Мартин, Елфа и книгата

Не понмя как/кога попаднах на блога на Циничния Елф, но помня, че в един момент трябваше да му пратя една покана. И изпитвах ужас как/какво ще ми отговори. А той изпрати кратък, ясен и много учтив отговор. Всъщност единственият толкова учтив отговор, който получих тогава за онази покана.

След време се запознах и с Мартин – the Elf himself. Първото ми впечатление, беше че на живо борави още по-добре с думите. Сещаш ли се, от този тип събеседници, с които ти е приятно понякога да говориш заради самия процес на говорене. Като разбира се не знаеш кога каква дивотия ще му хрумне.

Та тази година Мартин издаде книга. Преразказ не мога, а и не мисля, че е нужно да правя. Прочетох я по-лесно, отколкото му чета блога, защото понякога пердаши едни снимки, които като ги видя и ми става леко лошичко, честно. И изобщо не мога да се съсредоточа над текста. А с книжката е някак по-лесно.

И в книгата, както и на живо, Мартин има едни такива специфични изрази, все едно ги е търсил нарочно тези словесни комбинации. Което по странен начин ме върна назад във времето, към бесния ми пубертет, когато умирах да чета точно такива текстове.

Читателското ми желание е сега Мартин да напише роман.

Снимка: Събина

2 Comments
  • legrandelf
    юни 15, 2011

    Sounds cool ! :))

    Мерси за поканата !

    :)))))

    • Ана
      юни 15, 2011

      моля, моля – залавяй се за писането 🙂

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.