоративен, най-вече зад музея „Земята и хората“. 🙂

    • Ана
      ноември 7, 2012

      Така ли е? В готварската книга, която си купих виж какво пише: sumac is made from brown beries harvested in the end of the summer.

  • molif
    ноември 7, 2012

    Мисля, че в случая имат предвид „дребни плодчета“, когато казват „berries“. Те наистина са като малки топченца.

    • Ана
      ноември 7, 2012

      Ясно каква е работата значи 🙂 Благодаря, Ани!

Вашият отговор на molif Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.