The Drinkova Collective

The Everyday Life since 2008

  • Начало
  • Относно
    • Правила
  • Съдържание
  • Медии
  • Life Unbottled
  • Контакт
  • English

Карта

Stuff I Love
Instagram
С този basic автопортрет на и С този basic автопортрет на изпотена жена след йога практика, която чувства спешната необходимост от топъл душ искам да ви задам следния въпрос: коя според вас е емоционалната струна, на която можем да свирим най-ефективно, за да влияем на другите? Нашите всепомитащи чувства. Независимо от културната ни принадлежност, от генетичните ни заложби и темперамент, чувствата са тези, които в най-голяма степен определят поведението ни в ежедневието. А днес е по-лесно от всякога да накараме който и да било да направи каквото и да е, стига само да се обърнем към неговата идентичност, да му вменим желания и нужди, да предизвикаме емоция, да го накараме да повярва, че действията му имат значение, ангажираност, смисъл. Да го накараме да чувства. Днес е по-лесно от всякога да продадеш НЕЩО, маскирано зад НУЖДА, като влияеш чрез чувствата на индивида в таргет групата ти. Кой не изпитва чувствата на самота, несигурност и срам, които ни карат да взимаме грешно решение след грешно решени и да правим ненужна покупка след ненужна покупка? Ако не криеш старателно белите си коси, значи си повлекана. Ако не посещаваш определени места, значи нямаш усет за актуалното. Ако на чантата ти не е изписано нечие име, по възможност с едри метални букви, то не разбираш от мода. Ако имаш социален статус, но не е подсилен от материалните показатели на успеха, значи имаш проблем. Etcetera. Не знаеш от колко много неща имаш нужда, докато не почувстваш, че ги искаш. Не знаеш, че ги искаш, докато не ги видиш описани, показани, рекламирани или продуктово позиционирани. От гениалната, идея на Бернайс (феноменален зъл гений на 20 век) за Torches of freedom е изминал почти век, а ние сме все по-силно подвластни на все по-елементарни маркетингови методи и форми на пропаганда, които свирят, макар и често непохватно, на струните на нашите чувства, провокирай нужди и желания, с които да заглушим страхове си. p.s. поредн триптих. Това е снимка 1 от поредицата #емоцияинужда
И последните ще бъдат първи И последните ще бъдат първи, защото 3-тото нещо, което ми доставя удоволствие в ежедневието всъщност е най-важното: книгите и четенето. В момента, в който открих книгите като нещо повече от задължителните учебни списъци по литература, които трябва да изкълвеш през лятната ваканция, открих вълшебната възможност да отидеш навсякъде, всеки път, когато пожелаеш и да бъдеш различен човек всеки ден, веднага щом поискаш. Последните няколко години, четейки систематично и избирателно, проявявайки любопитство както към света като цяло, така и към специфични предмети, разбрах, че книгите, а не само курсовете и формалните образователни степени, могат да ти позволят да се превърнеш в човека, за когото мечтаеш или да бъдеш професионалиста, който искаш да си. По всяка тема и учебен предмет има написани и в продажба – както физически, така и дигитални, безброй книги. От нас зависи колко страници ще отметнем, преди да можем да се наречем специалисти или професионалисти. Разбира се и опитът е важен, но основата се поставя с широкомащабния поглед, който се изгражда с четене и критично мислене, не с едночасови онлайн crash courses, с които можеш да повярваш, че имаш знанията и уменията да станеш coach, entrepreneur и най-лелеяното – influencer. Продължавам да вярвам, че е по-добре да имаш стабилна подготовка и проверена информация, преди да си отвориш устата по каквато и да било тема. Или както Fran Lebowitz е казала: “Think before you speak. Read before you think. This will give you something to think about that you didn’t make up yourself – a wise move at any age, but most especially at seventeen, when you are in the greatest danger of coming to annoying conclusions.” Уви, твърде много хора си остават на ново досаден пубер с базови знания, елементарно поведение и функционална неграмотност, дори когато са на зряла възраст и с претенции. p.s. и трите книги на преден план са ми подарък, „Винаги има решение“ получих като подарък вчера, един подранил подарък за рождения ми ден. Какво ще кажете за посвещението от майка ми, написано на „Добрите обноски“?
„Carpe diem quam minimum credula postero“ е казал Хораций. Carpe diem е летяща фраза, която днес виждаме и срещаме често (Dead Poets Society – специални благодарности)! Преводът от латински варира, защото латинският подлежи на интерпретации, като буквалният е: „Откъсни деня, довери се възможно най-малко на следващия“, а по-поетичните и по-често използвани вариант са: „Наслади се на деня, не се доверявай твърде много на бъдещето“ или „Грабни мига, не разчитай на утрешния ден.“ 2020 ми даде няколко изключителни урока, по отношение на времето и начина, по който разполагам с него. Времето, дарлингс, е най-ценното и важното „нещо“, с което разполагаме или поне си мислим, че разполагаме. На №2 от триптиха с 3-те неща, които ми доставят ежедневно удоволствие се нарежда часовникът. Доставя ми удоволствие ежедневното носене на ръчен часовник, дори вкъщи. Дълго време търсих минималистичен, елегантен модел – един вид timeless, така че да отива на всичките ми дрехи и всичките ми настроения. Да приляга добре на ръката ми и да е удобен. Получих този @danielphilipwatch като подарък, което го прави още по-ценен.
3 неща, които ми доставят ежедневно удоволствие – визуален триптих. Триптихът – защото всеки малък пост в IG освен за свързаност със заобикалящите го снимки, мечтае тайно да се превърне в драматично (ако не белетристично, то поне визуално произведение) благодарение на острия ум и бързите пръсти на автора, който от своя страна тайно се надява да е уцелил trending topic-ът на деня! Вътрешнозаводска шега, редя си фийда на триптихи от известно време насам, ако не сте забелязали – отворете ми профила! Та след храната, храната, пак храната и малкото изостанали коледни светлинки, които се превърнаха в константен home décor, сега е време за малко практичен кифлинг. Първото от трите неща, които последните месеци се превърнаха в дневен ритуал е парфюмът. Пръскам си на китките преди да стартира активната част от деня, т.е. когато си сядам на бюрото, за да работя и пиша. Подновявам при нужда, понякога и вечер, преди сън. Нося си невидим облак от настроение и малката дневна доза лукс, в това сиво, безметежно сдухано и сякаш безперспективно време. Този Montblanc Signature ми е подарен от Диана - @diana_zet , която е уцелила в 10-ката любовта ми към ванилията и мускуса, с думите: „този парфюм ми е като за голяма, тъмнокоса жена с характер“. . p.s. flat layът не е за поза, таза започвам всеки ден: кафе + четене, кафе + план за деня, разписан и описан в тефтера. Временно съм оставила книгите настрана, докато наваксам с The New Yorker.
Всеки експерт по дигитален Всеки експерт по дигитален маркетинг, както и 15-годишно дете с профил в IG, ще ви каже, че да постваш 2 пъти на ден е голямо No No! Сигурно за някои от вас е и #nono да изядеш 2 #popcakes за десерт, при това вечер. За мен е #hellyeah, защото кексчетата на @marianangelova са много, много вкусни - не са прекалено сладки, нямат вкус на менделеевата таблица, подобно на конвенционалните купешки десерти и се топят в устата 🍥
Waking up to this. Покрай клоните (всички събрани по пътя или по пътеките на Витоша), с които беше украсен хола изминалите седмици, си възвърнах желанието за... неща във вази. Не рязани цветя, не обичам особено много. Предпочитам саксийни стайни растения. Във вазите харесвам клони, евкалипт, памук... Колкото и добре да стои евкалипта с другите цветчета в тази ретро ваза прегърната от светлинки, се оказа мисия невъзможна опазването им, поради огромния интерес, даже направо апетит, на 🐱 към тях. Сега, за отскок на седмицата, ще ги върна около една закачалка и ще ги превърна във венец. Благодаря, Вера - @lavita_semplice за демото как се прави венец от закачалка ❤️
„Аууу, колко приличат на кр „Аууу, колко приличат на криле тези клони!“ Нали? Продължих с „Криле на желанието“, защото това е първата ми асоциация, винаги на 100% с думата „криле“. Очаквам Вим Вендерс, не знам къде се бави!
Изпращам тази рядко скапана и лайняна година с най-декадентският кекс със сметана, зехтин, маково семе, лимонени корички и най-нежната маслена глазура с лимон. Рецептата е комбинация от 5, т.е. бидейки компилация мога да кажа, че е авторска, нали? Това е венецът на моите кулинарни умения, с който увенчавам практичното умение да прилагам теоретичната максима, че всички ястия са баланс между киселини и мазнини, между сладко и солено, между сила на вкус, аромат и текстура. В годината, в която изгубих себе си, станах доста приличен сладкар и готвач. Годината, в която не мога да спра да рева, мога да зарадвам и най-капризният със сладкиш. Годината, в която емпирично разбрах, че животът всъщност е лишен от смисъл, намерих логиката в пропорциите, съотношенията и правилните градуси. Не вярвам, че 2021 ще е по-добра от 2020. Same shit, different smell. Но предполагам, че ще мога да я разнообразявам с елементарната дребна радост на готвенето.
Best #cinnamonrolls EVER.🔥 Thank you @preppykit Best #cinnamonrolls EVER.🔥 Thank you @preppykitchen - your recipe is 🔝 p.s. now I need to up my workout time with a lot, but the calorie 💣 was totally worth it. #cinnamon #cunnamonbuns #stickybun
Търсене
Последни публикации
  • 2021 Vision board
  • Кростата – различни видове тесто и насоки за плънка
  • Кекс с домашно сладко от райски ябълки и чийзкейк глазура
  • Текстил & материи
  • Домашното облекло или да живее Athleisure

The Drinkova Collective

The Everyday Life since 2008

  • Начало
  • Относно
    • Правила
  • Съдържание
  • Медии
  • Life Unbottled
  • Контакт
  • English
Ana Dinkova © 2012-2020